Крепостта в Минерални бани – непроменена от 1 000 години?
Тази седмица рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от областния управител на област Хасково д-р Стефка Здравкова, Ви отвежда в община Минерални бани и ще ви разкаже за крепостта „Свети дух“.
Археологическият обект „Св. Дух“ в с. Минерални бани е открит и проучен в периода 1966-1970 г. от именития археолог Димчо Аладжов. През хилядолетната си история крепостта е достроявана и преправяна, но въпреки това е запазила своя облик и е съхранила частица от културната история на поколения обитатели по нашите земи. Тя е преживяла ударите на готските нашествия и на Византия, за да запустее напълно в края на 14 век, когато Балканският полуостров пада под османска власт. При проучването ѝ е установен живот от четири основни строителни периода, които обхващат времето от II до XIV в. През различните епохи крепостните стени са поправени върху старите основи, така че планът на крепостта в общи линии е бил непроменен в продължение на около 1000 години. Използваните строителни материали са били различни: от прецизно издяланите каменни квадри (II в.) и ломения камък (III-IV в.), прилаган на места заедно с редове от тухли до обикновения речен камък (IX-XI в.), споен с бял или червен хоросан. Тя има неправилна многостранна форма, определена от терена.
Крепостта има един главен вход от юг и два малки отвора (потерни) на западната и източната стена. До платформите на крепостните стени се стигало по градени масивни стълбища, долепени до южната и западната стена. Крепостните стени, които следват естествените очертания на склона, са дебели 2 м и заграждат пространството от около 5 дка. Защитата на крепостта е подсилена от четири големи правоъгълни кули, преустройвани на няколко пъти и накрая превърнати в жилища.
Край крепостните стени, отвътре, са изградени редица от жилищни и стопански помещения, в които са намерени голямо количество предмети: глинени съдове, селскостопански оръдия, монети, оръжия и други предмети от римската и късноримската епоха и от Българското средновековие.
Сегашното наименование идва от изградения на невисокия хълм параклис ,,Свети Дух“, където местните християни са се събирали ежегодно на събор векове наред. Има предание, че отряди от войските на българския цар Иван Асен ІІ и на епирския деспот Теодор Комнин в 1230 г. са започнали сражения в близост до тази крепост. Според тяхната информация тук бил даден отпор на войнственото племе на печенегите, атакували през ХІ в. Византийската империя.
Древната крепост „Свети Дух” е реставрирана през 2008 г., а през 2011 година се полагат основите на параклис, построен изцяло с дарения. Дълги години параклисът „Св. Дух“ стои затворен, но през 2018 г. е осветен и отворен за посещения.
