Тази седмица рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от Областния управител на област Хасково д-р Стефка Здравкова, ще ви отведе в община Тополовград и ще ви разкаже как градът изцяло променя населението си и се превръща в основен център за бежанци от Тракия и Македония.
През втората половина на ХIХ век и в началото на ХХ век населението, обитаващо района на Кавакли(Тополовград), е предимно от гърчеещи се българи. Смята се, че гръцкият културен модел започва да действа от Козлуджа (Орешник) и Кавакли, където има гръцки преселници, които с помощта на одринското гръцко духовенство поставят основите на развитието на гъркоманството в района. В тези селища езикът на южните ни съседи от пазарите и търговията постепенно навлиза и в семействата и създава гръкоезично население от български произход, по-късно наречено от Невена Даскалова-Желязкова – кариоти. По това време гръкоманският начин на живот става престижен модел за подражание, а гръцкият език – основен за региона.
В края на XIX век в Кавакли се оформя елит, който застава начело на общността, съставен от едни от най-богатите и влиятелни фамилии: Влайкидис, Алтънчо, Папазоглу, Мосхидис, Ралидис и др. Тези семейства извършват широка благотворителна дейност, подпомагайки църквите, училищата и бедните семейства. Това морално-икономическо поведение дава резултат и в северен Сакар и южните склонове на Манастирските възвишения добрият житейски пример се превръща за мнозина в начин на живот. Вследствие на всичко това основното местно население се самоопределя като гърци.
В резултат на дългогодишното противопоставяне между Българската екзархия и гръцките духовници, защитаващи интересите на Цариградската патриаршия, в периода между 1906-1911 г. започва първата изселническа вълна на гръкоманите от България в Гърция. Независимо от значителната бежанска вълна от 1906-1907 г. Кавакли си остава най-гръкоманският град в Княжество България. Бежанците от първата изселническа вълна са настанени в района на Лариса, Трикала, Кардица и Волос в Тесалия, защото по това време там е гранична територия с Османската империя. През периода 1906-1914 г. от района има изселвания на около 2500 семейства, а в периода между 1923-1926 г. се изселват останалите около 5000 семейства в Гърция. През втория период до 1 юни 1923 г. има подадени само 197 декларации на самоопределили се като гръцки семейства от цялата страна, желаещи да се изселят. След 1 юли 1923 г. броят им непрекъснато нараства и през 1924 г. всички гъркомани от Кавакли подават декларации за изселване. Според сведения това се дължи на примамливите предложения за къщи и земи, които гръцкото правителство отправя към гърчеещите се българи. Същата година си тръгват над 200 семейства, а на тяхно място пристигат 170 семейства българи, бежанци от Тракия и Македония.
Изселването от Каваклийския район приключва масовия си характер през есента на 1926 г. По това време, вследствие на Междусъюзническата и Първата световна война, хиляди хора от Тракия и Македония са принудени да изоставят домовете си и да търсят спасението си в България. Те намират своя нов дом и в Кавакли и по този начин Тополовград се превръща в града с най-много бежанци в България – почти 100%.
Въпреки гръцкото си самоопределение, до средата на 60-те год. на ХХ в. българските изселници в Гърция живеят изолирано в отделни махали, а бракове извън общността са изключение. Днес част от тях са наричани от по-възрастните местни гърци „бугареши“. Съществуват и други белези, по които потомците на тези фамилии могат да бъдат разпознати. Сукманите на жените приличат на българската народна носия. Също така в своите фолклорни състави кариотите свободно използват гайдата, която е специфичен инструмент за българската общност в тази част на Европа.
