Пожелах да направя тази публикация , защото искам да изложа своето виждане по въпрос ,който е в пълния смисъл – стъпки по минно поле . В групата Да Поговорим за Егея има двама членове , които са коренно противоположни по идеи и виждания . Това е Драгомир Богданов – МПО “ Пирин “ – Чикаго и Виктор Бивел – от Македонската културна асоциация в Мелбърн . Знам , че и двамата ще прочетат публикацията и затова ще си позволя да изложа мнението си пределно обективно . В идеите на двамата е заложен и днешният ни спор с република Северна Македония ,който вдигна градуса на общественото напрежение на най- високо ниво . И ако във Вардарска Македония главния сблъсък е за признаване на българските корени на историята и населението на тази част на Балканите , то в Егейска Македония нещата стоят по- друг начин . Аз благодаря на г-н Бивел , че се съгласи с мен , че сега основния проблем е да бъде признато правото на тази част от гръцката държава ,която не е гръцка по дух и манталитет да бъде пълноправен гражданин и другото всички ония ,които по някакъв начин или повод са напуснали Гърция и произхождат от тази част да получат право да се завърнат и да потърсят имуществените си права . Това касае всички независимо от етноса им , КОИТО не са гърци . Гръцките официални власти не могат да възприемат , че тези искания не целят териториални прекроявания , а само изравняване по права на всички граждани на държавата Гърция . Навлизането в дебрите на всичко се оказа , че има и друг македонизъм – гръцки . Той е белязан от сянката на мегали идеята и е по-лош дори от този във Вардарска Македония . И тук се появява първото противоречие . Българската история на тази част свършва до 1944 г , когато в България се установява комунистическо управление . Много пъти съм чел въпроса в коментарите – защо тези , които считаме българи не проявяват никаква активност . Това е така , защото те не ни припознават като майка родина , както техните предци . Близо полувековното обработване от кръговете в Скопие си взело своето . Моите македонски познати бяха ходили хиляди пъти във Вардарска Македония , но не и България . Пращаха ми петиции за македонец начело на тяхното АОНСУ , но отказваха всякакви контакти с мен Два са факторите за това – предателството на българските власти през 50-60 години , но не и народа и липсата на ВМРО . Да именно липсата на ВМРО .Чекаларов е убит от гръцки андарти , а не от турци . Съпротивата срещу гръцката окупация също е била водена от чети на ВМРО иначе нямаше да влезе в историята името на Зина – войвода .Другото , което е , че българските официални власти никога не оставяли българските общности навън ПРЕДИ 1944 Г. Бих цитирал протестът на българския представител в Обществото на народите спрямо гръцкия АБЕЦЕДАР . Бих цитирал спогодбата Моллов – Политис , която идва след клането в Търлис . По време на ВОВ местното население се обръща към България за помощ , а не към някой друг . След 1944 г именно терорът ,който упражнява завърналата се гръцка власт влива в отрядите на ДАГ и НОФ местното българско население . От статии в гръцка преса често срещах израза – осъден заради участие в Охрана . Местните отряди за самоотбрана са били трън в очите на гърците и наред с палежите и грабежите са се постарали и да ги разоръжат след 1944 г . След установяване на комунистите на власт първото предателство , което са направили е бягащите от Егея българи да бъдат препращани в Титова Югославия. По- голяма част от децата извеждани от този район не са пращани в България , а из цяла Европа . ГКП независимо ,че именно тогавашното българско население го подкрепя по всякакъв начин се е стремило то да не подържа близки контакти с България . Ако направим статистика от кое време са потомците на егейските бежанци в България с изключение на техния ярък представител Любка Рондова най- малък е процента на тези от Гражданската война , а най – голям на тези избягали след втората Балканска война . Това е показателно за всичко , което се случва днес в тази част на Балканите . Без изключение до промените у нас никой не се е интересувал от тях освен Скопие и за съжаление сега берем плодовете от предателството на родните ни политици . Да ще каже някой Гърция е била тогава част от НАТО , На нейна територия са се формирали образования , които са предизвиквали въоражени сблъсъци по границата . От нейната територия се е водила пропаганда против тогавашната власт в България . И ако бяхме улисани първите години след промените нищо не оправдава тогавашните български правителства за второто предателство спрямо населението тук след отказа за претенции за да влезем в ЕС . Наистина пак не е пропаганда само и единствено ВМРО е подържало контакти в Егея и се е опитвало по някакъв начин да подържа хора с изявен български дух тук . Тук ще добавя , че ако ВМРО беше продължило да съществува и след 1944 г нямаше да има клетви под дулата на оръжието в българските райони на Егейска Македония , като спокойно бих поставил случая с Кадрифаково във Вардарска Македония . ВМРО преди 1944 г е бил именно инструмента , който е подържал жив духа на населението и го е организирал за съпротива . Затова сега няма какво да се сърдим , че отделянето на Македония събуди наивната вяра на това население , че най- после ще се изпълни едина мечта – за единна Македония . С горчивина трябва да признаем , че извън региона потомците от тази част са добре организирани и това как постепенно изтласкват българските МПО може много да Ви разкаже Драгомир Богданов . От друга страна няма никаква българска литература за Гражданската война и всичко което се е случило там след 1944 г . Книгите на проф Даскалов , на Румен Иванов са едни от малкото , които се опитват да хвърлят светлина върху въпроса . В известната библиотека Струмски всичко отново свършва знаете къде . Затова за да науча всичко аз просто приех , че не мога да променя мисленето на съвременните жители на Егейска Македония и в името на истината е по- добре да приема , че сега са македонци . Това ми даде възможност да науча неща , които никой не е чувал и не знае .
Всичко това ме накара да разбера и собствения си произход , защото визирайки шовинизма на гърците разбрах , че моята баба не е гъркиня , а българка , която е бягала именно от православните ни братя гърци Време е наистина за да се доближим до тях да приемем че сега тези хора се считат македонци . Това няма според мен да навреди нищо на нашето национално самочувствие , защото в тази борба против отнетите ни права ние може би трябва да търсим съюзници , а не врагове . А тези които смятаме за врагове , но пък са близки до нас по манаталитет и дух може би е по- правилно да започнем да проявяваме интерес към тях с цел опознаване .Съдейки по мен само така някой започнаха да проявяват интерес и към нас и както вардарските ни братя бавно и сигурно да променим това , което политиците ни направиха – отродиха част от българското землище от останалите им братя
Нека си признаем – по- организирани са , по- голяма подръжка имат навън в различните македонски диаспори и имат по- големи възможности – най- вече подръжката на официално Скопие . Не всички от тях мразят България и именно чрез тях можем да потърсим онова , което и ние търсим – своите права
Неведнъж ще го казвам – не знам дали ще доживея да видя признаването на правата ни , но в тази започнала борба предпочитам да бъда един от тези , които първи хвърля камъка в блатото . Предпочитам да изгоря в тази война , но всички Вие които четете тази публикация да разберете , че това не са предизборни трикове на партията в която членувам , а желанието на един българин . Желанието на един потомък на предци от тази част , който иска да научи миналото си и ако има живи роднини да се запознае с тях . Толкова малко , но толкова непостижимо . Може би непостижимо , ако сами не се обедним за тази кауза и независимо от управлението я поставим пред българските власти и политици
А те са длъжни да се съобразят , защото на всеки следващ избор ще бъдат наказани с вота , който ще пуснем в урната
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО
