Островът с базиликата в Малкото Преспанско езеро (личен архив)

Мощите са положени в храма „св. Ахилий“, който е издигнат там от княз Борис I. В тази църква е погребан и българският цар Самуил през 1014 г. Базиликата на острова е била една от седемте съборни църкви, които изградил князът покръстител. Доказателство за това намираме в думите на Теофилакт Охридски – „Съжали се над църквата – някога най-щастлива от църквите, една от седемте съборни църкви, които построил най-християнският онзи Борис, цар на България“.

Проучватели на паметника

Описание на развалините на църквата получаваме от Й. Иванов(на снимката), който преминава от там и описва българските паметници в началото на XX в. По негово време видима е била част от апсидата, част от северната стена и от преградата между средния кораб и левия.

Изследователи като Милан Злокович, Г. Сотиру, Кр. Миятев, които посещават храма отбелязват, че останките от него продължават да се рушат и стават във все по-лошо състояние.

Последните големи проучвания там са направени от проф. Николаос Муцопулос. Той описва останките като гъсто обрасли, особено към югозапад. Храмът бил толкова запуснат, че за него и екипа му било изключително трудно да започне да работи по плана на базиликата.

професор Муцопулос

През 2014 г., като част от студентска експедиция по случай 1000 г. от битката при Беласица и почитането на 1000 г. от смъртта на славния български цар Самуил, аз също посетих базиликата.

За разлика от големите изследователи, ние открихме базиликата в много добър и почистен вид(снимката от корицата на статията). След със сигурност напрвени реконструкции, църквата беше с добре видими странични зидове, който описваха нейните граници и форма. Добре запазени странични колони, отделящи левия кораб от централния, които се съединяват помежду си с арки, украсени с червени тухли.

Централната (олтарна) апсида също се намираше в добро състояние и се издигаше във височина. В нея ясно личаха три прозореца.

Настилката също беше добре почистена и възстановена. Тя се състои от добре подредени каменни плочи. Руините на базиликата, които видяхме, пресъздаваха плана на храма, който е съставен от Йордан Иванов с единствената разлика, че каменните зидове бяха построени на ново във височина между 1м – 1.50м., за да направят видими размерите на храма в дължина и широчина.

Архитектура на паметника 

С оглед продължаване традицията на Българската патриаршия, църквата е изградена в почти същите форми и размери на архиепископската базилика в Плиска. Тя обаче е без атрий и мираторий. Вместо това тя е във вече традиционната, характерна за западните български строители, декоративна клетъчна зидария, а стенописите се изписват, подобно на тези в епископската църква в Струмица и в патриаршеската църква в Средец. Така се рисува по-късно и в Охрид, от художници на българските придворни ателиета.

План на храма

По своя план църквата представлява трикорабна базилика със зидани стълбове между корабите, синтрон и покрити с малки куполи протезис и диаконикон. Техният план се състои от подкуполен квадрат, на четирите страни, на които има четири арки и апсида към изток.

Подкуполното пространство се е издигало високо през двата етажа на базиликата и куполите са се извисявали над нейния покрив. Запазена е част от северния й купол. Планът на тези странични части на олтара може да се види в предибългарската епоха в баптистериите на базиликата „Пиринч тепе“ до Варна и на базиликата при Пирдоп.

Така тук архитектите на княз Борис са черпели от архитектурното наследство на държавата си. За разлика от Голямата базилика в Плиска трите апсиди на източната стена са отвън полукръгли, а не многостенни. Обширният и неразчленен притвор вероятно е имал надстройка с емпория.

Храмът (снимка от експедицията на проф. Муцопулос)

Църквата е имала галерии над притвора си и над страничните си кораби, но нито притворът, нито страничните, нито средният кораб са били засводени. Галериите са се опирали на дървени греди. Покривите са били също дървени.

В купола и апсидата редовете камъни са пресечени от редове тухли. Стените обаче са градени с неправилни блокове от камъни и този градеж е типичен за македонската архитектура във втората половина на IX и през X в. Всички арки са от тухли.

В по-запазената част на купола може да се забележи, че барабанът му е кръгъл и че е имал четири тесни и високи прозорчета. Той е бил доста висок. Имал е три метъра диаметър, а от основата му до вътрешния връх на купола е имало 4. 5м, което води до извода, че куполът наистина се е издигал над страничните кораби на базиликата на височина от 5 м.

Един епиграфски паметник от храма

В централната апсида на базиликата са открити и надписи. Най-важният за нас е този, който дава сведение за седалището на 9-те епископски тронове. Този надпис е забелязан от Й. Иванов при визитата му там, а преди него на този надпис се натъква и П. Мюлюков. През 1965 г. този надпис вече е бил съвсем избледнял и само чрез умели похвати Н. Муцопулос успява да го отрие и разчете. Към 2014 г. от този надпис бяха останали само бледи следи, но нищо четимо.(Очаквайте специална статия за този епиграфски паметник)

Разрушена при потушаването на въстанието през 1071-1072 г, църквата е възобновена по време архиепископ Теофилакт (1089 – 1108), но малко по-късно отново е разрушена и остава като внушителна руина и до днес, разчистена и укрепена от гръцката служба за защита на паметниците.

Гробът на един велик български цар

От гледна точка на българското историческо наследство, най-голям интерес представлява намереният в южния кораб на църквата там гроб B, предполагаемият гроб на цар Самуил. Проучванията му са извършени от Н. Муцопулос и са описани подробно в книгата му „Базиликата Св. Ахилий в Преспа“. Тук ще предадем работата около гроба в ретроспекция.

(снимка от книгата на професор Муцопулос)

Гробът е открит запечатан с мазилка. При отварянето на плочата, която го затваря, екипът му се натъква на непокътнат скелет – мъжки скелет в легнало положение с ръце, поставени върху таза и глава, полегнала встрани върху издигнато възглавие, направено от керемида и две вертикални тухли. Множество малки коренчета са образували гъста мрежа, която покривала целия скелет. Находките намерени в гроба са сгъната тъкан, която покривала таза и останки от плетена ризница върху левия лакът. Установено е, че скелетът имал счупване в левия лакът.

(снимка от книгата на професор Муцопулос)

След напускане на обекта, екипът на проф. Муцопулос започва да работи върху останките. След дълго почистване е установено, че платът е коприна, а някои от нишките били покрити със златни влакна. От оцелелите части е установено, че основният декоративен мотив са били разположени в кръг птици, стъпили на огънати клонки, образуващи венци.

(графика от книгата на професор Муцопулос)

Птиците по всяка вероятност са папагали. Наличието на таква ценна тъкан, използвана само от видни представители на управляващите родове, подсилва становището, че в този гроб е погребана много важна личност. Още един аргумент в защита на това становище е изящната изработка на ризницата.

От запазилите се следи от тънкия бордюр по краищата на похлупака на саркофага, изследователите установяват, че въху гроба е имало свод, който е имал за задача да създаде усещане за взидана погребална камера.

Съдейки по находките от гроб B – златотъканата ризница, скъпоценната тъкан и имайки предвид раната върху левия лакът, Самуил получава такава в битката при р. Спархей,  професорът предполага, че това е гробът на българският славен цар Самуил. Съждението му по-късно е прието за вярно от доста историци, чиито списък може да бъде видян в книгата му.

Приемайки факта, че по-голямата част от историческата гилдия приема твърдението на гръцкия изследовател за вярно, а логиката също ни води към потвърждаването му, ние също приемаме, че именно в базиликата „Св. Ахилий“, на едноименния остров, са положени тленните останки на българския цар Самуил.

Силно препоръчвам на всеки любител на българската история, дух и памет да организира посещение до този наш паметник! В близост има още много паметници(няма да пропуснем да Ви разкажем и за тях), които можете да посетите. Заслужава си да предприемете вълнуващо пътешествие, за да отдадете почит на великия цар Самуил!

Използвана литература:

ГИБИ, 6, София, София, 1965, с. 276. (Скилица – Кедрин)

ГИБИ, 9, София, 1974, с. 36. (Житие на Св. Климент от Теофилакт Охридски)

Гюзелев, В. Княз Борис I. София, 2015, с. 434.

Иванов, Й. Цар Самуиловата столица в Преспа – ИАИ, I, 1910, с. 67.

Муцопулос, Н. Базиликата „св. Ахилий“ в Преспа. Пловдив, 2007, с.23

Бербенлиев, П. Архитектурното наследство по българските земи. София, 1987, с. 75

Маврудинов, Н. Старобългарско изкуство. Изкуството на Българско царство. София, 2013, с. 139.