На 20 януари Българската православна църква почита Свети Евтимий Търновски – български патриарх, създател на Търновската книжовна школа, духовен стожер на българите и защитник на старопрестолния град от османското нашествие
доц. д-р Петър Ненков
Търновската книжовна школа е създадена през втората половина на XIV век и има изключително важен принос за развитието на средновековната литература в България и съседните източно православни държави. За неин основател се счита патриарх Евтимий .Той е роден около 1320 -1330 г. Учи в търновски манастир и приема моншески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, през 1350 г. той постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за византийската столица Цариград, където не след дълго Теодосий Търновски умира.Евтимий постъпва в манастира Студион, а след това в Лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V го изпраща на заточение на остров Лемнос, а след освобождаването си се връща, като монах в българския Зографски манастир на Атон.
През 1371 г. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Евтимий установява правила за правопис и корегира изопачените български църковни книги. Със своята правописна и езикова реформа Евтимий установява общовалидни правила в старославянския език, които се прилагат, както в България, така и в руските княжества, Сърбия, Влахия и Молдова.
През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на исихазма, той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополитии игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.Патриарх Евтимий Търновски ръководи и преподава в Търновската книжовна школа. Той е автор е на литургични книги, жития, похвални слова и послания . Известни са 15 негови съчинения. Освен правописната и езиковата реформа, въвежда и нов жанр в православната литература, който съдържа едновременно чертите на житието и похвалното слово.
Като отмъщение за участието на български войски в битката на Косово поле и нарушаване на васалитета от цар Иван Шишман, през пролетта на 1393 г. султан Баязид събира голяма армия, преминава Стара планина и се отправя на поход към столицата Търновград. Той поверява главното командване на войската на сина си Сюлейман Челеби и му заповядва да превземе града на всяка цена. Търново е подложен от турците на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий “ следното : „варварският цар ненадейно нападна града,не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“
Цар Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада. За него народният поет Вазов по-късно ще напише: „Евтимий, на Търново в дните ужасни последний бранител и последний цар!“
На 17 юли 1393 г. турците превземат бългаската столица с щурм. Патриарх Евтимий имал гражданската доблест и пастирската смелост веднага да се яви пред гордия завоевател, за да моли пощада за мирното население. Неговата осанка и светла личност внушили почит дори в поробителя и патриархът получил обещание, че ще се изпълни молбата му. Но завоевателят се стремял с всички средства да затвърди властта си, без да се подчинява на общоприети нравствени закони, нито на чуждите трогателни молби, нито дори на собствените си честни обещания.
По заповед на османския управител на града, са събрани с измама всички 110 видни граждани и боляри в една църква, където са избити до един. По този начин е обезглавен елитът на средновековната българска столица.
Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: „Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му “. Патриаршеската църква „Възнесение Христово“ и църквата „Свети четиридесет мъченици“ са превърнати в джамии. Църквите на Трапезица и царските дворци на Царевец са изгорени и сринати до основи.
Българският патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир в Родопите, където умира около 1402 -1404 г. Той е канонизиран от църквата за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на Свети Евтимий Велики – 20 януари .
