18 ЯНУАРИ 1879 г. В Щип е роден филологът проф. Александър Балабанов – специалист по старогръцка литература. Учи в Българската гимназия в Солун и в София, следва класическа филология в Лайпциг. През 1904 г. защитава докторска дисертация в Ерланген. От 1917 г. е извънреден и редовен професор, ръководител е на Катедрата по класическа филология в Софийския университет, създава специалността „Класическа филология“. Основава литературно-художественото списание“Художник“, заедно с Йосиф Хербст редактира вестник „Време“, редактор е в във в-к „Развигор“ и сп. „Прометей“. Превежда творби от Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Платон и др. Съчинения: „Еволюция на мотивите в гръцката поезия през класическия период“ (1911), „История на класическата литература“ (1914) (2 преработени издания 1917 г., трето преработени издания 1931 г.), „Облакът като мотив в поезията“ (1914), „Мястото на българската литература“ (1930), „Любов и поезия“ (1939), „Джобен българско-английски речник“ (1943 г., 1946 г., 1991 г.), „Студии, статии, рецензии, спомени“, т. 1-2. 1973 г.-1978 г., „И аз на тоя свят“, автобиографична повест (1979), „И аз на тоя свят. Спомени от разни времена“ (1985), „Избрани преводи“ (1989). Псевдоним: А. Развигоров, Гретхен, д-р Айдинов и др.
