На 18 януари 1856 г. е роден началникът на Македоно-одринското опълчение в двете Балкански войни 1912-1913 г., генерал-майор Никола Генев
ОТ ОПЪЛЧЕНЕЦ ДО ГЕНЕРАЛ
доц. д-р Петър Ненков
Той е роден на 18 януари 1856г. в Севлиево . Първоначалното си образование получава в Севлиевското класно училище при даскал Никола Гайдарджиолу. Едва навършил 16 години и той е поканен от севлиевските общинари да започне да преподава в местното училище. Става член на месния революционен комитет и под негово ръководство учителките Рада Поппешева и Мариола Иванова ушиват революционното знаме за Априлското въстание- 1876 г. В навечерието на въстанието е арестуван от турската полиция и е подложен на жестоки изтезания в конака, но издържа на всички мъки и не издава членовете на комитета.
През юли е пуснат от затвора, поради недоказаност на обвиненията. Емигрира в Румъния и се установява в Букурещ. По препоръка на БЦБО заминава през месец декември същата година за Одеса и постъпва, като войник в 60-ти Заморски стрелкови полк. И тъкмо когато се готви да се яви на приемен изпит във Военното пехотно училище, Русия обявява война на Високата порта и той се записва в 3-та дружина на Българското опълчение.
За съжаление се разболява тежко от тиф и пропуска първите седмици на войната . След като възстановява силите си в лазарета, настига своята част . През горещите августовски дни на 1877г. взема участие в героичната отбрана на Шипченския проход и е награден с орден за храброст – 3 степен , а командирът на дружината майор Чиляев го предлага за производство в чин унтерофицер.
През зимата на 1878г. заедно с отряда на генерал Скобелев се спуска по тясната Химитлийска пътека в Казанлъшкото поле и атакува смело редутите на укрепения лагер при Шшейново на армията на Вейсел паша . За проявената си храброст е награден със сребърен медал . В края на войната участва с другарите си в прочистването на Тозлука от мародерски турски банди и отново е награден с орден за храброст – 4 степен .
Той е един от първите , които завършва Военното училище в София и продължава своята служба, като млад офицер в 3-та пеша дружина в Радомир. През 1883г. заминава за Санкт Петербург за да продължи образованието си в Офицерската стрелкова школа .
В Сръбско-българската война -1885 г. той вече е капитан и командва Трънския отряд в състав от четири дружини и има за задача да забави настъплението на Моравската дивизия .
В тежък кръвопролитен бой той успява да изпълни поставената му от командването на Западния корпус, задача, като провежда с отряда си упоритата отбрана и дори преминава в щикова контраатака . На 3 ноември получава нова задача да се оттегли организирано на Сливнишката позиция и да подсигури левия й фланг.
На военен съвет при княз Александър Батенберг, когато положението на Сливница е драматично и монархът предлага да се отстъпи София и даде генерално сражение на противника на Вакарелските или Ихтиманските височини , той заедно с останалите млади командири категорично се противопоставя на този капитулантски план.
Когато на 7 ноември княз Александър Батенберг неочаквано се завръща в София, първата му работата била да пренесе личния си архив и касата в едно от чуждите посолства и това му поведение среща неодобрението на премиер- министъра Петко Каравелов.
Младите български офицери, всред които и капитан Генев не мислят да оставят своите позиции . Те се сражават храбро със своите воини, спират настъплението на противника и сами преминават в контранастъпление . Дружината на капитан Генев, като организационна единица от 2-ри Струмски полк взема участие в преследването на оттеглящия се противник и боевете при височината Келташ и Пирот.
Независимо от неговата храброст във войната , той е недолюбван от новия княз Фердинанд . Това е и причина чак до 1892 г да бъде държан, като дружинен командир . Едва след това е назначен за командир на 19-и Шуменски , а впоследствие и на 7-и Преславски полк . От 1900 до 19004г. командва бригада от 6-та Бдинска дивизия. Произведен е в чин генерал-майор и преминава в запаса.
В Балканската война 1912-1913г. генерал Никола Генев отново е извикан под знамената и назначен за началник на Македоно-одринското опълчение в състав от 3 бригади и обща численост – 14 хиляди бойци .
Като командир на Кърджалийския отряд си спечелва легендарна слава в боевете на 7 ноември 1912г. при прохода Маказа/Балкан Тореси/ в Родопите, където разбива ариергарда на корпуса на Явер паша и настъпва към Бяло море . На 14 ноември обкръжава заедно с Конната бригада на полковник Александър Танев в долното течение на река Марица, при село Мерхамлъ, корпуса на Явер паша и го пленява . В боевете обаче генералът губи своя син Никифор Генев, който се сражава, като доброволец в неговия отряд.
По-късно когато дава интервю пред чуждестранните военни кореспонденти, Явер паша заявява, че българските воини действали като ураган и той даже се питал дали те не са преоблечени във войнишки шинели, офицери . Това е една от най-блестящите победи на българската армия през Балканската война .
След извършения младотурски преврат и прекратените мирни преговори, през януари 1913г. бойните действия продължават .
Българското главно командване формира 4-та армия под командването на генерал Стилиян Ковачев, която включва Македоно- одринското опълчение на генерал Никола Генев и други съединения. Младотурците докарват от Анадола свежи резерви и решават да деблокират обсадения в Одринската крепост, 65 хиляден гарнизон на Шукри паша.
В зимните боеве при Шаркьой воините на генерал Генев отново покриват името си с неувяхваща слава, в боевете с 10-и турски пехотен корпус на Хуршид паша, който извършва десант и завоюва плацдарм на брега. Независимо от своето числено превъзходство и мощната поддръжка на голямокалибрената артилерия на турския флот, низамите са разбити и панически се спасяват на своите параходи. На самият морски бряг, след битката, генерал Генев поздравява с победата строените опълченски редици.
В Междусъюзническата война – 1913г. генерал Генев отново води своите опълченци в бой и извоюва победи при Емерица, Султан тепе , Дулица, Каменица, Говедарник и Пашаджиково. Той изживява много тежко Първата национална катастрофа и намира единствено утеха всред своите приятели в клубовете на Македоно-одринските братства.
През 1914г. правителството на д-р Васил Радославов и цар Фердинанд подготвят включването на България в Първата световна война на страната на Германия и за целта провеждат масирана акция в Родопите, за да подкупят турското и помашко население да ги подкрепи на предстоящите парламентарни избори .Те влизат в престъпно споразумение с местната мюсюлманска духовна власт като й обещават депутатски места в бъдещия парламент. В замяна на това тя се задължава да издаде възвание към мюсюлманите.
Бившите опълченци на генерал Генев донасят възванието написано на турски език и с треперещ от възмущение глас му го прочитат: “ – Ако някой мюсюлманин се отцепи и не иска да подаде гласа си за нашите хора, нека знае този мюсюлманин , че пътят му за спасение за онзи свят е затворен за него. Който ви казва да гласувате за неправителствените хора , бройте го за изменник на вярата и предател. Внимавайте цветът на бюлетината е зелен, какъвто е светия цвят на нашето народно мюсюлманско знаме . Това възвание да се прочете в джамиите и да се закълнат всички правоверни пред него!”
Генерал-майор Генев е възмутен до дъното на своята душа.До такова падение и грозно предателство не е достигал нито един български държавник от Освобождението до сега.
Той подписва протестно писмо на група български общественици и запасни генерали до царя с което го призовава да не включва България в Първата световна война.
Генерал-майор Никола Генев умира на 12 април 1934 година.
