ИЗЗЕТ КАПУДАН ПАША С ОСТАНАЛИТЕ МУ 300 ВЕРНИ
ВОЙНИ – ГРАВЮРА НА АНТОН ТЕСАРО
Гравюрата е издадена през 1828 г. във Виена от австрийския издател Антон Тесаро (Anton Tessaro).
На 29 септември (11 октомври) 1828 г., след почти 3 месечна обсада по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., Варна е превзета от руските войски. Крепостта капитулира и командирът на гарнизона – Иззет Мехмед Капудан паша (Topal Іzzet Mehmed Pasa), предава ключовете на крепостните порти.
Турският гарнизон на Варна се отбранява до изчерпване на продоволствените запаси. Руснаците откриват в складовете само изгнило просо (Н. А. Лукьянович. Описание Турецкой войны 1828 и 1829 годов. Сочинение Гвардии капитана Лукьяновича. Санктпетербург, В Типографии Эдуарда Праца, 1844, 2, с. 120). Те пленяват 6 087 (6 075) души и вземат като военни трофеи 178 оръдия и мортири с различни калибри (13 чугунени, останалите медни)*, запаси от гюлета и барут и до 40 хиляди пушки, пистолети, ятагани и кинжали (Лукьянович 1844, 2: 120; Морской сборник, Том III № 4, Апрель 1850, с. 297; Морской сборник, Том XI, № 3, Март 1854, с. 281)**. Осемстотин души (420 души лична охрана и 380 души редовна пехота), начело с коменданта на крепостта, запазват оръжията си и са освободени под клетва да не се
С превземането на Варна руската армия си осигурява източния фланг и сигурен път за доставки по море на военни материали, храни и фуражи от Измаил, Одеса, Николаев, Херсон, Евпатория, Севастопол, Феодосия и Таганрог. Това е и най-голямата победа на руската армия в първата година на войната (крепостите Силистра и Шумен остават в турски ръце). В града се настанява руски гарнизон, който остава тук до 19 септември (1 октомври) 1830 г.***
* Оградата на Спасо-Преображенския събор (Спасо-Преображенский собор) в Санкт Петербург е изградена от 102 оръдия (поставени с дулата надолу) – руски военни трофеи, снети от крепостите Варна, Силистра, Браила, Исакча и Тулча (П. Зиновьевский. Историко-статистическое описание Преображенского Всей Гвардии собора. С.-Петербург, Типография Департамента Уделов, 1876, с. 103).
** „Остальной гарнизон, 6 087 человек, со всеми начальниками, отправлен военнопленным в Россию (Лукьянович 1844, 2: 121); „Мы взяли в плен 6 000 человек и 178 орудия; остальныя войска были отпущены, из них 4 000 человек без оружия, а 800 человек с оружием“ (Н. Епанчин. Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции. Часть I. Подготовка к походу. С.-Петербург, Типография Главнаго управления уделов, 1905, с. 377-378); „При нашем эшелоне шли пленные турки, более 6 000 человек, со всеми офицерами и пашами. Конвоировал их лейб-гвардии Казачий полк, под командою генерал Ефремова“ (Военный сборник, 1877, Февраль, № 2, с. 400); О. Х. Гоувальт. История Лейб-Гвардии Павловскаго полка. Санкт-Петербург, В Типографии Едуарда Праца, 1852, с. 306-307.
*** Съгласно клаузите на Адрианополския (Одринския) мирен договор, руските войски се оттеглят от Варна и предават крепостта на турците (след получаването на част от военната контрибуция – 400 хиляди златни холандски дуката).
Анастас АНГЕЛОВ
