Рискуваме да се самоунищожим заради собствената си алчност и глупост. Не може да продължаваме да гледаме само вътре в себе си на малка и все по-замърсена и пренаселена планета.

Стивън Хокинг

ЕКОЛОГИЯ И ПРЕНАСЕЛВАНЕ

Баланс. Ключовата дума винаги във всичко и за всичко – „баланс“. Разумният човек (Homo sapiens) е сътворен да търси баланса – в отношенията му с хората, в работата, в удоволствията, в желанията, в намеренията и стремежите, в начина му на живот, в любовта, както и по линията разум–сърце и сърце–разум. Балансът е в основата на „здравословния“ ни начин на живот. Чрез него откриваме и възпитаваме възприятията си, които от своя страна ни откриват света и ни дават нужната информация за него. Балансът ни води и към търсенето на хармонията между човека и природата, нейното постигане, затвърждаване, съхранение и опазване. Търсене като съзнателно намерение, включващо всички първични импулси, на нас като човеци, до жизнената сила на заобикалящата ни среда – действията на природата, от най-малкия кълн на жив организъм, до големите природни стихии, които са неподвласни на хората.

Все повече се задълбочава разминаването между човешката реалност и действията на природата. Безвъзвратно се отдалечаваме от тези действия, превръщайки се в странични наблюдатели. Примиряваме със статистиката, която ни разяснява къде е възникнала буря, защо в пустинята има сняг, как температурите на Земята са необичайни. А в това време пропускаме възможността да помогнем за по-дълъг живот на нашата планета. Всяко наше малко действие оказва влияние върху природата. Една китайска поговорка казва, че ако в единия край на Земята пеперуда размаха криле, в другия край се развихря ураган. Нека да бъдем разумни човеци и да поемем отговорност за действията си. Нека се изправим срещу числата, поглеждайки Истината в очите, заставайки пред проблемите, пред които нашето поколение е изправено и нека работим заедно за разрешаването им. Казват, че всяко поколение има своята голяма битка, с която трябва да се справи. Пред нас стои проблем, пред който никое предходно поколение не се е изправяло – застрашени сме от заличаването ни като вид, повличайки цялата животинска и растителна палитра заедно с нас в Бездната. Бездната на човешката алчност. Алчността разумна ли е?

Да се оправдаваме, можем. Да си намираме извинения, също можем. Но не можем да скрием истината, която е видима и е пред очите ни. Природата се промени и продължава да се променя всяка секунда. Вече закъсняхме с реакцията към този процес. Човечеството доброволно подписва смъртната присъда на Земята.

Така наречения Earth Overshoot Day, който се проучва от 1986 година от Global Footprint Network, показва кога човечеството изчерпва ресурсите (вода, почва, чист въздух) на Земята за дадената година. Тенденцията е, че с всяка следваща година този ден настъпва все по-рано. За сравнение – през 1993 г. денят е бил на 21 октомври, през 2003 г. на 22 септември, за 2017 г. на 2 август и за 2019 г. – 29 юли. За период само от 20 години, денят вече настъпва с 2 месеца по-рано. Ще са необходими 1,75 планети, за да се произведе достатъчно за покриване на нуждите на човечеството при сегашното темпо на консумация. Какво означава това – че в момента експлоатираме природата 1,75 пъти по-бързо в сравнение с това, което екосистемите на нашата планета могат да възстановят. Този глобален екологичен преразход става все по-висок, във формата на обезлесяване, ерозия на почвата, загуба на биоразнообразие и натрупване на въглероден двуокис в атмосферата.

Каква е ситуацията за 2020 година? Earth Overshoot Day настъпи на 22 август – три седмици след датата от 2019 г. Причината е затварянето на икономиките за първите шест месеца от годината заради коронавируса, когато основни сектори, потребяващи ресурси, бяха частично или напълно спрели за няколко седмици. И идва абсолютно логичният извод – човекът, с неговите дейности, е основният източник на замърсяването на околната среда и изчерпването на нейните ресурси. Световната пандемия показа, че можем да забавим темпото, че ако балансираме използването на вредните икономически дейности на планетата и се погрижим това да стане тенденция, ще забавим катастрофата, действайки заедно като държави и индивидуално, като граждани на Земята. “Знаем, че е затормозяващо да мислите как вашият личен екологичен отпечатък участва във формирането на глобалния екологичен дълг. Истината е, че по този начин, обаче, вие ще можете да предприемете стъпки, за да намалите вашето лично въздействие върху планетата ни,” споделят от Global Footprint Network.

Откъде тръгва всичко?

Екологията се занимава с изучаването на условията необходими за доброто съществуване на човека. Ако погледнем енциклопедия Британика ще видим, че в буквален превод думата означава – „изследване на къщата“. Древните гърци са намерили най-точното определение – Изследване на къщата. По-горе казахме, че е нужен и баланс в отношението ни към нашия дом. Така, съчетавайки изследването, грижата и баланса, взаимодействието на всеки жив организъм на нашата планета с всичко наоколо, изгражда този така безценен наш дом – Земята. Взаимодействието на човека с околната среда, надгражда този дом.  Оттук изниква въпросът: Как се грижим за този Дом? От 1950 година насам човешкият вид коренно променя света, който обитаваме. С овладавянето на природните ресурси и технологичния скок, човекът се провъзгласи за господар на Синята планета, а в негово единствено верую се превърна безкрайният кръг на свръхконсумацията. В момента сме близо 8 млрд. души, а планетата ни се задъхва, опитвайки се да отговори на постоянно нарастващите нужди от вода, храна, дом. Няма природен ресурс, който да не е застрашен от скорошно изчерпване – както възобновяемите, така и невъзобновяемите ресурси, а с нарастване на популацията, нараства и нуждата от енергия и вода. Според изследванията прекомерната експлоатация на мините ще изчерпи ресурсите на планетата до края на века.

Балансът идва от съвършената хармония между Природата и човека. И, именно тя в момента е в най-далечната точка от този баланс. Говорим все повече за нарушаване или „счупване“, или разрушаване, или заличаване, или умиране…

Основните дейности на човека, които довеждат до това?

Замърсяване на въздуха, климатичните промени и глобалното запопляне

С началото на „Индустриалната революция“ през 18 век човечеството рязко започва да „изпраща“ във въздуха все по-големи количества СО2. Последиците от това – температурата на планетата се покачва необратимо и става по-топло с всяка следваща година, не само на сушата, но и в океаните. Когато въглеродният диоксид е в умерени количества, дори е полезен, но мярата от страна на човека, отдавна е прекрачена. Замърсяването на въздуха  е определено от Световната здравна организация като най-голямата екологична заплаха за човешкото здраве.

Учените са разединени относно глобалното затопляне. Според скептиците то е регулярно събитие, което се повтаря на няколко хиляди години и е нещо, към което не си заслужава да се подхожда с особено внимание. Факт – наистина глобалното затопляне е регулярно събитие, но скептиците пропускат фактора „човек“ в сметките си. Неконтролируемо нарастващата световна популация ще доведе до катастрофа, която трудно може да се предвиди. Също така, скептиците пропускат и факта, че с всяка изминала година „чупим“ рекорди – както температурни, така и за нива на въглероден двуокис, които споменахме по-горе. Чупим и рекорди за топене на снежните шапки и ледници. Променяме пейзажа на Земята със скорост, която и най-скептичните учени не са очаквали.

Дали скептиците са прави в изчисленията си относно глобалното затопляне? Дали то наистина не заслужава вниманието на световните правителства? Наистина ли безпрецедентните нива на въглероден двуокус не са достатъчно високи, та световните лидери да не искат да обърнат поглед към дома си?!

Ерозия на почвите и липсата на вода

Свръхупотребата на вредни субстанции, превръщането на зелените площи в обработваеми, запечатването на почвите, изкореняването на полезните растения, ерозията – естествената в природата и предизвиканата от човека и пр., списъкът е безкраен, доведе до обезлюдяване на голени площи и до промени в начина, по който съжителстваме с природата. Ако ние я рушим, тя ни прогонва. Започваме да живеем все по-сгъстено, в малки пространства, като че ли искайки да се изолираме от естествената ни среда, от природата. В доклад на ООН се посочва, че около 12 млн. хектара обработваема земя всяка година деградират.

Селското стопанство е нещо, от което всички ние зависим. Неговата поява става причина за изграждането на градове, селища, общности, цивилизации, прекратявайки окончателно номадския начин на живот на хората. Днес, селското стопанство е най-големият потребител на вода – 70%. С непрестанното нарастване на населението, нарастват и нуждите от прехрана, а с това и потреблението на вода. Около 500 милиона души населяват пустинни региони. Съществуването им зависи от подпочвените води, голяма част от които, са невъзобновяем ресурс. Всеки ден 5000 души по света умират заради липсата на безопасна питейна вода, а 1 милиард души живеят без достъп до битови потребности като вода, канализация и електричество. Най-голям риск от недостиг на вода има в Индия. И докато в едната част на земното кълбо, едни пазят всяка капка вода, в Лас Вегас един човек потребява между 800 и 1000 литра вода на ден.

Лас Вегас и Дубай са символи на човешката алчност и късогледство. Изкуствено създадени оазиси в пустинята, които поглъщат чудовищни количества вода и енергия.

Доказателство: Река Колорадо, която е основният водоснабдител на Лас Вегас, не достига морето през няколко месеца от годината. Река Колорадо, чието корито бива отклонено от естествения си път, за да стане източник на вода за жителите на Лас Вегас.

Още едно доказателство: Една от всеки 10 големи реки на планетата, вече не достига до морето или океана.

Последно доказателство: Водоснабдяването на близо 2 млрд. души зависи от хималайските ледници, които се топят със скорост, която изненадва дори и най-песимистично настроените учени.

Какво ще правим, когато водата свърши? И, най-вече, трябва ли да чакаме водата да свърши, за да променим драстично поведението и отношението си спрямо нашия дом, спрямо ценностите си? Наистина ли егоизмът ни е толкова безграничен?

Изчезването на животински и растителни видове

Унищожаването на жизнените пространства; загубата на основни екосистеми, които са определящите за съществуването на животинските и растителните видове; ловът, който нарушава баланса в природата; индустриалният риболов, нерегламентираният също, които заличават цели рибни популации; както и природните стихии – пожари, наводнения, суша, всичко това катастрофално промени света на животинските и растителните видове. За човека става все по-трудно да балансира процесите. Разбира се, че се опитваме. Разбира се, че се провеждат достатъчно събития защитаващи опазването на околната среда и нейната естественост. Световни и локални организации водят непрестанни битки за спасяването на планетата. И някак естествено стигаме до – Защо битки? За какво да воюваме? За мястото, в което ние сме се пригодили, в което сме взели нещата в свои ръце и определяме правилата, казваме какво може и какво не може! Защо трябва да защитаваме това, което ни е дадено естествено? Домът ни се крепи на крехкия баланс между всички живи организми – всеки със своята роля в приключението наречено „живот“. А ние – Разумните човеци, венецът на Творението, сме заразата, която унищожава баланса! Защо му е на един Разумен човек да руши, вместо да гради? Наистина ли алчността ни ще се окаже по-голяма и от инстинкта ни за самосъхранение? Изправени сме, от едната страна – пред съдбата на животинските, растителните видове и нашата съдба, и от другата страна – пред алчността ни и съвременния свят на парите, който ни тласка към самоунищожение. Човекът се бори срещу човека, защото единият иска да печели все повече дивиденти от дадена дейност, рушейки планетата, а другият отчаяно се опитва да обясни, че това е фатално за всички, без изключение.

Ще съумеем ли да открием отново баланса?

Животинските видове, растителните видове, всяко малко или голямо нещо в природата е там, защото му е дадено, защото има правото на съществуване. Иначе нямаше да го има. И това си има конкретна причина. Нищо не е „сложено“ на планетата ни случайно. Например – помислете за пчелите. Техният живот, съвършената хармония, с която балансират живота чрез опрашването на растенията. Ако няма опрашване, няма семена; ако няма семена, няма растения, дървета, посеви – веригата-живот, която помага за съществуването на човека.

Изсичането на горите и естествените залежи

   „Когато и последното дърво бъде отсечено,

когато пресъхне и последната река,

когато бъде уловена и последната риба,

едва тогава Човекът ще проумее,

че парите не стават за ядене.”

Ерик Уайнър

За горите. Днес около 30% от земната повърхност са залесени. Това е точно наполовина от количеството отпреди 11 000 години. 14 млн. хектара гори се изсичат всяка година. Тропическите гори преди съставляват 15% от земната повърхност, а днес са не повече от 7%. По-голямата част от тях е изсечена или умишлено изгорена. Сами разрушаваме крайъгълния камък на климатичния баланс, от който всички ние зависим. Горите в Амазония са определени за „белите дробове“ на Земята. За последните 40 години 20% от гората е била изсечена. Статистиката е преди големите горски пожари от миналата година, които довеждат до намаляване на амазонските гори с площ, колкото половин България. На мястото на горите се появяват ферми за добитък или соеви ферми. 95% от соята се използва за фураж за добитък или домашни птици, следователно, превръщаме горите в месо.  Колко още жители ще може да изхрани планетата ни? Колко още гори трябва да изчезнат и ще можем ли да платим цената?

За петрола. Само един пример: Най-големият износител на петрол в Африка е Нигерия. Въпреки огромното богатство, което тази територия притежава, 70% от населението й живее под прага на бедността и без достъп до благата, които държавата притежава. Тук много ясно може да бъде видяна невидимата ръка на властта – корпорациите, които управляват на глобално, наднационално ниво и го правят спрямо свой, личен интерес.

Неангажиращ факт: 20% от населението на Земята използва 80% от ресурсите й, а повече от половината световно богатство е в ръцете на 2% от хората. Най-богатите хора. Питаме се, справедливо ли е това? Има ли, изобщо справедливост в световния ред? Кой е редът? Кой го определя?…

Пренаселеност

2020 година. Днес. Населението на Земята е близо 8 млрд. души. Само преди 50 години, през 1970 година, популацията на планетата едва достига 4 млрд. души. За тези 50 години сме удвоили броя си. Ако не променим тази тенденция и не наложим контрол над собствения си вид – homo sapiens, през 2050 година – 14 млрд. души на планетата ще се борят за своето физическо оцеляване. Ще се сблъскаме с непознат до този момент феномен – климатични бежанци.

Световноизвестният астрофизик Стивън Хокинг, през 2016 година на конференция в Пекин, казва: „Пренаселването и прекомерната консумация на енергия ще унищожат Земята до 2600 година. Човечеството има едва 600 години, за да открие начин да се засели на други планети, преди нашата да е станала негодна за обитаване.“

Да се върнем за малко към глобалното затопляне. Негативните последици от човешката намеса могат да се наблюдават най-ясно на полюсите и ледниците. Арктическата покривка е загубила 40% от дебелината си само за 40 години. Топенето на ледовете води до неизбежно повишаване нивото на световния океан, което ще доведе до заличаването на острови и крайбрежни градове. 70% от населението на земята живее по крайбрежията. Това може да означава само едно – миграция.

Какъв вид миграция, обаче? Илон Мъск се закани, че до 2050 година ще засели Марс с 1 милион земляни. Основателят на Space X заяви, че иска да изгради град на Червената планета. От една страна революционно, но дали това не е подготовка за миграция на елита от една умираща планета?

Ако през 2050 година населението на Земята бъде 14 милиарда души, няма как да не се запитаме: Ще има ли храна, вода и подслон за всеки? Отговорът е: „НЕ“. Ще разберем, че кошмарните прогнози се превръщат в новата реалност, че написаните книги по този въпрос и заснетите филми, като художествена измислица, са пророчеството, което ни застига. Ще бъдем хора, борещи се с глада, жаждата и мръсния въздух. Държавите ще бъдат в колапс, а човеците, водени от инстинкта си за самосъхранение и първично оцеляване, ще забравят всичко човешко, превръщайки познатия ни свят в далечен спомен. Анархията и масовите безредици ще са неизбежни и така… достигайки до самоунищожението, което сами сме предизвикали – чрез безотговорността и алчността си.

   Има ли решение?

   Където има отрова, има и лек.

1. Фосилната енергия да бъде заменена със зелена, защото тя е достъпна и чиста енергия. Да се ускори процесът на залесяване. Да се намалят вредните емисии от определени селскостопански дейности, както и промяна на определени индустриални процеси. Единственото условие е, да се убедят корпорациите, че икономиите и печалбата не са единственият приоритет.
2. Днес съществува богата гама от техники за защита и възстановяване на почвите. Може да се започне с изграждане на устойчиво земеделие, след това да се премине през смяна на културите и се стигне до задържане на водата чрез терасиране. Сигурността на изхранването зависи в голяма степен от качеството на почвите и тази последователност ще оздрави процеса, и ще даде дългосрочни възможности.
3. Много е лесно да се каже, че трябва да се предприемат конкретни мерки, за да се спре по-нататъшната загуба на биоразнообразие. Защитата и възстановяването на жизнените пространства е едно, спирането на бракониерството, ловът и продажбата на диви животни, съвсем друго. Всичко това трябва да се превърне в държавна политика, която да създаде закони, които да се превърнат в безкомпромисно действащ механизъм. Управляващият елит трябва да разбере, че запазването на животинските и растителните видове е в техен социален и икономически интерес, и ще доведе до по-добро ниво на живот, здраве и пълноценност на нацията.
4. Да се грижим, наистина, за това, което е останало от горите. Да залесим повторно обезлесените райони. Да възпитаваме следващите поколения в отношение и отговорност към природата. Най-големият проблем са Тропическите гори. Човечеството, обединено и с обща позиция, трябва да се бори за тях, тъй като в държавите, на чиито територии се намират, липсват адекватни държавни структури, капитал и воля за справяне с проблема. Действащата корупция в местната власт, както и корпоративните интереси на чуждестранни организации и цели правителства, относно целенасоченото изсичане на „белите дробове“ на планетата, заличаването на животински и растителни видове, без мисъл за последиците от тези действия, са глобален проблем. Когато всяка една държава осъзнае, че изчезването на Тропическите гори е неин личен проблем, ще започне процесът за спасяване на Земята.
5. Опитът на времето показва, че жените, които сами вземат решения за своя сексуален живот и методите за предпазване от нежелана бременност, има ефект върху прираста на човечеството. Да, съществуват общества, в които тези теми са забранени, предимно поради религиозни причини, но ние живеем в 21 век и разяснителните кампании имат все по-голям ефект. Ние, като граждани на планетата, можем да спомогнем за облекчаване на нейното пренаселване. От една страна, на държавно ниво, чрез насърчаване на семейното планиране, което все още е неприятна тема, но все по-необходима, и от друга страна, самите ние, които трябва да видим, че вече е време да се замислим накъде „водим“ бъдещето на Земята, как да допринесем за нейното оздравяване и възможност за оцеляване. Осъзнаем ли това, ще дадем бъдеще на децата ни.

Световните лидери нямат време. Международните конференции и форуми, в които се обсъждат климатичните промени и назряващият проблем с пренаселването, трябва да се превърнат от формални и отчитащи дейност, в най-сериозна и целенасочена политика на всяка една държава по света. Трябва да се превърнат в основна цел за спасяването на нашия единствен дом – планетата Земя.

Чуй ме, Разумен човеко, ти, аз, той, тя, те, всички… ние сме венецът на Творението. Ние сме единствените същества, способни чрез Разума си да променяме света, който населяваме и като такива трябва да върнем баланса, който сами разрушихме. Длъжни сме да го направим. Нашето време е сега. След това ще е твърде късно!

автор: Леонард Л. Георгиев