Труд, труд и пак труд е формулата на успеха на77-годишната жена, която обича България повече от всичко

Българката Мери Стоева, чиито родители са от стражишкото село Страхилово, е сред най-богатите жители на Австралия. Пътят ѝ е приказка за успеха, който идва след много труд и постоянство. Цял живот Мери и семейството ѝ се занимават със земеделие. Родена е на другия край на света – в Мелбърн, сега е в България едва за четвърти пъти, но владее езика перфектно, обича да готви български гозби, милее за родината на родителите си.
Аз съм по-българка от много българи тук,
споделя 77-годишната дама.
Бащата на Мери – Христо Григоров Христов, тръгва да си търси късмета по широкия свят през 1928 г. Напуска родното Страхилово и се отправя за далечна Австралия. През 1936 г. при него отива и майка ѝ Дена. “Заминават, за да печелят пари, преди това дядо ми по бащина линия е ходил в Америка, където работил известно време. Оттам изпращал пари, за да купуват ниви тук, но после се върнал в България”, разказва Мери.
По думите ѝ старите българи, които са отишли в Австралия в началото на миналия век, били много трудолюбиви. Баща ми, като е дошъл, е нямало социални помощи, давали им само купони – по един на ден, за да хапнат в някоя закусвалня. Помощта му от държавата била една чиния ядене и една филийка хляб. А той имал тежка работа – чистил гори, работел на нивите с тютюн, както и в лозята”, споделя успялата българка.
Самата тя е родена 1939 г. Първо били в Мелбърн, но когато става на 3-4 години се преместват в Аделаида. В началото живеят под наем, после родителите ѝ купуват няколко декара ниви и започват да строят върху земите оранжерии, правят си и къща. Разчитали на двете си ръце, защото в ония години нямало трактори, обръщали земята с вилата, но постепенно успяват да купят камион, кола.
Отглеждат предимно домати, тя работи плътно с баща си,
когато станах на 14 години, татко ме спря от училище
и ми каза, че не му трябва даскалица, а работник в оранжерията”, спомня си Мери. Момичето строи с него оранжерии, стоварва тор, отглеждат домати, краставици, пипер, дини. Още от малка имала за отговорност и да продава част от произведената продукция. Като станели дините, баща ѝ по цяла нощ ги теглел, смятал колко пари струват и издълбавал цената на кората. На следващата сутрин карал момичето на едно кръстовище и то цял ден трябвало да продава произведената продукция.
Така било до 1959 г., когато се омъжила за Борис Стоев, с който имали прекрасен брак. Той си отишъл преди 4 години, покосен от инсулт. В началото Мери приела много трудно загубата на своя другар, но с помощта на децата и приятелите си успяла да си стъпи на краката.
Споделя, че случайно си избрала българин за съпруг, той бил комшия, дошъл да работи в имота до техния. Баща ѝ не я пускал да се среща с него, но Мери имала за съюзник майка си, която скришом отключвала вратата вечер и тя отивала да се срещне със своя любим.
Историята на Борис е не по-малко интересна. Той е родом от ямболското село Малко Шарково, което се намира само на пет километра от границата ни с Турция. На 18 години решил да избяга от България, но го заловили и го откарали в бежански лагер в Истанбул. Въпреки че било забранено да работи, той успял да си намери работа. Мери обяснява, че в началото уреждал градината на някакви турски богаташи, след това работил в цех за колбаси. После започнал сам да изработва чехли, слагал ги на рамото си и обикалял улиците, за да ги продава, доставял от тях и на два големи магазина. Четири години Борис живял в Турция, след това заминал за Австралия. Държавата го приела като работник в изграждането на най-голямата и до сега водноелектрическа централа на континента.
Женят се, раждат им се две деца – момче и момиче.
Децата ми нямат български имена, но Върнан е
кръстен на дядо си Вълчо, а дъщеря ми Денис на моята майка Дена,
пояснява с усмивка Мери Стоева.
В бизнеса младото семейство Стоеви тръгнали почти от нулата. Преместили се от Аделаида във Вирджиния, където се устроили. С времето успели да си направят 45 оранжерии. В началото произвеждали домати, после и краставици. Мери разказва, че се наложило мъжът ѝ да дойде в Европа, за да види как на стария континент съхраняват краставиците по-дълго, защото техните омеквали бързо. Тогава купил и внесъл първата машина за фолиране на краставици в Австралия. Долу-горе по същото време разширили дейността си и започнали да внасят стъкла за оранжериите от Чехия и Китай, семена и торове от Холандия.
На 77 години Мери не спира да работи. Като починал съпругът ѝ, сама подкарала тракторите – култивира, сее, коси тревата с тях. Още движи сама делата около семейния бизнес, но миналата година за първи път не засяла нивите си, защото си счупила едното коляно и шест седмици била с патерици. Заради инцидента няколко месеца не се е качвала на тракторите, но сега, преди да тръгне към България, изорала, за да засее лук и чесън. Прави планове, като се прибере, да сложи пипер. Отглеждаш ги за себе си и за половината Вирджиния, шегувал се приживе съпругът ѝ.
Все пак след загубата му Мери решила да даде под наем оранжериите, продала и бизнеса с фолирането, само сградата, в която е цехът, е все още нейна. Оставила си търговията със семената, торовете и стъклото за оранжериите. Обяснява, че в последните години населеното място, където живее, се разраснало, напълнило се с виетнамци и индийци. Те са основните купувачи на семената, които продава.
Мери Стоева има хубава къща във Вирджиния, която показва на таблета си, но голямата ѝ страст е работата в цветната градина. И в нея всичко прави сама. “Звънях на дъщеря си да я питам как са ми цветята, тя се пошегува, че без мен всичко е заминало, унищожено е. Не вярвам, знам, че, няма да я остави”, усмихва се Мери. И продължава да разказва, че без да знае, дъщеря ѝ Дорис я записала в конкурса за най-красива градина, който се организира в региона, където живеят. С гордост споделя, че без никаква подготовка успяла да спечели третото място.
За своите 77 г. Мери Стоева е идвала само четири пъти в България.
Един път през 1970 г., когато децата били малки, след това през 1991 и 1993 година.
“Дъщеря ми и съпругът ѝ решиха да обикалят Европа през 1993 година за 2-3 месеца. Казах им, че задължително трябва да минат през България. Дойдох и аз, разведох ги навсякъде, обиколихме всички роднини от Малко Шарково до Страхилово. На Денис ѝ беше много хубаво, но и я изморих здраво. Каза ми, че втори път няма да ме наеме за гид”, усмихва се Мери.
Сега България ѝ се сторила много красива. “В Австралия през лятото всичко е сухо. Не ти прави удоволствие да пътуваш, а тук е зелено, свежо, особено през планините. Аз само снимам с таблета всички тези красоти, за да им се наслаждавам, като се прибера. Много харесах “Звук и светлина”, записах го и сега си гледам всяка вечер.
Не съм родена тук, но зазвучи ли
българска музика и сърцето ми
трепва, започвам да плача”,
споделя с насълзени очи Мери Стоева.
Обяснява, че като била малка, майка ѝ много е разказвала за България.
Имаше книжки, аз още ги пазя. От тях ни четеше, на мен и сестра ми, истории от библията, приказки, а ние мечтаехме да дойдем в България.
Беше набожна жена, когато вече имахме българска църква, тя не пропускаше служба, дори правеше забележка на свещеника, че не изпълнява достатъчно добре църковните треби. Той все ми казваше, шепнейки – “Мери, майка ти пак ми направи забележка”. Българският храм бил построен, когато Мери и Борис вече били женени. Те решили да помогнат, като дарят средства, с които да бъдат направени красивите витражи на църквата.
Макар това да е четвъртото ѝ идване в България, Мери Стоева говори перфектен български. Обяснява, че причината за това е, че в дома на родителите ѝ, а после и в нейния, се говорело преди всичко на родния език. Децата ми и те го говорят, но малко “по-счупено” от мен, обяснява тя.
Мери разказва, че дъщеря ѝ Денис дълги години си гледала детето, сега по един ден идва да помага на майка си, а два дена ходела да води сметките на друга компания. “Не е завършила за счетоводител, но е наясно със сметките. Синът ми се занимава с недвижими имоти – купува и продава земи, жилища. Много е добре – има мерцедес, порше, ферари, лодки. Той иска да има всичко. Аз работя, изкарвам пари, но гледам и да спестявам, а той все купува нещо. Много от нещата дори не ги е използвал един път, но ги има”, разказва гордата майка. Пояснява, че със съпруга си са помагали много на децата си. В началото, като се оженили, им купили къщи, автомобили, а като починал съпругът ѝ, им дала по половин милиона долара от неговата застраховка.
Мери се гордее и с тримата си внука, които са на 20, 21 и 22 години, единият учи архитектура, другият икономика и право, а най-малкият спортна медицина.
Мери обича да
гощава близките си с ястия
от българската кухня.
“Ходим на различни ресторанти – индийски, гръцки, китайски, но като нашето няма вкусно. Зет ми е германец и много обича нашенските ястия, умира за боб, леща и зеле. Облизва си пръстите, като го изпека със свинско.
Като бяха малки внучетата, всяка неделя им правех спаначник, дори средният внук му казваше “спачник”. Сега пък приятелката му, която е австралийка, не яде нищо зелено, само за моя спаначник прави изключение”, разказва тя. На 21 юли Мери ще отпътува за Австралия, но иска всяка година през лятото да идва у нас, когато там е зима. Милее за България, защото тук всичко ѝ е скъпо…
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив

Източник: Днес.БГ