На 23 януари 1890 г. с Указ № 9 се създава военноисторическо отделение към Генералния щаб на Българската армия

доц.д-р Петър Ненков

На 23 януари 1890 г. с Указ № 9 по военното ведомство на княз Фердинанд I реорганизира Военното министерство и като съставна част на Генералния щаб заедно със строевото, инспекторското и мобилизационното, се създава и военноисторическо отделение. Но краткото време, през което то съществува, не дава никаква възможност да изпълни предназначението си. Въпросът за написване на официална история на Българското опълчение и на победоносната Сръбско-българска война се поставя многократно пред ръководителите на Военното ведомство. На 20 юли 1912 г. в своя орган в. „Военен глас” Дружеството на запасните офицери отправя остър упрек към Щаба на армията, че мисли и се грижи за всичко, но не и да състави и издаде история за миналите военни събития и така обрича Българската армия, единствената в света, да остане не само без традиции, но и без история.

Общественият натиск дава резултати и след завършването на Балканските войни българското военно ръководство взема твърдо решение за създаване на военно- историческа структура, която на базата на наличната архивна документация да напише истории на Сръбско-българската и на Балканските войни.

През 1914 г. началникът на Щаба на армията генерал Православ Тенев възлага на подполковник Константин Живков да сформира специална Военноисторическа комисия. За негови помощници са определени генералщабните офицери подполковниците Марко Андреев и Йордан Венедиков, майор Константин Соларов и капитан Тома Чернев. Успоредно с организационното изграждане на комисията Щабът на армията взема мерки за създаването към нея на Военноисторически архив. Започва набирането на печатни издания за създаване на библиотека. Заедно с документите и книгите постъпват и първите предмети за музейна експозиция.

В резултат на направеното от министъра на войната генерал-майор Климент Бояджиев предложение на 1 август 1914 г. с Указ № 39 цар Фердинанд I разпорежда създаването на Военноисторическа комисия.

След края на Първата световна война въпреки наложените ограничения от Ньойския диктат Военноисторическата комисия с увеличен състав възобновява своята дейност. През 1925 г. излиза нейното първо официално издание – История на Сръбско-българската война. Следва написването на многотомна история на двете Балкански войни. Втората световна война не позволява да се завърши написването и на история на участието на Българската армия в Първата световна война.

През 1927 година Военноисторическата комисия започва да издава „Военноисторически сборник“. Голяма е заслугата на комисията за обогатяването на Военноисторическия архив и на библиотеката с документи и ръкописи на участници във войните. За нейния авторитет може да се съди от факта, че през годините в състава и се включват част от най-образованите български офицери. Трима от председателите на Военноисторическата комисия достигат до най-високата длъжност в армията – началник на Генералния щаб, а други трима командват военноинспекционни области.

След края на Втората световна война Военноисторическата комисия се реорганизира във Военноисторически отдел при Генералния щаб. През близо 30-годишното си съществуване сътрудниците от отдела публикуват История на Отечествената война в 3 тома, История на Балканската война, История на Междусъюзническата война и др. Продължава издаването на „Военноисторически сборник“ и „Сборник исторически примери“.

В началото на 70-те години на миналия век си пробива път идеята на базата на съществуващия Военноисторически отдел да се създаде принципно нова структура – Институт за военна история. Актът за неговото създаване е оформен с Решение № 653 на Бюрото на Министерския съвет от 23 октомври 1973 г. Той осъществява изследвания от всички раздели на военноисторическата наука. Главните усилия се насочват за изследване и разработване на проблемите от новия и най-новия период на военната история на България и на разработването на важни проблеми и теми, които имат капитално значение за отбраната на страната.

През 1992 г. институтът със заповед на министъра на отбраната Димитър Луджев е реорганизиран в Национален център по военна история. Новосъздаденият център е изваден от Генералния щаб и е преподчинен на Министерството на отбраната. Основно са променени структурата и задачите.

Това положение се запазва до 1995 г., когато отново с министерска заповед се възстановява старото положение.

Институтът за военна история продължава съществуването си до края на 1999 г., когато с постановление на Министерския съвет е закрит, а научният и експертен състав, структуриран организационно в две секции: Военна история и политика и Военни доктрини и стратегии, влиза в състава на новосъздадения Институт за перспективни изследвания за отбраната. Съвсем скоро институтът драстично е редуциран и военноисторическите секции са разформирани. За времето на своето съществуване институтът със своята научна продукция и активна обществена дейност допринася за развитие на военноисторическата наука и националното и патриотичното възпитание на населението. Публикуват се над 70 колективни и индивидуални научни изследвания, сборници с документи и библиографии.

През пролетта на 2000 г. към Военната академия се създава Център по военна история с щатен състав от 4 научни сътрудници. През 2003 г. центърът е включен в състава на факултет „Национална сигурност и отбрана“ в състав от 7 научни сътрудници и двама експерти.

През септември 2004 г. Център „Военноисторически изследвания“ се преименува в Секция „Военноисторически изследвания“. Три години по-късно става нова промяна и към секцията се придава нова дейност – изследване на опита от участието на Българската армия в мисии зад граница.

От 2009 г. секцията е включена отново в състава на Института за перспективни изследвания за отбраната. С цената на няколко годишни усилия е възобновено изучаването на учебната дисциплина „Военна история“ във Военната академия „Георги Раковски”. Акредитирано е обучението на докторанти по научната специалност „История на България /военна и военнополитическа история“.

През 2010 г. е възстановена Военноисторическа комисия. Нейната цел, заложена в Устава на сдружението, е да съхранява и популяризира във всичките й форми историческата и военноисторическата памет на българския народ, да запознава българското общество и гражданите на HAT0 и Европейския съюз с неизвестни факти от българската и световна военна история. Да събужда интерес у младите хора към професията на професионалния войник и офицер. Да организира дейности за развитие на спортно-технически качества у младите хора. Да организира научни конференции и конгреси. Да издава книги и списания. Да опазва съществуващите и изгражда нови паметници на българската войска. Да участва във възстановяването на военни паметници, костници, гробове, чешми и други по местата на които са водили сражения българските войски, съгласно международните спогодби и конвенции във всичките им части на които Република България е страна.

По случай 100 годишнината от създаването на Военноисторическата комисия, през 2014 г. нейният председател, полковник доц. д-р Станчо Станчев заяви : „Налага се изводът, че необходимостта от военноисторически изследвания не е изчезнала. Напротив, тя се увеличава. Обществото се нуждае от тези изследвания за своята консолидация и формиране на нови национални приоритети. Трябва да извличаме това от миналото, което ще ни послужи за развиване на съвременната военна наука”.

На снимките : председателят на Военноисторическата комисия, полковник от запаса доц. д-р Станчо Станчев, членове на Военноисторическата комисия на гроба на полковник Борис Дрангов в Скопие и момент от честването във Военна академия „Г. Раковски“ на 100 годишнината от създаването на Военноисторическата комисия и представянето на книгите на д-р Ангел Динев и д-р Петър Ненков.