ШЕПА ПРЪСТ И ДВЕ СЪЛЗИ !
Времето минава, но споменът не избледнява . По стъпките на Първа българска армия в заключителния етап на Втората световна война в Сърбия, Хърватия и Унгария
доц. д-р Петър Ненков
Преди време, заедно с офицери и сержанти от запаса и членове на техните семейства от карловския регион проведохме екскурзия по стъпките на Първа българска армия в заключителния етап на Втората световна война в Сърбия, Хърватия и Унгария .В съответствие с плана, посетихме българското военно гробище край хърватския град Вуковар .
В него са погребани тленните останки на 1027 български воини от Първа българска армия, загинали в Сремската настъпателна операция през декември 1944 г. в заключителния етап на Втората световна война. Поднесохме венец и сведохме глави в минута мълчание пред паметта на тези герои.
Пенка Маринова от карловското село Климент рецитира стихове в памет на своя баща, редник Лило Дамянов загинал в боевете при Оролик през декември 1944 г.
В очите ни блеснаха сълзи, защото разбрахме от думите й, че тя никога не е виждала жив своя баща и че за първи път посещава братската могила, в която се погребани тленните му останки .
Взехме ритуално пръст в снарядна гилза, за да я поставим след завръщането си в Карлово, на площада Войнишкото, край паметника на войнишката майка, изпращаща своите синове на фронта,.
Защото НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН И НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО,
Защото храбростта на българските воини сражавали се и загивали в различни войни не може да има степени, нито политическа окраска .
ТЯ МОЖЕ ДА БЪДЕ САМО И ЕДИНСТВЕНО – ХРАБРОСТ В ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ!
