Петър Увалиев – космополитът и патриотът
И като „невъзвращенец“ той работеше за името на България
Ако има еталон за българин, всестранно развит и световно признат, то сред първите имена в тази „класация“ би бил покойният Петър Увалиев.
На 12 януари т.г. се навършиха 103 години от неговото рождение. Pierre Rouve – псевдонимът, с който е известен на Запад, е български дипломат, филмов продуцент, сценарист, театрален режисьор, теоретик на изкуството, писател, преводач, радиожурналист, критик и университетски преподавател.
Трудно е да се изброят всички интелектуални изяви на този невероятно начетен и талантлив човек. Петър Увалиев е един от най-влиятелните български интелектуалци емигранти през втората половина на ХХ век.
Един космополит, влюбен в България….
Роден е в София през 1915 г. и е кръстен на дядо си Петър – адвокат, владеещ пет езика.
Бащата на Увалиев – Христо, се дипломира в Швейцария и Германия – става преподавател по френски език в Педагогическия институт в София.
Майка му – Гина, специализира френски език в Гренобъл и от начална учителка се издига до директор на училището „Иван Денкоглу“ в столицата.
Малкият Петър започва образованието си в италианско училище в София, а по-късно завършва френски колеж. След това – право в Софийския университет.
Първата му работа е в Дирекцията по печата към Министерство на външните работи. Учи европейски езици и може да се каже, че е полиглот – владее 7 езика, между които катаревусите старогръцки и латински.
Сътрудничи със статии на много наши печатни издания, между които на „Златорогъ“ и „Свободен народ“. Участва в екипа на Сирак Скитник в първите радиопредавания по Българското национално радио. Пише и песни в сътрудничество с композитора Йосиф Цанков.
През 1942 г. заминава за Рим като трети секретар на българската легация. С това поставя началото на дипломатическата си кариера. След падането на Мусолини, се установява първо във Венеция, а след това – през 1945 г. се завръща в България.
От МвнР е пратен отново в чужбина – като първи секретар на легацията ни в Лондон, а после получава назначение в Прага.
Отказва да го приеме и търси политическо убежище в Лондон. Молбата му е удовлетворена, а у нас е провъзгласен за „невъзвращенец“.
По време на снимки като продуцент
Разтрогва се и първият му брак с Ивайла Вълкова. Българският съд го осъжда задочно на 5 години лишаване от свобода.
През 1962 г. сключва брак с втората си съпруга – Соня Джойс, която остава негов верен спътник до смъртта му.
Двамата имат дъщеря – Мила, която преди много години направи постъпки да осинови българско дете, но след дълго чакане да осъществи тази своя и семейна мечта, май не успя да го направи, заради бюрократичните спънки, с които се сблъсква у нас.
Петър Увалиев бе космополит, но и патриот до мозъка на костите си. Той обичаше и подкрепяше талантливите българи.
Изиграва голяма роля и за заминаването на Георги Марков в Лондон и оставането му там като редактор в Би Би Си.
Самият Увалиев близо половин век е нещатен сътрудник на българската секция на радиото.
Георги Марков бе убит в Лондон след инжектиран рицин в тялото му
Още от 50-те години на миналия век Петър Увалиев публикува критика за изкуство и кино в престижни международни издания.
В киното дебютира като втори режисьор на филма „Невинни в Париж“ („Innocents in Paris“, 1953). Работил е съвместно с големи имена като Джордж Бърнард Шоу, Микеланджело Антониони и др.
Заедно с Карло Понти създава филмовата компания „Бридж филмс“ и е съпродуцент на филма „Милионерката („The Millionairess“, 1960 г./, с участието на София Лорен и Питър Селърс.
Продуцент е на още четири филма с участието на Дърк Богард, Марчело Мастрояни, Джералдин Чаплин и други големи имена от световния актьорски елит.
Петър Увалиев има мащабна дейност и като преводач на френски и италиански език, на произведения на български автори като Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов, Иван Мирчев, Стоян Загорчинов и др.
Паметна плоча, открита по повод 100-годишнината от рождението на Увалиев, през 2015 г.
През 1994 г. е възстановено българското му гражданство. Удостоен е със „Златно перо“ от Съюза на българските журналисти.
Почетен доктор е на Софийския и на Шуменския университети.
Първи носител на наградата „Оборище“, за принос към българската култура и национално наследство.
Двама колоси – Стефан Продев и Петър Увалиев. Сн. Иван Бакалов
У нас много се говори, че Петър Увалиев е бил нещо като наставник на дъщерята на Тодор Живков – Людмила Живкова, по време на следването й в Оксфорд. По този въпрос бе запитана след смъртта на Увалиев неговата съпруга Соня, която отговори така:
„Людмила Живкова е била приета в дома ни като всеки българин – Петьо я ценеше. И аз мога да кажа само хубави неща за нея. Тя беше невероятно амбициозна и умна млада жена, която с изключителна енергия направи много неща за родината си. Защото, имайте предвид, че и до ден-днешен имам дори студенти, които трудно биха отговорили коя е столицата на България и често получавам отговори – „Букурещ“ и „Будапеща“.
Петьо общуваше така, че караше чужденците да се заинтересуват откъде е, каква е неговата страна.
Хора като него и Людмила Живкова бяха едни неформални посланици на най-доброто впечатление за България„.
Книгата за Петър Увалиев от съпругата му Соня Рув
Запитана за Увалиев като българин, Соня Рув каза:
„У нас всеки българин бе добре дошъл и приет не като близък приятел, а като „роднина“. Той ни научи – мен и дъщеря ни, да обичаме България като наша родина. А след смъртта му, духът му сякаш остана в България!..Усещах го всеки път, когато тръгвах към София…“, каза преди години съпругата на покойния Петър Увалиев.
Паметната плоча на Петър Увалиев
Еми МАРИЯНСКА
