НА 12 ЯНУАРИ 1900 ГОДИНА Е РОДЕН БЪЛГАРИНЪТ ТОДОР АНГЕЛОВ доц. д-р Петър Ненков

Тодор Ангелов е роден на 12 януари 1900 г. в Кюстендил, в работническо семейство. Родителите му емигрират от Македония след Винишката афера от 1897 г. Като дете е наричан по името на майка си – Тоде Божаната и с този прякор става известен всред своите приятели.

В Кюстендил Ангелов учи в Мъжката гимназия, където се включва в анархистка група.През пролетта на 1921 г. Като войник в Трудовите войски Тодор Ангелов се запознава се с известния анархист Георги Шейтанов.

При започването на Септемврийското въстание на 23 септември 1923 г. Тодор Ангелов се включва в отряд от 130 комунисти, анархисти и земеделци от Горна Джумая

/Благоевград/ и съседните села. Отрядът е разгромен, но Тодор Ангелов заедно с местния комунистически водач Владимир Поптомов и още няколко души се предават на ВМРО.

На 11 януари 1925 г. се ражда дъщеря му, известната българска писателка Свобода Бъчварова. Отново е задържан от полицията на 16 април, след атентата в църквата „Св. Неделя”, но е освободен в началото на май. През август семейството успява да отиде в София, получава паспорти с чужди имена и с кораб от Лом заминава за Виена.

През октомври 1925 година Тодор Ангелов и семейството му пристигат във Виена.  Заради връзките му с комунистите е изключен от състава на българската анархистка група във Виена.

Изпитващ постоянни финансови проблеми, през юни 1926 година Ангелов заминава със семейството си за Париж. Тук продължава връзките си с крайната левица и в началото на март 1927 година е екстрадиран в Белгия . Установява се в град Схарбек. Става член на Комунистическата партия на Белгия. При обявената амнистия В България във връзка с женитбата на цар Борис III за италианската принцеса Джована, съпругата и детето на Тодор Ангелов получават разрешение да се върнат в Царство България.

През 1936 г. той заминава за Париж, за да се включи, като доброволец в Испанската гражданска война, на страната на републиканското правителство. В края на декември пристига в Албасете, където е назначен за интендант в сформиращия се интернационален батальон „Георги Димитров“, голяма част от доброволците в който са българи. На 12 февруари 1937 година батальонът е прехвърлен на фронтовата линия и участва в битката при Харама. През юли 1937 г. батальонът взема участие в настъплението на републиканските сили към Брунете, претърпявайки тежки загуби. При една атака Тодор Ангелов е ранен в лявата ръка и попада в плен. Хвърлен е в един от най-мрачните затвори на Испания. Успява да избяга и преминава във Франция. Там е изпратен в концлагерите „Алжерес сюр мер“, „Сен Сюприен“ и „Кан дьо мил“. Френските колаборационисти го изгонват от страната.

Освободен е в края на юли, след което заминава за Брюксел.

Малко след окупацията на Белгия от нацистка Германия през 1940 година, Тодор Ангелов се включва в Съпротивата. Организира разпространението на позиви и укриването на издирвани от властите еврейски деца.

След началото на съветско-германската война на 22 юни 1941 година Тодор Ангелов оглавява терористична група, която действа в района на Брюксел. Тя участва в множество саботажи и екзекуции на колаборационисти. Унищожават оръжейни складове, мостове, ж. п. линии, списъците на евреите, подготвени за екстрадиране в лагерите на смъртта. Така хиляди евреи от Белгия са спасени.Революционният му опит го издига до командир на Подвижния партизански корпус и член на Щаба на Белгийската партизанска армия.

След предателство, на 19 януари 1943 година Божана е арестуван от Гестапо и е затворен в крепостта в Бреендонк, намираща се между Брюксел и Андорс. В продължение на седем месеца Гестапо го държи в единична килия и го подлага на мъчения и разпити.

В началото на 1943 г. са арестувани още участници от комунистическата съпротива и след обстойно разследване властите разкриват нейната структура и разбират, че един от ръководители й е Тодор Ангелов . Той е осъден на смърт.

На 30 ноември 1943 г. затворниците в Бреендонк чуват последната песен на Тодор Ангелов. Тъжната му българска песен преминава през решетките на неговата килия и в нея се извисява непобедимия му дух.

Той е изведен от килията си за разстрел. Тук извършва запомнящ се подвиг. Преди него има изведено за разстрел белгийско момче – ятак на партизаните. Тодор Ангелов излиза напред, хваща за ръка детето и го извежда от редицата на чакащите разстрела, а сам заема неговото място. Посреща смъртта, пеейки революционна песен. Със своята смелост и себеотрицание той вдъхва кураж на останалите затворници и предизвиква възхищението дори на палачите.

Вестник „Драпо руж“ в броя си от, 28 октомври 1948 г. пише: „Подвизите, които Тодор Ангелов извърши, като командир на Подвижния корпус на Белгийската партизанска армия, ще останат записани в най-славните страници на белгийската съпротива.“

Непосредствено след войната, заради заслугите му в освободителната антифашистка борба на белгийския народ е обявен за „Герой на белгийската антихитлеристка съпротива” и е произведен посмъртно в звание полковник от белгийската армия. Награден е с Ордена на Леополд , Военен кръст , Медал на въоръжената съпротива 1940-1945 г. и Възпоменателен медал за войната 1940-1945 г.

В началото на 80-те години на миналия век, с участието на българското посолство в Брюксел, е поставен негов паметник в град Схарбек, в който Ангелов живее при престоя си в Белгия.

Паметник на Ангелов има и в родния му град, а през 1998 г.

той е обявен за почетен гражданин на Кюстендил.

През 2007 година в Белгия е издадена книгата „Заложници на нацисткия терор“, посветена на Тодор Ангелов и неговата група.

През 2008 г. дъщеря му, писателката Свобода Бъчварова издава тритомен документален роман „По особено мъчителен начин“, основан на живота на нейния баща.

На снимките: Тодор Ангелов – Божана, дъщеря му, писателката Свобода Бъчварова и паметниците му в град Схарбек, Белгия и в родния град Кюстендил.