Днес на този ден трябваше там край каменният мост в центъра на Скопие да направим това , което всяка година членовете на ВМРО правят – да се поклоним пред паметта на една българка , която с цената на своя живот слага край на човек , който с това съдбата го праща там където му е мястото . Днес правехме планове миналата година отново да се видим със своите македонски приятели . Днес трябваше за пореден път да изживея една магия , която няма да умре . Магията на онова ,което Мара Бунева направи – да покаже на света , че българинът не е стадо , не е робска нация .Магия на онова , което се нарича жертва за българското име . Благодаря наистина на Господ , че покрай това се запознах с рода Буневи чрез Анна Мария Бунев . Това ми даде възможност да разбера , че нашите предци в миналото са хора , за които думите чест , българско име , етническа принадлежност значат нещо . Чест да умреш за България , чест да бъдеш изпълнител и безграничната вяра че с това допринасяш за сбъдването на мечтата на всички българи от Македония – свобода и присъединяване към останалата част на България . Кой е Прелич , защо се е случил атентата няма смисъл да говорим . Изписани са хиляди редове за това . Тази публикация ще погледне това , което е направила Мара Бунева от един друг ъгъл . Разтърсващо е , че сама е поискала да смени брат си Борис в това дело . Разбирайки , че не е възможно да продължи рода по кодекса на честта на организацията е пожелала да смени брат си . Това , че за фактически извършител на покушението е бил определен Борис научих след като г-жа Бунев ми прати материали за това .Тогава наистина си зададох въпроса колко от нас са готови на това ?
ВМРО е нещо свещенно за македонските българи . За тях тя е била всичко . Да изпълниш поставената ти задача е било най- висша чест за всеки един от тях . Знаеш , че отиваш на явна смърт , но се готвиш за нея като за сватба . Това са неща , които ние днешните поколения можем само да се удивляваме и да се поклоним
В този контекст и сегашните ни спорове с република Северна Македония именно това историята е онова ,което сърбоманските политичари в Скопие не могат да разберат .Целият хор от журналисти , политици и всичко – всичките без изключение с български корени са впрегнали своя капацитет да ни убеждават , че държавата им може да влезе в ЕС дори и като се потъпче историческата истина . Истина за това , че Мара Бунева е българка и затова сега в македонската история е предател и не се изучава . Всичко друго се изучава – за българския фашистки окупатор , за какво ли не , но за това не . Разбираемо е – иначе ще трябва да признаят и да сменят лустрото , което е създадено от политическите инжинери в Белград и Москва . Иначе ще трябва да обяснят на този обикновен човек , който срещнах тогава в Скопие , че Мара Бунева не е само македонка , а и българка
Годините на промиване на съзнанието на населението там си е дало резултат и тежкия македонски сън от който се събужда е твърде мъчителен . Виждам го по контактите с тях , виждам го по всичко което правят И друг път съм го писал – грешка е от наша страна да ги нападаме и да се опитваме да ги променим за една нощ .Там където българският огън е живял под една или друга форма това става бързо
Проблемът е в обикновенният човек . Проблемът е в промяната на неговото мислене .
Близо половин век живял в страх , следене и натиск да се откажеш от своята принадлежност . Сега изведнъж идват някакви оттатък границата и ти казват Вие сте българи . А определено всички , които принадлежаха към Югославия имаха някакви привилегии спряма нас българите . Имаше свобода на пътуването , по- добро икономическо положение . Нормално е да ни посрещат с недоверие и всичко произтичащо от това
Затова иизвършавайки преклонение пред подвига на една за мен велика българка , почитайки паметта и нека се замислим и ние какво трябва да направим за да може винаги на Каменният мост край Скопие винаги да има една Васка Зойчева , която гордо да отговаря , че е българка
ПОКЛОН ПРЕД МАРА БУНЕВА
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО
