На 12 януари 2012г. в Асеновград умира легендарният Стефан Вълков, известен като българския Нелсън Мандела. Един от последните велики български антикомунисти и национален герой. Много горд и скромен българин. Прекарал 21г. в комунистическите затвори и лагери на смъртта.
Истинска легенда на Великото съпротивление срещу комунизма в България! Задържан още като ученик, трудовак, после се включва в прочутата асеновградска конспирация с водачи Христо Бузов и Димитър Примов. Наричат я „Национален християнски кръст” през 1947г. Горянската чета се разраства, води няколко сражения с народната милиция, предадени са, част са избити, а останалите изправени пред Пловдивския окръжен съд. Стефан Вълков получава смъртна присъда, но като непълнолетен е заменена с доживотен затвор. Прекарва 21г. по комунистическите тюрми. За държанието му там службите на ДС дават следната характеристика:
„В затвора имал твърдо държане, искал да минава за безкомпромисен и за герой. Много често бил карциран по 14 или 28 дни. Когато се случвало да ми¬не месец-два без да е карциран, той се чувствал обиден: „Какво става? Мен ме забравиха!”.
В преизподнята на комунизма се сблъсква с Д. Гичев и К. Лулчев, А. Буров и Губиделников, А. Держански и Б. Бумбаров, В. Златаров и П. Дертлиев, В. Узунов и М. Дренчев, Ил. Минев и Ив. Долев…
В Плевенския затвор го „награждават” със счупени прешлени и дискова херния. Издържа на всички изпитания. И продължи борбата срещу комунизма. Един от сподвижниците и съидейниците на Илия Минев в НДЗПЧ. В края на 1989г. е от първите, които подеха по митинги и събрания в областта.
На 16 януари 1988г. заедно с Илия Минев основават Независимото дружество за защита правата на човека – единствената автентична дисидентска организация по време на режима на Живков, която не бе контролирана от Държавна сигурност. След смъртта на Илия Минев Стефан Вълков поема лидерския пост в дружеството.
За него са думите:
„А мнозина се тупаха в гърдите, че познават бай Стефан, че от нашия край е легендата на антикомунизма?!
Години наред бай Стефан, за да оцелява, събираше билки.
Бай Стефане, дали има билка за забравата?
Или срещу комунизма, вселил се необратимо в този народ?
Сега си при Илия Минев и Васил Узунов, при Георги Заркин и Евтим Арсов, дано ти е спокойно…
Светла ти памет, мъченико на комунизма!“
Ето какво пише за себе си антикомунистът в открито писмо до Ахмед Доган, което в. „Труд” отказва да публикува през 2004 г.:
„Моят антикомунизъм започва от 1939 г. като легионер. На 9 септември 1944 г., на 19-годишна възраст бях задържан и пребит на няколко пъти. Без следствие и обвинение, тези на които по-късно ще служите, ме изпратиха в пловдивския затвор. От там – в първия концлагер на „Нова България“ край гара Белица, после в Дупница и накрая в София. „Освободиха ме“ на 31.12.1945 г., за да ме мобилизират като трудовак. Не излезнал още от казармата, бях арестуван като горянин във връзка с асеновградската конспирация и смъртната ми присъда замениха с доживотна, поради младежката ми възраст. По същата конспирация бяха издадени 13 смъртни присъди. 11 от тях бяха изпълнени. Двама оставиха на доживот, защото бяха над 70 години. От тази присъда изтърпях 15 години при усилено строг режим. Вие, многострадални другарю Доганов, може би не знаете, че освен строг, има и усилено строг режим? След като отново ме „освободиха“ в края на 1962 г., бях съден още два пъти и така ми се събраха общо 21 години затвор, за чиито ужаси фантазията Ви е бледна.
Това изстрадана биография ли е или стъкмена, др. „Сава“?
В допълнение ще кажа (колкото и нескромно да Ви прозвучи), изпитите в тия ком-“университети“ издържах блестящо – с цената на младост, здраве и живота дори. (Дадох многократни доказателства, че съм готов да го пожертвам в името на идеала и честта). Затова, би ми било обидно, ако някой поиска да сравнява Вашите и моите страдания. Не Ви обвинявам, че не са Ви изпращали в последния кръг на болшевишкия ад, но не мога и не бива да Ви се прощава, затова че сте приели копоите на ДС да Ви снабдят с агентурен псевдоним „Сава“.
