Абецедар
_front_cover.jpg)
На първата страница на „Абецедара“ е публикувана през 2006 г. в Солун.
|
|
| Държава | Гърция |
|---|---|
| Език | Лерински диалект (издание 1925 г.), македонски, гръцки, английски (издание 2006 г.) |
| Издател | Батавия, Солун |
|
Дата на публикуване
|
1925/2006 |
| Тип носител | Хартиена корица |
| Страница | 96 (издание 1925 г.) |
| ISBN | 960-89330-0-5 (издание 2006 г.) |
| OCLC | 317448359 |
- Abecedar-това е урок, публикувани за първи път в Атина, Гърция, през 1925 година. Тази книга се превърна в обект на спор с България и Сърбия, когато Гърция е довело я като доказателство за това, че тя изпълни своите международни ангажименти по отношение на тяхното Славяноязично малцинство, тъй като тя е отпечатана на латиница, а не на кирилица, използвана от славянските езици Южните Балкани. Книгата е първоначално публикувана за славянските македонци на лерински диалект[1], и днес тя се публикува в стандартния македонски, стандартен гръцки и стандартен английскиезик .
- Първи печат и противоречия]
След Букурещкия договор от 1913 г. южна част от така наречената историческа област Македония е присъединена към гръцкото Кралство, и българите представляват обсъждана част от населението по това време, с оценки в диапазона от 10%[2] до 30% държава.[3] в съответствие с Севърския договор от 1920г. Гърция отвори училище за деца , които говорят на езика на малцинствата, и през септември 1924 г. Гърция се съгласи с България за сключване на протокол, според която славяноязычната част ще бъде под закрилата на Лигата на Нациите като Българи. Въпреки това, гръцкият парламент отказа да ратифицира протокола от възражения от страна на Сърбия, като се има предвид на славянския език за сърби , а не Българи, а от гърците, които са вярвали на славянски език, за да бъде Slavicized на гърците, а не на етнически славяни.[4] Василис Dendramis, гръцки представител в Лигата на Нациите, заяви, че македонски славянин език не е нито България, нито Сърбия, но и самостоятелен език.[1]
Гръцкото правителство продължава публикуването през май 1925 г. книга „Абецедар“, която съвременните гръцки автори описват като урок за „деца славянофили в Гърция“… отпечатани латински шрифт и се оформя на македонски диалект“[5]. Книгата е написана по поръчка на Министерството на образованието за иноязычни граждани от министерството на образованието на Гърция. То бе представено от гръцкото правителство на Лигата на Нациите в потвърждение на своите твърдения за това, че той изпълнява задължения по отношение на Славяноязычному малцинство.[4]
Публикуване на книга предизвика полемика в гръцка Македония, както и в България и Сърбия. Българите и сърбите възразили срещу това , че книгата е отпечатана на латиница, въпреки факта, че на български и сръбски езици са написани предимно на кирилица. Българският представител в Лигата на Нациите разкритикува като „непонятно“[6]. въпреки че някои книги достигнаха села на гръцка Македония, тя никога не е използвана в техните училища. В едно село след заплахи от страна на местната полиция доведоха до това, че жителите хвърлиха копията си в езерото.[4] през януари 1926 г. област Florine започнали широки протести на гръцките и прогръцките славянски говорители, срещу публикуването , като поискаха от правителство да промени своята политика по отношение на образованието на малцинствата.[7]
Професор Лоринг Danforth твърди, че Abecedar е отпечатана латиница „точно за това, че той е бил отхвърлен от всички заинтересовани страни“, така че „той няма да допринесе за развитието на връзките между славяноязычни народи на северна Гърция, или Сърбия, или България.“ Република Северна Македония твърди, че е доказала съществуването на отделен македонски език и народ в северна Гърция през 1925 г., и гръцкото правителство призна това.[4] Български автори сочат, че този урок е отпечатан с цел да подведе международни организации за това, че образователните права на Българите в Гърция се спазват – в този момент, когато Съветът на обществото на Народите е разгледала въпроса за защита на българското малцинство в Гърция.[8]
Според Виктор Рудометоф, този инцидент доведе до значителна промяна в позицията на гръцкото правителство по отношение на Славяноязычините граждани. Отсега нататък те не бяха нито сърби, нито българи, и разликата им е била разглеждана само като лингвистично, а не етнически или политически[7].]
Първият научен преглед Абецедара е направена през 1925 г. професор Любомиром Милетич, който счита този училищен урок като опит за създаване на нов латинската азбука за българите в гръцка Македония.]
На второ и трето издание[редактиране]
„Абецедар“ преиздаван два пъти. Издание 1993 г. е било публикувано в македонския информационен център в Пърт, Западна Австралия.[6] през 2006 г. издание е публикувано в Солун по инициатива на етническа македонска политическа партия Rainbow. Новото издание съдържа текст на македонски език заедно с преводи на гръцки и английски езици. Материал за реакциите в оригиналната книга и нейната история също е публикувано в новото издание.[цитиране необходими] в съответствие със своята политическа платформа Rainbow твърди, че Abecedar това е един от серията на „гръцки официални документи, които много преди 1945 г. определяли“ Македонски „като нещо различно от „гръцкия“.]
Основни характеристики Abecedar[редактиране]
Първото издание на Abecedar се основава на диалект Битоля-Florineи речник основно извлечен от този диалект. Основната характеристика на Абецедара е , че текстът използва латинската азбука, с участието на един от македонски азбуката, който се използва кирилица и е стандартизиран почти две десетилетия по-късно, и стандартизация се основава на същия диалект.]
Азбука, използван в Абецедара, се състои от 27 отделни букви. Две букви са уникални в това, че те отговарят на фонемам, не се представят в днешния македонски азбука: и (за шев – българското б) и та (което показва в палатализация преди опита). Азбука използва диграфов Дж, кДж, Ню Джърси, FACEBOOK и ДС за обозначаване на звуци /ɟ/, /ц/, /ɲ/, с / cluster /ДС/, съответно, което съответства на македонски буквите Ѓ, ü, Њ, Љ и Ѕ.
Азбука, използван в Abecedar с эквивалентами IPA:
| А /a/ |
Б /б/ |
C /ts/ |
Ч /тʃ/ |
Д /д/ |
Д / ɛ/ |
F /f/ |
G / ɡ/ |
H / x/ |
| Аз /аз/ |
Î /ə/ |
J /j/ |
До /до/ |
Л /л/ |
М /m/ |
Н /н/ |
O / ɔ/ |
Н /п/ |
| Р /р/ |
S s// |
Š / ʃ/ |
Т /т/ |
U /u/ |
Ü /-ʲu/ |
V /v/ |
Z /z/ |
Ž /ʒ/ |
В книгата има и раздел за граматиката. Целият материал е подкрепен от съответните текстове, поуки и вдъхновени от ежедневния живот на хората за по-добро разбиране и обучение. Във второто издание на книгата, освен по-старата версия, новата версия на книгата са използвани съобщения и текстове, написани на македонската кирилица.
Примери от второто издание на книгата[редактиране]
- Našata kukja je visoka („Our house is tall“; contemporary Macedonian: našata kuḱa e visoka, нашата куќа e висока);
- Gjorče et edno arno dete („Gjorče is one good child“; contemporary Macedonian: Ǵorče e edno arno dete, Ѓорче e едното арно дете);
- Moite brakja set vo čusdžina [sic] („My brothers are abroad“; contemporary Macedonian: moite braḱa se vo tuǵina, моите браќа сие по туѓина).
Галерия[редактиране]
-
На първата страница на оригинала Abecedar, публикуван в 1925 г.
-
Страница за орграфа dz (Ѕ по-македонски)
-
Още една страница за /dz/ в първоначално публикувано Abecedar
См. също[редактиране]
Бележки под линия[редактиране]
- ^ Направо към:a b „Who are The Macedonians“, Hugh Poulton, p. 88
- ^ А. Ангелопулос, разпределението на населението на Гърция днес, според език, национална идентичност и религия, балканистики, 20 (1979), с. 123-132, според официални данни на обществото на Народите за бежанците на комисията за разрешаване на следните етнически групи, населявали гръцка Македония в 1912 г.: гръцки (513.000 или 42,6%), мусульманство (475.000 или 39,4%), България (119.000, или 9,9%) и други (98.000 или 8.1%)
- ^ „Доклад на международната комисия за Фондация „Карнеги“ в подкрепа на международния мир“. ЭНДАУМЕНТ ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ, 1914 ГОДИНА.
- ^ Jump up to:a b c d Danforth, Loring M. The Macedonian Conflict: Ethnic Nationalism in a Transnational World, p. 70. Princeton University Press, 1995. ISBN 0-691-04356-6
- ^ Андоновски, Христо. „Първият македонски буквар между двете Световни Войни-Абекедар“. Преглед На Македония. 6: 64-69
- ^ Jump up to:a b c Poulton, Hugh. Кои са македонци?, ПП. 88-89. C. Hurst & Co., 2000. ISBN 1-85065-534-0
- ^ Скача до:А Б Рудометоф, Виктор. Колективната памет, национална идентичност и етнически конфликти: Гърция, България и македонският въпрос, страница 102. Издателска Група „Грийнуд“, 2002. ISBN 0-275-97648-3
- ^ Даскалов, Георги. 168-169-Георги Даскалов, българите в Егейска Македония-мит или реалност; историко-демографски изследвания (1900-1990 г.), Македонски научен институт, София, 1996, ISBN 954-8187-27-2, pp.168-169, Кочев, Иван. За taka именуване „помашки език“ в Гърция, Македонски Преглед, год ХІХ, 1996, кн. 4, с. 54 (Professor Kochev, Иван. За така наречения Помакском език в Гърция, македонско преглед, 1996, том 4, том, страница 54)
- ^ Милетич, Любомир. Нова латинска писменост за македонските българи под Гърция. – Македонски преглед, Si, 1925, год I, kn. 5 и 6, в. 229-233. (Милетич, Любомир. Нов латинската азбука за македонски българи под Гърция, македонско преглед, 1925, това 5-6, пп 229-233)
- ^ „Дъга изпраща писмо в Нимец: признаване на отделна македонска идентичност“. Македонско Информационна Агенция, Скопие, 27 Февруари 2008 Г.
- ^ Makedonska gramatika by Krume Kepeski Language, Vol. 27, No. 2 (Април-Юни, 1951), PP. 180-187
Препратки[редактиране]
- Οάκωβος Δ. μιααηλδδης, „права на малцинствата и проблеми на образованието в гръцката межвоенной Македония: пример учебник Абецедар“, списание на съвременни гръцки изследвания 14.2 (1996) 329-343
Външни препратки[редактиране]
- Официалния сайт на партия на Rainbow Party (на английски език)
- Съобщения За Пресата Rainbow Party
- Абецедариздание 1925 година.
През 20-те години на ХХ век „Гърция е длъжна да отворите училище и да даде религиозен урок общност в собствените си граници, направени Бухарестом. През 1925 г. Гърция трябва да обяви този първи и единствен буквар“, каза академик Блейз Ристовски на миналогодишната празнично събрание, организиран от македонската академия на науките и изкуствата (Ману) по повод 80-годишнината от първото издание на Букваря македонски малцинства в Гърция. По думите му, „Абецедарот“, предизвика силна реакция от съседите, защото, от една страна, Белград смята, че част от македонците са малцинство, а България е по-опасно от факта, че те са българи.
Победителите диктуват
По настояване на дружество народ на 10 август 1920 г. е подписано споразумение за защита на националности между великите сили и Гърция. Споразумението е името на Споразумение Споразумение, име на място във Франция, където то е било подписано. След влизане в сила на споразумението Гърция пое редица задължения, в съответствие с които малцинство гарантирани от живота, имота и свободата, както и за граждански и политически права. Със съгласието на малцинствата в Гърция те са предоставили безплатно ползване на родния си език по целия истапувања. Гръцката държава е длъжна да подчертае специален бюджет за нормалното развитие на дейността на училища на малцинствата. Членове 7, 8 и 9 от споразумение са от особено значение.:
Член 7: „всички гръцки граждани ще се радват на равни граждански и политически права, без разлика на националност, език или религия.
„Няма да има ограничения за свободното използване на някой език, който е гръцки гражданин на…“
статия. 8: „гръцките граждани, които имат право на специални национални, религиозни и езикови малцинства, се ползват с право на същото лечение, същите гаранции, както и други гръцки граждани.“
Член 9: „във връзка с образование на гръцкото правителство, в града, където живеете, толкова повече хората, които не говорят гръцки, и аз ще ги дам на подходящи стимули, за да имат възможност по този начин да се гарантира, че децата на такива гръцките поданици в началното училище се преподава на родния си език…“
Гръцки политик , пише: „победителите от Първата световна война не само като „надавили“ на Гърция, за да признае национални, религиозни и езикови малцинства, но и принудени да признаят, че задълженията на етническите малцинства представляват задължение на международната притеснения, под гаранцията на обществото на народа“.
Букварот е публикувано в хърватския азбука, в Атина, в Гърция, и в буква Леринско-the the A A. Това е първият важен документ на Английски националния език, написан на речника Џанели на хvi век и Dictionary деветнадесети век.
Ново издание на the представлява точно копие на оригинала, който се съхранява в Националната библиотека в Атина, Гърция (International Magazine, reg. No.: 1хц/-a). Дълго време се е смятало, че това е единственият екземпляр на оригинален издания, който се намира в Държавната библиотека на Виена. Читателят Minimum ликовски, вчера, заяви пред МЕДИИТЕ, че оригинала копие се съхранява в Държавния архив на Македония. Според the проба е била дадена на историческите архиви през 1976 година от д-р ајановски-Молитва на Господа известен революционер от Егейска Македония. Този съд беше добре защитен селски учител, македонцем, който по време на Гражданската война в Гърция е дал на своите партизани, от които те излизат на територията на Република Македония. Д-р Ајановски съм се съхранява в продължение на много години този забележителен документ в личния си архив, преди да можете да го поставите в архив.
АБЕЦЕДАРОТ в Националния архив той е записан под номер РК на NEDYALKO II. 127. acq. бял 216/76. Единственият проба се съхранява в специален сейф, обяснява „Павлов помощник началник на отдела по опазване, използване и съхранение на архивни материали“. Букварот от 12 до 18 cm и общо 40 места, консервируется веднага след датата на получаване. Сега тя се съхранява в метална каса с постоянна температура от 18 градуса по Целзий, а влажността на въздуха е 60% от гласовете на избирателите. При това само четирима души от персонала на състава на архива имат достъп до помещенията, където се съхранява the.
Добър маневра
Тези мерки, вероятно трябва да се разбира като предходния вид на тази история the. Някои проби от the бяха изпратени в някои от Western западната част на Егейска Македония (Macedonia, AND и воденско), и съответните училищни власти не са предприели никакви мерки, за да позволи на децата в четвърти клас се посещават уроци на родния си език. Въпреки това, докато действието е проявило в мерките за откриването на английската гимназия, в 1925 г., е извършено от „нападение срещу влака, който трябваше да премине целият тираж“, и той изгори всички случаи. С изключение на няколко…
Член на Политбюро на „Дъгата“ в предговора към новото издание на „дъга“ отбеляза, че гръцките власти никога наистина не са направили повече за решаване на въпроса за македонцах и националните им права и идентичност. Quotes цитира експерт и ‘ Secretariat секретариат на асоциацията на народа, на говорителя за използването на кирилицата в „абецедарот“, публикуването на които е условие за Гърция : „…от гръцкото правителство е трябвало да има някаква конкретна причина за това, след като се появи използване на латинската азбука…“ забелязах а ‘ молињи „оказва се, че мотивът на по-политически и че гръцкото правителство има голямо желание веднъж и завинаги да се отърве от всичко славянско влияние от размисъл и българската пропаганда, която в противен случай щеше да продължи по нов начин, и бих казал, че гръцкото правителство суверенитет над салоникой “
Е-мейл е избран за официалното публикуване в македонските букваре 1925 г., и това не е случайно, а предпазлив маневра, който трябваше да се превърне в буфер за българската и сръбската пропаганда: фактът, че голяма част от населението на гръцката територия е българска или сръбска. Гръцката страна, славянско малцинство “ в Егейска Македония в дефинирала като отделна етническа група, различни от българи и сърби.
Тъжна история
Представител на гръцкото правителство в обществото на хората в писмо от 10 ноември 1925 г. (което се съхранява в архивите на асоциация на народите в Женева) посочи, че македонски език не е български, който предпазва тогава, как издаване на Преводачи на английски език, но с латинична, Хърватска, абецеда. По този начин, той не беше издаден нито в български, нито в сръбски език, но също и на „битолу“.
„Въпреки това“ Абецедар „е учебник за A в Гърция, който е уникален с това, че той е отпечатан с Alphabet азбука, специална азбука за специален повод македонски език, и поради това взехме една и съща става, че и той, и мисирков“, считан за академичните му.
Акад. той през миналата година на проповядване на Маасе заяви, че „Абецедар“ това не се отрича и от леката загриженост за национално-политическа значимост в национални, междудържавни и международни обстоятелства, обаче, защото именно на гръцкия правителството сега отрича не само в заглавието от Македония на международната общност, одобрени от държавата, но и в името на македония за културно-историческото образование и в националната и политическата легитимност, включително и модерен Македонски литературен език.
Несъмнено е, че тъжната история на „Абецедарот“, която никога не се правят на една и функция, за която тя е предназначена, е една от форми на открит или скрит натиск, чиято цел е била миграция на Македония от населението на егейска Македония. С всички усилия, насочени към задоволяване на правата на малцинствата Македонски населението, ще стане a, който в днешния разстояние ще се види, че тази политика на гръцкото правителство даде успешни резултати. Във връзка с колонизацијата през 20-те години на ХХ век, особено след изселване на населението по време на Гражданската война през 1949 г., днес етнографска карта на Егейска Македония, е значително променена. Въпреки това, „Абецедарот“ само по себе си остава силно доказателство за съществуването на македонски национално малцинство в Гърция.
Председател на гръцкия комитет на Европейското бюро за по-малко от които се езици, в предговора към „абецедарот“ пише: …“дълбоко съм трогнат… Това е буквар за моя родния език, един от най-старите езици в Европакој, според Lingu лингвисти и was е крайъгълен камък за всички останали славянски езици“.Именно този език е бил преследван, без никакви притеснения за съвестта на формални и неформални механизми за гръцката държава, особено след първия неуспешен опит за решаване на въпроса за „Абецедарот“ през 1925 г.
Този документ е от голямо значение за определяне на уникалността на своя произход още в средата на 20-те години на миналия век, а това означава, още веднъж и за това, че гръцкото правителство за първи път официално призна съществуването на „македонска“ националност, в рамките на гръцката държава е… Това е (гръцката държава) и напълно да доведе до объркване над гръцкото общество и да си мюсюлманин означава да вярваме, че Сме македонци, ние имаме непостојни и невидимото…“
На гръцки език от членовете на комисията, отговарящ за „дъга“, смятат, че“ рейнбоу „ще бъде основна“ в готовност да четат и пишат на родния ни език за всички етнически македонцев в Гърция и по-широкия регион, но че това ще бъде интересен отчет за всички греках, които искат да научат малко повече за страната си, за нещата, които са били пренебрегнати“.
– УТРИННА ВЕСТНИК … “
