Безсъници“ на Стефан Попов, който описва Русе в първите десетилетия на ХХ век като „град на понтона на Европа“:
„По улица Александровска, Княжеска, Митарна, срещах навсякъде чуждестранни имена. Техник Вебер, аптекар Силаги, фотографи Либих и Гелч, шивач Гертнер, музикален магазин Калк, канцеларски магазин Риглер, фабрика „Мюлхаупт“, ресторанти „Франц“ и „Фишер“, да не говорим за белгийците и французите около Захарната фабрика. Градът дишаше чрез пристанището на Дунава, който носеше полъха на Европа. Денонощно се разтоварваха шлепове, чуваха се свирките на параходите, а вечер се отразяваха светлините на румънското пристанище, така в мисълта си жителят на Русе стоеше непрекъснато на понтона към Европа. Градът живееше по европейски, с каляски и яхти, с карнавал и шествие от маски и костюми, с Великденска тарла, с летуване на заможните, а те бяха много – в Херкулесбад, със сватбени пътешествия във Виена и с гешефти в Будапеща. С кина и оркестри, със собствен театър и даже симфоничен оркестър. Чуждите консули на повечето европейски държави придаваха дипломатическо лустро на обществото, което се суетеше по балове и клубове, имената на австрийски владетели и императрици красяха параходите, пристигнали на брега.“
Голямата зимна атракция в Русе са ледено-снежните фигури на сладкаря бай Денчо Ножаров на главната улица „Александровска“ пред сладкарница „Швейцария“. Повече от двадесет години извайва „снежна зоологическа градина“ – слонове, хипопотами, лъвове, тигри, орел, гигантски змии, камили и други екзотични животни и дори цели скулпторни групи, като композицията „борбата на доброто със злото“. Наред с тях изработва и бюстовете на български възрожденци, руски и немски писатели, на Алеко Константинов и Бай Ганьо.
