143 години от Освобождението на Казанлък!
Честит празник!
Бегът – Чудомир
„Бегът“ – така наричат старите хора ония тежки дни, когато през лятото на 1877 година, под напора на сюлейманпашовите пълчища, отрядът на генерал Гурко е принуден да се оттегли от позициите около Стара Загора и с това повлича огромна част от населението из Южна България, което при страшни мъки
и лишения минава Балкана, за да търси спасение.
За бягството из Kазанлъшко имаме доста спомени от съвременници. Константин Бозвелиев, който тогава е бил 16-годишен, пише, че тревогата в града настъпила след като лумват пламъците на пожара в Стара Загора и Казанлък се
напълва с бежанци. „Към обед на 20 юлий, пише той, вече почна да се говори за бягство и аз видях много жени с бохчи в ръце и на гръб да отиват нагоре по енинския път… Всяка гледаше да е по-близо до Балкана и до отстъпващите
руски войски. Заминахме и ний още същата вечер, обаче с надеждата, че отдалечаването ни от родното място не ще бъде задълго – до няколко дни, казвахме си, ще стане известно. Каквито и да бяха разочарованията от последните събития,
не допущахме, че Русия ще се остави да бъде победена…“
Тази надежда, може би, е давала кураж на ония 340 казанлъчани, повечето старци, останали в града и зверски избити и изклани.
Друг съвременник-казанлъчанин бележи, че семейството му хукнало да бяга към Шипка. Като стигнали към крънската кория, някой извикал: „Турци!“ и всички се пръснали из храстите, и едва могли да се съберат наново в с. Шипка.
„Това селище, казва той, като че ли беше сборище на цялото Казанлъшко, Старозагорско, Чирпанско и пр. и цялата тази човешка маса бе полазила с път и без път по Балкана“. „Дългата върволица бежанци, пише С. Кисьов, приличаше на някое грамадно шествие. Мъже, натоварени с покъщнина, майки, задянали деца, други – повели за ръка едва проходили рожби, заскърцали коли, закретали недохранени добичета с непосилни товари…“.
„Като превалихме Узун-Укуш, разказва Ана Т. Митева, тук-там бяха се установили вече на бивак доста семейства като нас ‒ без хляб, без гозба, а децата искат да ядат. Много от семействата варяха царевица в стомните си…“
Някои от бежанците обаче не намерили спокойствие и след като превалили Балкана.
„… Ний вече се бяхме надвесили над с. Етъра (Габровско), разправя Пена Кьорпеткова, когато турците прекъснаха пътя ни. Аз водех децата си, до мене беше свекървата и свекърът ми, а по-назад ‒ мъжът ми. Турците събраха всички мъже и пред нас ги изклаха като пилци. Можах да гледам, само когато заклаха свекър ми, но щом дойде ред до мъжа ми, извих глава и не видях какво стана.
Когато се свестих, вече ни готвеха обратно за Казанлък“.
Пена Кьорпеткова, заедно с 250 жени и деца, били върнати обратно в града като роби и настанени временно в девическия манастир.
По това време, когато Стара Загора горяла, безброй башибозушки банди кръстосват долината и пламъците полазват из Казанлъшко. Само Вазов може да ни опише картината, която нашите дядовци, бащи и майки – бежанци са наблюдавали от Балкана: Пламнала българската махала в с. Тъжа и само 3 къщи оцелели. Горяло село Търничане, в Габарево – българската махала, цялото село Турия е било в
пламъци и 25 от жителите му ‒ изклани, в с. Карабитлии (Виден) горяла българската махала, в Долно Сахране – също, запален е бил центърът на Казанлък и Куленската църква, на с. Енина западният край горял, цялото село Шипка е в пламъци, в Розово – пожари в българската махала и църква, с. Бузовград горяло, Средногорово, Мъглиж – заедно с манастира. Запалено било и Селци, Дъбово, Ветрен, Сливито, Поповци. Опожарено било цялото Конаре, като остава здрава само воденицата и пр., и пр. Село Гурково пък е било разрушено от турците и с
материалите от къщите са построени бункери [и] землянки около Хаинбоазкия проход. По-късно русите пък запалват с. Николаево, понеже из засада е бил убит там руски войник.
Като си представим, че в същото време е горял и Калофер, голямото село Аджар (Свежен), Алатюн (Пъстрово) и още десетки, стотици български селища на юг от Балкана, като останалите в тях жители са били жестоко избити, ще
разберем сред какви мъки и страдания се е родила свободата ни и с колко кръв и сълзи е била полята тя.
