Кавханът в Средновековна България – от висш военачалник до владетел в сянка
Съсловията, които съставляват прабългарското езическо общество, са три. Боилите са своеобразната висша аристокрация. След тях по достойнство идват багаините. А накрая е обикновеният народ. Измежду боилите, наричани по-късно боляри, и багаините се избират управниците на страната.
Най-близко до владетеля стои един колективен орган – съвет на шестимата боили. Освен него българският владетел има още няколко приближени, които му помагат в държавническите дела. По-важните сред тях са канартикинът и боилът таркан (синове на владетеля), както и ичиргу боилът и кавханът. Измежду всички посочени най-много власт в ръцете си съсредоточава кавханът. Тази титла е втората по важност след владетелската в цялата българска държава. Днес ще ви разкажем повече за познатите в българската история кавхани. Ще видим каква е тяхната роля и какви са заслугите им за развитието на Средновековна България.
В един свой труд големият български историк Петър Мутафчиев възкликва: „В дълбочините на своята душа народът ни си остана завинаги езичник.“ Това заключение се отнася в пълна степен и за административната институция „кавхан“, която съществува през цялата история на Първото българско царство. Кавхани има и преди Покръстването, и след това. Макар и вече християни, българските владетели спазват езическите порядки и продължават да назначават свой кавхан.
Добре е да се споменат няколко думи за поименно известните ни от изворите българи, заемали длъжността „кавхан“. Те са четирима: Иратаис, Исбул, Дометиан и Теодор.
Иратаис е първият известен в нашата история кавхан. Изпълнява длъжността по времето на кан Крум (803 – 814 г.). От Хамбарлийския каменен надпис на кан Крум ни става ясно следното: „За лявата страна на моя саракт (държава / войска): за Анхило, Дебелт, Созопол, Ранули, е главатар Иратаис боил кавханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.“ Кавхан Иратаис ръководи лявото крило на българската войска – считано за по-важното и по-силно. Този кавхан изпълнява ролята на най-важен военачалник в държавата.
Хан Крум, вероятно с кавхан Иратаис
След Иратаис на власт идва кавхан Исбул. Той е на длъжността по време на двама български владетели – кановете Маламир (831 – 836 г.) и Пресиан (836 – 853 г.). Най-вероятно кавханът Исбул управлява от името на невръстния Маламир. Ето как длъжността еволюира и от висш военачалник кавханът се издига до владетел в сянка. В надпис на кан Маламир се известява: „Маламир, който управляваше заедно с кавхан Исбул, отиде с войска срещу гърците и опустоши крепостта Проват и крепостта Бурдизон и земите на гърците и придоби всякаква слава и дойде във Филипопол и гърците избягаха“.
В друг надпис на същия владетел пише: „Кан сюбиги Маламир, от бога архонт. Неговият стар боила, кавханът Исбул, направи този водоскок и го даде на архонта. А архонтът даде на българите много пъти ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи подаръци. Нека бог удостои от бога архонта да проживее заедно с капхана Исбул сто години.“ Името на Исбул се съдържа и в надпис на кан Пресиан, придружено от следната информация: „Персиан, от бога архонт на многото българи, изпрати Исбул, кавхана, като му даде войски и ичиргу боила и кана колобра.“
Виждаме каква огромна власт обладава кавхан Исбул по време на кановете Маламир и Пресиан. Той е съвладетел на Маламир, не само управлява заедно с него, но строи водоскоци и създава възпоменателни надписи съвместно с владетеля. Подобна съвладетелска институция съществува, почти синхронна по време, при тюрките (т.нар. „институт на малките кагани“), както при хазарите и маджарите. При следващия владетел Пресиан е засвидетелствано, че на подчинение на кавхан Исбул са войските заедно с ичиргу боила и кана колобър.
През християнския период много от правомощията на българските кавхани отпадат. След приемане на християнството те вече са твърде далеч от мощта на Исбул. Изпълняват дълга си на военачалници, докато политическата им роля става второстепенна. Византийските извори разказват за кавханите Дометиан, от времето на цар Гаврил Радомир (1015 г.), и Теодор (брат на Дометиан), който пък е кавхан при Иван Владислав. Тези двама кавхани са известни в изворите само като пълководци.
Кавханите играят твърде важна роля в средновековната българска история. Всеки, който се интересува от състоянието на държавата и институциите по време на Първото ни царство, следва да се запознае с известното в изворите за кавханите Иратаис, Исбул, Дометиан и Теодор.
