През януари 1945 г. са ликвидирани или малтретирани без съд или присъда хора с изявено българско самосъзнание. Жестокостите, извършени от комунистическите власти, започват на 7 януари – християнския празник Коледа по стар стил.
По нареждане на Тито са погубени 1200 българи, списъците за които са подготвени от Лазар Колишевски. Същия по-рано е помилван от цар Борис III от смъртна присъда. Като довод е посочил българското си самосъзнание. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението. По време на репресиите през 1945 г. в Охридско и Преспанско са убити 23 000 българи, а други 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Югославия.
Убитите в Скопие са 63 души, във Велес- 54, в Куманово – 48, в Битоля- 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, при село Владимирово, Беровско – 330 души.Край Охридското и Преспанското езеро, в планината Галичица край село Отешево са избити много българи, а телата са хвърляни в Преспанското езеро. Във Велес телата са закопани зад черквата „Свети Спас“ и край Пуста кула.
