140 години от смъртта на НЕОФИТ РИЛСКИ
Болгарска грамматика, 1835 г.
„Понапредъ да се напечататъ на нашиатъ Болгарски язикъ и потребните за учението книги, а после ветхий и новий заветъ. Защото кой е виделъ некаде да се работи кое било художество безъ потребните и приличните му орудиа? Или може ковачо безъ чукъ и безъ наковалня да искове и да направи нещо? Което е най просто телесно художество, требува да се работи съ потребните и приличните му орудия; дека се е видело училище безъ училищни въ него книги? И може ли да се нарече училище онова, въ което се не предава поне грамматическо учение, ако не други по високи науки? Познали са отъ части и нашите единоплеменни тая погрешность, сиречь, защо са потребни и училищата равно колкото и церквите. И направиха се доволно училища по Болгарията, но още не можатъ сиромасите да познаятъ, защо псалтирете и часословите не са школски книги, но церковни, а не за учение во училищата…
Примите, прочее, тихимъ окомъ и благосклоннимъ сердцемъ сей малий мой трудъ по вашему благому желанию, когото сочинихъ съ вашето предстояние и приносимъ го вамъ и на сичките наши любезни единоплеменни болгари, да се не осудимъ съ ленивиатъ евангелский онъ рабъ, щото е закопалъ таланти господина своего въ землю…
Есть прочее любопитное совзискание и изследование между некои любословци (филологи), които начинатъ да събиратъ и да слагатъ (да сочиняватъ) таквая грамматика въ кояли убо страна въ Болгариата да се говори и произноси най-чисто и приискренно болгарский язикъ и секой е свободенъ и беззазоренъ да даде право своето мнение за това дело, а по томъ по многихъ и различнихъ мненияхъ да се употреби замисленное дело и да се воведе действително во употребление въ нашето новоначално на просвещението отечество. Азъ мислимъ, ако да не грешимъ, защо Болгарский язикъ ако би се очистилъ отъ чуждеязичните речи, отъ греческите и турските, които са се вкрали въ него неощутително, заради спребиванието и смешението съ тия два народи, и ако би се согласилъ некогашъ въ многоразличните членове, и въ глаголите, да е най-ближенъ и приискренъ до славенскиатъ отъ сичките язици, които са произишли отъ него. И защо може да се найде совершенъ безъ никаковъ недостатокъ по сичката Болгариа распръснатъ. А никой да не може да се похвали, защо въ една или въ друга страна да се говори и произноси най-чисто и приискренно Болгарский язикъ…
До кога сонъ глубокий! Стига толкова спавание, що е спавала нашата Болгария доволни векове. Собудете се поне отъ тука на тамо. Подражайте вси добрий примери на тия родолюбци, що настояватъ за просвещението своихъ единоплеменнихъ и прилежаватъ за напечатанието на потребните книги съ които требува да буде началото. Тяхното намерение не е да се устрои токмо едно училище и да се внесе учението токмо въ нихното отечество, но иматъ велико любородие да се распостре и по сичката Болгария това добро дело.“
