Богоявление е! Честит Йордановден!
С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене
Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари (Йордановден) по Грегориански календар и е посветен на раждането на Иисус Христос и съпътстващите го събития: Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите.
Исторически празникът в различните християнски традиции е претърпял значителни изменения (в частност, от него се е отделило Рождество Христово и днес различните християнски деноминации го празнуват различно.
Това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос. След тайнството на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова денят се нарича още Богоявление.
До този ден се смята, че дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони – наричат се „Мръсни дни“, Поганци, Караконждуви дни. Това е краят на „мръснит дни“.
С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене.
В нощта преди Йордановден се смята, че небето се отваря и каквото си пожелаеш ще ти се сбъдне. Тя се определя като една от най-магичните нощи в годината, която изпълнява желания. Смята се, че нощта срещу Водици или Водокръши (Богоявление, Йордановден), носи силен вълшебен заряд.
Магичността на тази нощ е свързана с вярата в очистителната, целебна и магическа сила на водата, нейната способност да „помни” и преклонението на хората пред животворящата й същност.
Паметта на водата е много старо българско знание и във всяко наричане предците ни са се осланяли на нея – жива, мълчана, обична, мъчна, пъстра, здрава, вречена, пробудена вода… А старите българи са вярвали, че в полунощ водата започва да „чува“ и да сбъдва!
На Богоявление в църквата се извършва служба и, придружен от тържествено шествие, попът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат. Смята се, че който пръв го хване ще бъде много здрав и всичко ще му спори. В миналото този, който хванел кръста, бил богато награждаван от своите съселяни.
Смята се още, че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръста, ще оздравеят.
Носи се вода и вкъщи да се поръси за здраве или да бъде лек през годината, ако се наложи.
Вярва се, че, ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът – здрав.
В Югозападна България денят се нарича Мъжки водици – защото се къпят само младоженците и момченцата до 1 година.
В Родопите същия ритуал се нарича хаскане по възгласа „ха-а-с-с-а“, с който придружават повдигането до 3 пъти на този, който е къпан. От този ден нататък до Великденските заговезни започва периода на сватбите.
На този ден сгодените ергени отивали с родителите си у дома на момата, която искали да вземат, а майка им (свекървата на момата) измивала лицето й с вода и я дарявала с китка и златна пара. В Калоферско и днес на празника мъже танцуват танци в ледените води.
Традиционно на трапезата на Йордановден се слага пита, свинско, сърмички, пълнени чушки, кисело зеле, боб, вино. Жените, родили скоро, правят кравайчета и раздават на близки и комшии за здравето на детето.
Имен ден имат: Йордан, Богдан, Йорданка, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара и техните производни.
