СТРАННАТА СИМБИОЗА МЕЖДУ ЧЕРНОЗЕМНАТА ПОЧВА И ПРАБЪЛГАРИТЕ
Образуването на почвата е много бавен процес. За образуването на 1-2 сантиметров слой са необходими около 1000 години. От видовете почви най-плодородна е черноземът. Дебелината на черноземния слой може да варира от няколко сантиметра до 1,5 метра. Черноземните почви покриват около 230 милиона хектара земя. Повече от половината се намира в Русия и Украйна. Общата площ в България е около 23 милиона декара.
Но това не е урок по география. Всъщност става въпрос за прабългарите. Не знам дали случайно или не, но прави впечатление как пътя на прабългарите от времето на Великото преселение на народите от Централна Азия следва един от двата „черноземни пояса“( Евразийски – южна и централна Русия, североизточна Украйна, Южна и Източна Румъния, Северна България, Северна Сърбия, другият пояс се простира от канадските прерии в Манитоба през Великите равнини на САЩ чак на юг до Канзас)
Погледнете дадените по-долу карти – те много си приличат, но едната е карта на черноземните почвите, а другата е пътят на прабългарите в търсене на родна земя.
Оксфордският професор Норман Дейвис пише в своя труд „История на Европа“, че българите стоят “ в ядрото на европейската цивилизация”. С множество факти, той категорично доказва, че България е най-старата нация на Стария континент. Нещо повече, според него, когато България е била вече държава, Европа е „ходела права под масата“. Българите са народ, който единствен в Европа е запазил етническото си име и названието на страната си непроменено от времето на заселването си в Европа и на Балканите. Българите са били една от главните движещи сили на историческите събития в света, разиграли се поне от ІІІ -то хилядолетие преди Христа, а и след това. И като един от най-древните народи са притежавали богати познания в областта на астрономията (древния български календар е обявен от ЮНЕСКО за най-точния в света), строителството, земеделието, имали са своя писменост. Едно от най-големите им достойнства е, че навсякъде, където са спирали, са създавали държави с еднакво име, със свое специфично устройство, с добре подредена административна и военна структура.
След смъртта на хан Кубрат през 651 г. Стара Велика България се разпаднала под ударите на хазарите.
Батбаян – останал в бащините земи и заедно с народа си приел властта на хазарите. Все пак успели да запазят до голяма степен своята самостоятелност, а територията си нарекли Кара Булгар.
Котраг, се насочил с племето котраги към горното течение на р. Волга, където основал Волжско – Камска България. Тя просъществувала цели 10 века – като през 30-те години на XIII в. е разгромена от татаро-монголското нашествие, възстановена е през 15 век под името Велики Болгар, а по-късно, през 16-ти век е завладяна от Иван IV Грозни.
Хан Аспарух повел на запад племето оногундури. Преминали реките Днепър и Днестър и се заселили край устието на река Дунав, където създал Дунавска България.
Кубер с част от прабългарите се заселва в бившата римска провинция Панония. Той сключва мирно споразумение с Византия и се заселва в Прилепско поле, намиращо се в днешната Северна Македония.
Алцек – под негово предводителство прабългарите тръгват към Италия. Именно затова в Италия има планина Булгерия, а също и много селищни имена и фамилии като Болгаре, Болгери, Боргери.
