Разправата на Атина с българите в Беломорието след Втората световна война

В началото на 1945 г. гръцките партизани от ЕЛАС са обезоръжени, а в страната е установена властта на подкрепяното от Лондон и Вашингтон правителство на Георгиос Папандреу. Негова здрава опора в Егейска Македония и Западна Тракия са изявилите се срещу българската власт през войната паоджийски командири. В Северна Гърция са прехвърлени и 14 батальона на Националната гвардия, които още от февруари 1945 г. са включени в акции срещу левицата.

При изграждането на новата гръцка администрация са назначени лица, които още преди войната са известни със злосторствата си над българското население. За да се създаде законова основа на замисления антибългарски поход в Егейска Македония и Западна Тракия Атина приема редица законодателни актове и декрети на базата на които българите са подложени на масово съдебно преследване. По силата на закон 543/1945 „против автономистката дейност“ са повдигнати обвинения против хиляди „славофони“, обвинени за сътрудничество с България и Югославия. Само в Костурско са обвинени над 4500 души.

Във всяко населено място на Егейска Македония е съдаден таен платен апарат от 2-3 души, ползващи услугите на агенти. Те имат задачата да следят съмнителните прояви на българите в областта. Сформирани са околийски комисии по безопасността, имащи право да подават жалби срещу тях „за сътрудничество с окупатора“, за „автономизъм“ и с други подобни обвинения.

В северна Гърция функционират и редица терористични организации като ПАО, ВЕН (Кралска гръцка младеж), ЕПЕН (Национален патриотичен съюз на младежта) и други. Тези организации заедно с държавния репресивен апарат и създадените през войната антикомунистически военни формирования ще залеят Северна Гърция с насилия и терор.

Наред с предприетите организационни мерки за силово разчистване на сметките с българщината, в Гърция се надига целенасочена антибългарска кампания. Тон е даден на митинга в Атина на 14 февруари 1945 г. На площад „Синтагма“ пред около 25 хиляди гърци слово произнася пребиваващият в града Уинстън Чърчил. След него говори регентът архиепископ Дамаскинос, който патетично заявява: „Гръцкият народ е отново на краката си, готов за ново усилие напред.“ Ясно разбраната от множеството фраза на регента е прекъсната с викове: „София! Оръжия! Велика Гърция!“ на 27 февруари архиепископ Дамаскинос посещава Солун. На организирания митинг той заявява: „Всички съюзници трябва да внимават, да бъдат предпазливи спрямо нахалните искания на българите да се смятат  като съвоюващи на обединените народи.“ Речта му е прекъсната с антибългарски лозунги. По този повод лондонското списнаие „Економист“ в броя си от 10 март 1945 г. пише: „Неотдавнашното посещение на Дамаскинос в Северна Гърция стана причина за буйни шовинистични демонстрации, които се проведоха под знака на лозунги като „Окупация на България за 55 години„, „София, София“ и „Ние искаме граница отвъд Струма„.“

На 9 април 1945 г. държавният вестник „Фос“ публикува картата, приложена към мемоара на Комитета на поробените гърци до конференцията в Сан Франциско. Според нея новата българо-гръцка граница трябвало да минава по старата българо-турска граница при Кюстендил, на изток да стига до Пазарджик и от там до нос Емине. Според генерал Д, Бакос Атина с основание можела да иска границата да минава северно от Петрич, Неврокоп, Батак, Пловдив, Хасково и да стига до Созопол.

Още в първите дни след споразумението във Варкиза източната част на Егейска Македония е залята от поредната терористична вълна. А. Чауш, назначен за околийски управител на Драма, веднага хвърля своите сили срещу българите в околията. На 20 февруари 1945 г. негова чета напада с. Волак. Убити са 7 селяни, 40 къщи са опожарени, а 350 местни жители са пропъдени в България. Същия ден друга чета напада с. Чучулигово, Сярско. Селото е ограбено, 15 селяни са арестувани, а 33 семейства са изгонени отвъд границата. На 7 март гръцка чета влиза в драмското село Старчища. Извършени са грабежи по къщите. Старецът Димитър Дашнов е изведен извън селото и насечен. На следващата вечер по същия начин е убит 80-годишния Димитър Борованов, с който общия брой на убитите в селото достига 7 души. След няколкодневни грабежи и насилия групата българи насила са прогонени към границата само с по някоя дреха и завивка. Преди да преминат в България едно от подразделенията на А. Чауш ги пресреща и отнема дрехите им.

На 16 март в с. белотинци, Драмско влиза въоръжена група, предвождана от Теодорос Бафралис. Нападната е къщата на Георги Глушков, който е убит заедно със синовете си Щерю и Атанас. През следващите дни всяка вечер въоръжени гърци обикалят из селото, ограбват български къщи, изнасилват жени и заплашват с убийства. За да се спасят от насилията местните жители се прехвърлят в България. По същият начин е изселено и село Куманич.

На 14 и 16 април чети на А. Чаушев нападат голямото драмско село Зърнево и извършват грабежи. Местните жители Димитър Богоев, съпругата му, Пандо Шулов и 16-годишният Георги Богоев са убити. Терорът над Зърнево принуждава около 2000 местни българи да се прехвърлят в България.

Априлската вакханалия не подминава и съседното на Драма село Плевня. При блокадите и акциите срещу българските села в Източна Македония гръцките чети извършват злосторствата си под лозунгите „Да бягат българите от нашата земя!“, „Смърт на българо-комунистите!„

На 27 април вестник „Елефтерос козмос“ пише: „… Ще разтръбим, че българи в Македония и Тракия не е имало и няма… ще предявим нашите неоспорими национални права над Тракия и Цяла Македония, до планинския гребен на Стара планина. права, които се потъпкват от българите.„

На 30 април в с. Бук е гласувана резолюция с искане „изпъждането на българите и арменците“.

Към 30 юли 1945 г. само в района на Петрич има 4 хиляди български бежанци от Егейска Македония.

С не по-малка сила е и гръцкият терор в западния дял на Егейска Македония. Той обхваща четирите съседни околии – Воденска, Съботска, Гумендженска и Ениджевардарска. През март във воденско са задържани над 100 българи.

Насилието залива Гумендже и околията. На 3 юни части на Националната гвардия и местни въоръжени лица блокират града и арестуват 140 души само заради това, че са българи. Задържани са 40 души от околните български села. Извършени са и убийства.

През лятото на 1945 г. особено масов и интензивен характер придобива терорът в Съботска околия. В първите дни на юни при акция срещу с. Тресино са малтретирани 150 селяни под предлог, че издирват личните им карти за членство в Българския клуб. На 15 юли е опожарено с. Тумиш, а жителите му са задържани. При акцията е убита 18-годишната девойка Митра Юрукова, а нейният съселянин Митре Демишков е обезглавен.

Терорът над българското население във Воденски окръг продължава през есента и зимата на 1945 г. като в с. Луковец са убити петима души. На 17 декември през нощта е блокирано с. Долно Родиво и извършват арести. При опита на местни жители да освободят арестантите е отговорено със стрелба, вследствие на което Георги Николов е убит, а съселяните му Михаил Пеншов и Иван Ословски са тежко ранени. За периода от март 1945 г. до март 1946 г. във Воденски окръг, който има 113 населени места, са арестувани общо 6723 души. От тях са инквизирани 3814, други 3184 са хвърлени в затвора, а 37 души са убити.

През август е предприета поредната кървава акция срещу българското село Ранци. Извършени са убийства, арести и опожарявания. След този пореден удар 157 негови жители намират спасение с бягство в Югославия. През август всички пълнолетни българи от селата Ракита, Пальор, Ланга, Емборе и Дебрец са отведени в Тесалия. По данни на в. „Лаики фони“, към края  на 1945 г. от общо 150 български семейства в Кайлярска околия 120 души са хвърлени в кожанския затвор, а други 750 са преследвани.

През юли 1945 г. в Лерин са хвърлени в затвора над 400 българи. По селата ежедневно се извършват обиски, нападения и грабежи. Сред пострадалите села е и Мокрени, над което е извършено нощно нападение от 400 гръцки „националисти“ от околните села. Ранени са 20 селяни, дръзнали да се противопоставят. Ограбени са всички къщи и са отвлечени 1800 овце, 500 вола, 55 коня и друг добитък.

На 30 май с. Габреш е обкръжено от гръцка войска. Събраните на площада местни жители са принудени да коленичат с вдигнати ръце под дулата на картечниците. Пред тях са инквизирани мнозина младежи и девойки, между които и загиналият от побоя Ванчо Скендеров.

През 1945 г. срещу българското население в Северна Гърция е предприето масово съдебно преследване. Още на 25 април 1945 г. в Солун са осъдени 8 бивши членове на Българския клуб, от които 6 на смърт и 2 на доживотен затвор.

До края на годината десетки българи са осъдени на смърт, а стотици на доживотен затвор или каторга.

На 21 март в Лерин е открит най-големия до този момент съдебен процес в Гърция. Пред съда са изправени 156 българи от с. Баница с обвинение, че са били „контрачетници“. С натовареност работи и костурският окръжен съд. Към края на февруари само от с. Хрупища са осъдени 150 наши сънародници.