Един от най-богатите и един от най-образованите българи до 1944 г. е в основата на създаването на най-големия за времето си завод за цимент на Балканите. Габровецът Лалю Метев е роден през 1885 г. Син е на местния фабрикант Метю Христов-Чехлар, дал на тримата си синове европейско образование.

През 1905 г. Лалю Метев завършва философия в Загребския университет (тогава в Австро-Унгария). Година по-късно учи западноевропейска филология в Женева при основателя на семиотиката Фердинанд дьо Сосюр. През 1909 г. завършва славянска филология в Софийския университет. А когато вече е утвърден предприемач, през 1920 г. завършва и право в СУ.

Жени се за Дора Аврамова – учителка по български в софийската Първа девическа гимназия (сега 7-о СОУ „Св. Седмочисленици”), талантлива поетеса, писала под псевдонима Дарина Апостолова, преводач и редактор на десетки книги, човек с антивоенни и прогресистки идеи. Любопитно е, че си е позволила да пише двойка на дъщерята на Александър Стамболийски, когато той е премиер, и е била избирана неколкократно за Мис София. Заедно със съпруга си Лалю осиновява племенника си Васил (р. 1931 г.), който приема тяхната фамилия, става физик и професор през 1994 г. , основател на ЮЗУ – Благоевград.

Циментовият завод започва с Първото българско за цимент дружество и хидравлическа вар „Лев” – Плевен, създадено през 1909 г. в София. Първите му основатели са Иван Габровски от Тулча, Константин Пенчев от Русе, инж. Стефан Манафов и Дико Пачев от Габрово. Същата година край Плевен започва строежът на циментова фабрика, която започва работа в началото на 1911 г. Същата година тя е изкупена от новосъздаденото Първо българско за цимент акционерно дружество за цимент „Лев” начело с Лалю Метев, Димитър Неделчев и Антон Бакърджиев. Метев държи 1/3 от акциите. По-късно заедно с акциите на роднини на практика го контролира. Доставят се машини от Дания за 1,5 млн. златни лева и предприятието има капацитет от 12 000 тона цимент, което го прави най-голямото на Балканите. През 20-те години на ХХ век са построени още три ротационни пещи и е разширен обемът на производството.

От създаването си в продължение на 20 г. на акционерите не са раздавани почти никакви дивиденти, като се натрупват резервни и амортизационни фондове за около 54 млн. лв., а капиталът на дружеството се увеличава с 11 млн. лв. С реинвестирането на печалбата през 1937 г. се прави нова мащабна модернизация. От заводите „Шкода” в Прага се внася комплексна инсталация, която осигурява на циментовия завод годишно производство от 40 000 т. Разширението и новото оборудване гълтат до края на 1938 г. 27,5 млн. лв. Построени са и собствени електрически централи за 22 млн. лв., собствени жп линии за 13 млн. лв., железолеярна фабрика за 10 млн. лв. и работилница за циментови изделия за 0,5 млн. лв. По сравнителни оценки за бранша на германски специалист от 1941 г. пазарната стойност на предприятието е била 250 млн. тогавашни лева.

Лалю Метев е имал и фирма за търговия на едро – за представителство и комисиона. Но през Втората световна война спрял дейността ѝ с мотива: „Не желая да бъда спекулант в собствената си страна”.

На 9 септември 1944 г. Метев е арестуван в Банкя, но срещу откуп от 1 млн. лв. е освободен от коменданта на столичната милиция Лев Главинчев, който самоволно е избил множество „врагове на народа”. Всички акции и цялото имущество на Лалю Метев са конфискувани, а той и семейството му са изселени. Умира през 1957 г. в София на 72 г. Освен с реинвестирането в производството Метев е известен и като дарител в Габровско и Плевенско.