Лу̀дово (на гръцки: Κρύα Νερά, Крия Нера, до 1926 Λούδοβο, Лудово, катаревуса: Λούδοβον, Лудовон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 32 души (2001).
Селото се намира на 10 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия бряг на река Голешово в областта Костенария.
В Османската империя
За църквата „Свети Атанасий“ се смята, че е средновековна, но не е проучена.[2]
В османските данъчни регистри от средата на XV век Лундово е споменато с 18 глави на семейства и двама неженени: Райко, Тодор, Мано, Тодор, Димо, Петкос, Крушо, Йорг, Йорг, Никола, Томо, Димос, Добри, Дабижив, Велчо, Райко, Димо и Герг, и три вдовици Кала, Кала и Варуна. Общият приход за империята от селото е 1593 акчета[3].
В края на XIX век Лудово е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лудово има 168 жители българи.[4]
В началото на XX век цялото население на Лудово е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лудово има 160 българи екзархисти.[6]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Лудово преди Балканската война има 8 български къщи,[8] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[9]
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година 1 жител на Лудово емигрира в България по официален път. В селото има 1 политическо убийство.[10] В 1926 година селото е прекръстено на Крия Нера. През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[11]
По време на Гражданската война 24 деца от Лудово са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.[12]
През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Лудово са заклевани да не говорят вече български език.[13]
Преброявания
- 1913 – 59 жители
- 1920 – 61 жители
- 1928 – 82 жители
- 1940 – 349 жители
- 1951 – 124 жители
- 1961 – 41 жители
- 1971 – 44 жители
- 1981 – 47 жители
- 1991 – 48 жители
Външни препратки
Диалектни текстове от Лудово в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 56 – 66.
- ((el)) Δήμος Άργους Ορεστικού. // Δήμος Άργους Ορεστικού. Посетен на 16 май 2016.
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λούδοβον – Κρύα Νερά
- ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 27.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 86
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera↑
- орияс“, 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от ном Костур (41 жители) и Атрапос от ном Лерин (466 жители).“