Преди 100 години, на 25.02.1919 г. Сърбия започва колонизацията на Вардарска Македония, като заселва хиляди сърби, отнема земята на бежанците в България и започва поголовна асимилация! Българските владици са прогонени, българските училища са затворени, в българските църкви се настаняват сръбски свещеници. Не закъснява и отговора на възроденото ВМРО, чиято основна цел е да запази българския национален характер на населението в Македония! В тези условия освен въоръжената борба, ВМРО поема функциите и на Екзархията.Освен войводи и четници, членовете на ВМРО биват и учители, и свещеници! Над всички е лидера на ВМРО Тодор Александров, установил щаба си в Кратовската планина и лично ръководи акциите на четите. Чуждестранните кореспонденти предизвикват в Европа и света сензационна истерия около Тодор Александров и ВМРО. Той договаря и общите действия с албанските качашки чети, които настъпват от запад. Българи и албанци сеят смърт и ужас сред сръбските власти, колонисти и сърбомани! На 16.01.1923 г. е опожарено сръбското заселище Кадрифаково, Щипско от 20-членната чета на Иван Бърлев-Бърлю, щипски околийски войвода, като 23 колонисти показно са разстреляни, а останалите се разбягват. В периода 1923-1924 г. четите на Иван Бърлев и Панчо Михайлов с наказателните си акции срещу сръбските колонисти, практически спират по-нататъшното заселване. Срещу ВМРО сръбските власти изпращат в Македония над 35 000 войници, жандарми, четници, граничари по границата с България. Влиятелният сръбски ежедневник Политика изобилства от този период с материали, в които отразява войната на ВМРО със сръбските окупатори: “Ново комитско нападение, Зверства на една бугарска чета” , “Кървава нощ в Кадрифаково”, “Застреляни от бугарските комити”, “Престрелка между жандарми и бугарски комити”, “Борба с бугарските комити” и т.н. 100 години по-късно в учебниците в Скопие няма и следа от този всенароден отпор срещу сръбските окупатори…
