ADVERTISEMENT

Играта с влизането на Северна Македония в ЕС БОЯН ЧУКОВ ИНФАКТО

Играта с влизането на Северна Македония в ЕС

От Боян Чуков , публикувано на 19.11.2020

Както се и очакваше около Македония се развихриха страсти политически, етнически, исторически, филологически, културни и всякакви други, които могат да ви дойдат на ум. Живеем в епоха на хибридни войни, които биват най-различни. Хибридната война е мултифасетна. Най-важната нейна особеност е, че тя се води между врагове, неприятели, приятели и съюзници. Всеки си гони националните интереси. Днес ни натискат да си загърбим нашите. Мачкат ни съвместно обединени по отношение на Северна Македония съюзници по линия на ЕС и „православни братя славяни“. Парадоксално, но факт!

Да караме подред. Първо, защо Берлин ни натиска да неглижираме своята история и национална идентичност? В момента Германия председателства ЕС, а от друга страна се проведе седмата среща на високо равнище на „Берлинския процес“. Светът се разпада на макрорегиони. Всеки глобален и регионален фактор си огражда своя запазен периметър. Открай време Берлин счита Западните Балкани за свое „ловно поле“. Затова бърза да ги интегрира в ЕС, в който има първа и последна дума. За първи път съпредседател на „Берлинския процес“ бе северомакедонският премиер. На съвещанието в София на 10 ноември, което бе почти виртуално, присъстваха само Бойко Борисов и Зоран Заев. Всички останали лидери се включиха във видеоплатформата. Целта на „Берлинския процес“ е да евроинтегрира Западните Балкани в лицето на Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Албания и Косово. Естествено аниматор и най-голям икономически и политически изгодополучател от реализирането на замисъла е Берлин. Не е случайно, че организаторите нарекоха идеята „катализатор на движението към пазара на Евросъюза“. По-ясно казано, формирането на общ регионален пазар на Западните Балкани, който реално е образуван от съюзните републики на бившата Социалистическа федеративна република Югославия плюс Албания. Даже има изготвен работен план за периода 2021-2024 г. Така че напълно е разбираемо защо германците натискат за по-бързо реализиране на целите на „Берлинския процес“. Ангела Меркел призова София и Скопие да се помирят и да постигнат консенсус. С цената на какво няма значение за канцлерката. „Не трябва да забравяте, че вие трябва да живеете заедно“. Именно защото българите живеят от много векове на Балканския полуостров, най-малко на нас трябва да ни се дава този съвет. Естествено, както и на останалите балкански народи.

Турците казват, че „интересът клати феса“. Това е обяснението защо българските „експерти“ от наши НПО-та, които се спонсорират от германски фондации, веднага осъдиха в медиите решението на българското правителство да спре преговорния процес за приемане на Северна Македония в Евросъюза. Паралелно на това германски дипломат разказа, че „ГЕРБ беше измислена в Германия, надявахме се Цветанов да въведе ред“. Ама Меркел се прегръщаше и целуваше с Бойко Борисов. Изказването на германският дипломат по правителствената „Дойче веле“ е намеса във вътрешните работи на България. Уважаемият бивш зам.-посланик на Германия в София Гудрун Щайнакер остава да отговори на въпроса… защо точно сега се сети да се изкаже публично по темата в германската държавна медиа? И да наплюе индиректно Бойко Борисов. Въпросът ми е реторичен.

Тези дни се активира и информационно-аналитичният сайт „Балканист“, рупор на антибългарската пропаганда в Русия, който яростно защитава тезите на Коминтерна и великосръбския шовинизъм. Никаква изненада! На 16 ноември излезе коментар на родения през 1968 г. в Черновци, Украйна, Олег Хавич, експерт по въпросите на регионалната политика на Украйна. Както се казва у нас „нерде Ямбол, нерде Стамбол“. Неговият коментар е „Канцлерът на Германия не успя да помири София и Скопие за Берлинския процес“. Той в общи линии дефинира конфликтът между България и Северна Македония по следния начин: „ …работата е там, че между София и Скопие от много години се развива конфликтът около националния въпрос. В България считат, че жителите на съседната страна са българи и говорят на диалект на българския език, а в Югославия изкуствено им е натрапена македонска идентичност“. Олег Савич вкарва и една нескопосна интрига. Според него „Бойко Борисов не се трогва от думите на германския канцлер… тъй като той подозира лидерите на ЕС в подкрепа на антиправителствените акции в България“. Напълно разбирам, че е естествено един експерт по въпросите на регионалната политика на Украина да не познава българската вътрешнополитическа обстановка и да пише подобни глупости. Проблемът е, че „Балканист“ ги публикува с претенцията за професионален анализ на събитията на нашия полуостров.

След като на 17 ноември цитирана от „Ройтерс“ Екатерина Захариева заяви, че „ние казваме „не“ на началото на преговорите с ЕС, а не на членството на Северна Македония в Евросъюза“, „Балканист“ реагира светкавично на следващия ден. На 18 ноември излезе коментар на Катарина Лане, която се представя в youtube като „RUSKINJA U SRBIJI“. Материалът бележи връх в нахалството и безочието по темата. Неговото заглавие е „Подмяната на историческата правда е опасна: балканските историци се застъпиха за македонците в техния спор с България“. Коментарът на Катарина Лане започва с „историци от Белград, Сараево, Загреб, Любляна и Подгорица“ изпратиха писма в Евросъюза и други международни организации с искане да се прекрати ревизията на историческите факти в контекста на евроинтеграцията на Северна Македония…“. Връх на цинизма е изказването на Хусния Камберович (единственият цитиран по име), професор по история в Сараево: „Ние считаме, че такъв подход (българскиятзаплашва не само историята като хуманитарна дисциплина, не само демокрацията и благополучието на региона, но и самия Евросъюз. Подмяната на историческата правда е опасна и неприемлива. Възникването на македонската нация с нищо не се отличава от подобен процес при другите народи, а правото на самоопределение е основно гражданско право“. Професорът не си е направил труда да прочете внимателно българската позиция. София няма нищо против след 1945 г. северомакедонците да се обявят, ако искат за сенегалци и да твърдят, че говорят на сенегалски език. Въпросът се свежда до това северомакедонците да не крадат с потни и мръсни ръце българската история до 1945 година, която ни е завещана и защитавана векове с кръв от нашите прадеди. Нищо повече. Самият Хусния Камберович също го разбирам отлично. По времето на СФРЮ през 1987 г. той е завършил история във факултета по философия в Сараево. В периода 1988-1989 Хусния Камберович работи в Института по история в Баня Лука, днешна Република Сръбска, където сърбите са по сърби от тези в Белград. След разпадането на СФРЮ нашият „герой“ в Сараево ръководи босненски екип, който разработва международен проект „Нови и двусмислени процеси на изграждане на нация в Югоизточна Европа: колективни идентичности в Босна и Херцеговина, Македония, Молдова и Черна гора в сравнение с периода 1944-2005 г.“ Цитираният проект, чиито ръководител е Хусния Камберович е реализиран в Института за източноевропейски изследвания, в департамента по история на Свободния университе в Берлин, Германия. Очевидно той в определен период си е изкарвал хляба с германски хонорари, за да придаде „научно“ звучене на понятието „бошняци“. По-ясно казано, Хусния Камберович в два от своите най-важни жизнени научни цикъла е бил в югославска (сръбска) и германска орбита. Спирам дотук. Както казват руснаците  „козе понятно“ (абсолютно ясно) за какво иде реч. Защо тогава руският „Балканист“ защитава по отношение на Северна Македония тезите на Коминтерна? А по отношение на украинците се солидаризира с постановката, че те са проект на Австро-Унгарската империя с цел разкол на руския народ? И това го разбирам. Екипът на „Балканист“ е близък до КПРФ (Комунистическа партия на Руската федерация). Явно и там са останали някакви троцкисти с носталгична мечта за времената на вездесъщия Коминтерн. Проблемът е, че екипът на „Балканист“ нанася тежки щети на двустранните отношения между България и Русия.

Накрая, защо все пак София има твърда позиция и в лицето на Бойко Борисов и Екатерина Захариева публично обяви непримирима позиция. Наближават парламентарни избори. Никой от действащите български политици няма желание да се снима до Георги Димитров и да сложи тази снимка в своята предизборна диплянка. Ако го направи ще извърши публично сепуко. Всеки истински български патриот няма да приеме раболепно и смирено ограбването на българската история от войнстващите македонисти в Скопие. Те и днес са яростни последователи на заветите на Коминтерна и са борци за сръбските национални интереси за сметка на българските.

На Балканите няма 100% съвпадение на интересите на Германия, Франция, Великобритания и САЩ. В последно време се забелязва все по-отчетливо разминаване на балканската политика между германци и англосаксонци. В началото на 90-те Берлин призна първи независимостта на Хърватия и Словения. Без да се съобразява с Брюксел. Евробюрократите се раздвижиха по-късно. В момента, в който германските масони овладяха хърватските и словенски елити… германците мигновенно реагираха и Хърватия и Словения станаха независими държави. Катарина Лане пише, че „историците от Белград, Сараево, Загреб, Любляна и Подгорица са изпратили писма в Евросъюза“, за да протестират срещу взетата от България позиция. Всички тези столици са били в рамките на СФРЮ, където УДБА (югославска тайна полиция) е имала, има и още ще има позиции. Макар, че те във времето отслабват. Яростният македонизъм в Северна Македония, за да съществува, си има свой исторически „патрон“, на който вече 30 години се отчита. И който блокира развитието на българо-северомакедонските отношения. Същият този „патрон“ изгони българските инвестиции в македонско, но не препятства гръцките бизнесмени. Затова няма нормални транспортни комуникации между София и Скопие. Нивото на македонизма е мерило за влиянието на Белград в Северна Македония. Елементарно, Уотсън!

Планираната нова администрация на Джо Байдън вече подкани „София и Скопие бързо да се разберат „защото бъдещето на Северна Македония е в ЕС“. Малко по-късно и Държавният департамент на САЩ повтори тази позиция. Няма изненада. Американските демократи още от времето на Бил Клинтън се стремят да хомогенизират в евроатлантически план Балканите. Успяха да построят военната база „Бондстийл“ в Косово. Техният геостратегически проект на Балканите е срещу Русия и Китай. Американците са практици. Българските национални интереси в момента пречат на редица глобални и регионални фактори. Но разбират ли балканските експерти от „Балканист“, че руските позиции в Сърбия изтиват не с дни, а с часове? Позицията на екипа на американските демократи е косвено доказателство, че Белград в суматохата се преориентира от Москва към Вашингтон. Скоро можем да очакваме, че сърбите ще бъдат принудени да се разберат с косоварите. След което ще дойде ред на Воеводина и Санджак (област в Сърбия)… и така до белградския санджак.     

Северомакедонските албанци разбират сегашната ситуация отлично. Затова и тяхната позиция е за диалог с България и е дружелюбна към нас. Бойко Борисов на 19 ноември заяви: „България твърдо подкрепя Албания по пътя й към европейското семейство“. Реално към този момент София води смислен диалог само със северомакедонските албанци, които имат позиции в държавните институции в Скопие или са в опозиция. Публична тайна е, че албанският фактор е този, които има най-голяма подкрепа от американци и британци на Балканите.

Подарявам на руския информационно-аналитичен сайт „Балканист“ стихотворението на Иван Вазов, „Па шта си ти“.

Забележка:

Денят е 14 октомври 1912 година, първите дни след началото на Балканската война. Докато българските войски коват победа след победа в Тракия, в Скопие, начело на сръбската армия, влиза сръбският престолонаследник Александър Караджорджевич. Посрещнат е от местното население като освободител, а първите думи, отправени от княза към българския владика Неофит, са „Да се помолим, владико, в цар-Душановата църква!“. Сърцето на българския духовник се свива от тези думи и става ясно, че сърбите смятат Македония за своя земя. Малко по-късно през деня, на Каменния мост князът е посрещнат от група деца, които му дават цветя. Сред тези деца е и малката, едва седемгодишна Васка Зойчева. Малките ръце подават букета на княза:

– Па ща си ти? – пита престолонаследникът.

– Българка! – отговаря малката Васка.

Наследникът на престола на Сърбия замахва с ръка и тежката му плесница се стоварва върху бузата на малкото момиче. Мълвата за „мъжката“ постъпка на сръбския княз бързо се разнася из българския град Скопие. За съжаление, случката е само предвестник на ужасната върволица от събития, които бележат сръбското владичество по тези земи. Наред със сръбската администрация и войска, в Македония се настанява и ужасяващата тайна сръбска организация „Черна ръка“, ръководена от печално известния подполковник Драгутин Димитриевич-Апис. Систематична, методична и жестока борба се води срещу всичко българско – езика, духовенството, училищата, семействата. Целта е ясна – налагане на сръбската идея в Македония без оглед на средствата и методите. Иван Вазов написва това стихотворение след като сръбският престолонаследник Александър І удря плесница на момиченцето в Македония, което на наглия му въпрос отговаря, че е българче.

 

Па шта си ти?

„Па шта си ти?“ – такъв въпрос задава

във твоя дом безочлив чужденец.

„Па шта си ти?“ – с такваз псувня смущава

душата ти некакен пришълец;

 

„Па шта си ти?“ – туй питане навред –

при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга

о, бъларино, сърбин ти полага

и чака с начумерен лик ответ.

 

Но ти пази се, прав ответ не давай.

Кажи се португалец кюрд, сириец,

лапонец, негър, циганин, индиец –

но българин се само не признавай.

 

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:

влече позор, побой затвор, изгнанье –

невидени при прежните тирани.

Скрий, че си българин в най-българския край;

 

че си потомък Самуилов, на Атонский

Паисий внук; скрий на коя си майка син,

на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,

и езерата и горите македонски!

 

Не споменувай Лозеград,

Люлебургас, ни Булаир ужасни:

ти би разбудил подозрения опасни,

че на героите техни може да си брат.

 

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,

дъбрава, езеро, река, рид, планина

ще викат с глас през всички времена:

„Тук българи са, българи от памтивека!“

 

Иван Вазов

 

Next Post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • Trending
  • Comments
  • Latest

Последните публикации

Welcome Back!

Login to your account below

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Add New Playlist