Според известни палеонтологични данни еволюцията на човека се разделя на следните основни четири етапа:

1. Предшественик на човека (прачовек) – австралопитек.

2. Най-древен човек – архантроп. Известни са две последователни фази в еволюцията на архантропа:

• Сръчен човек (Хомо хабилис)
• Изправен човек (Хомо еректус)

3. Древен човек – палеонтроп.

4. Съвременен човек – неоантроп.

Австралопитеки

Останки от австралопитеки са открити на различни места в Африка – Етиопия, Кения, Тазнания и Южна Африка. Устройството на долните крайници и таза показа, че австралопитеките са ходели на два крака. Ръстът им е бил около 120 см. Черепната кухина е с обем 450-700 кубични сантиметра. При тях настъпва промяна в черепа – частта му, която е разположена над очните кухини, е по-голяма в сравнение с горилата, шимпанзето и орангутана. Устройството на долната челюст и зъбите е сходно със следващите хоминиди.

Австралопитеките живеели на големи групи. Изхранвали се с лов и събирачество. Храната им се състояла от семена и плодове, а също и от сурово месо. Сечивата, с които си служили били остри камъни, кости, рога и зъби от животни.

Архантроп

Първата фаза в еволюцията на архантропа е Хомо хабилис. Появил се преди 4-6 милиона години в Източна Африка. Ръстът му е 150 см. Обемът на черепната кухина е 800 кубични см. Черепът се характеризира с някои прогресивни особености – например скъсяване на предно-задния размер. Хомо хабилис живеели на групи. Изхранвали се с лов и събирачество. В близост до останки от Хомо хабилис са открити първите примитивно изработени сечива – например изострени камъни.

Изработването на сечива от представителите на Хомо хабилис е събитие с ключово значение в еволюцията на хоминидите.

Хомо еректус (Изправен човек) е възникнал преди 1-2 милиона години в Африка, откъдето мигрирал в Азия и Европа. Съществувал е до преди 200 000 години. Към Хомо еректус се отнасят питекантропът, синантропът и хайлделбергският човек. Характерните им белези са:

• обемът на черепната кухина е от 900 до 1200 кубични см;
• челният мозъков дял е разположен над очните кухини;
• в сравнение с австралопитека лицевият череп е сравнително по-малък от от мозъковия череп;
• по форма и размери зъбите са по-близки до тези на съвременния човек отколкото на австралопитека;
• размерът и пропорциите на костите на крайниците са аналогични с тези на съвременния човек.

Ръстът е около 170 см. Усъвършенствала се е способността им да изработват каменни сечива. Хомо еректус живеели на групи, в които съществували примитивни колективни дейности. Мъжете например обединявали усилията си при ловуване. Общували помежду си със звукови сигнали.

Синантропът и хайделбергският човек използвали огъня.

Промените свързани с приспособяването към климата в умерения пояс, ускорили човешката еволюция.

Появата на архантропите е важен етап в еволюцията на хоминидите. Техният ареал на разпространение се разширява значително и обхваща райони на умерените географски ширини.

Палеонтроп (неандерталец)

Възникнал преди 200-300 хиляди години и е съществувал до преди 28 хиляди години. Черепът е масивен, с изразени надочни дъги. Обемът на черепната кухина е 1400-1500 кубични см. Ръстът е сравнително нисък 160 см. Все още липсва двойна S-образна извивка на гръбначния стълб.

Скелети на палеонтропи са открити на различни места в Африка, Азия и Европа, което говори за повсеместното им разселване. То започнало преди 100 хиляди години и завършило преди 60 хиляди години.

Палеонтропите, които населявали райони с по-студен климат, живеели в пещери. Изработвали разнообразни сечива – ножове, копия, резци и др. Формирали групи от няколко десетки души, в които съществувала първобитна обществена организация. Жените отглеждали децата, сибрали плодове и семена и се грижели за жилището и огъня. Мъжете ходели на лов колективно и убивали едри животни. Използвали огъня за приготвяне на храна, топлина и защита от хищници.

В гласовия апарат на палеонтропа настъпили промени, които позволили да бъдат произнасяни голяма част от звуците на речта. В общуването помежду им възникнали наченки на членоразделна реч.

Неоантроп (кроманьонски човек, Хомо сапиенс)

Възникнал преди 40 хиляди години. Обемът на черепната кухина е 1600 кубични сантиметра, а ръстът – 180 см. Скелетът притежава всички особености на съвременните хора.

За общуването помежду си използвали членоразделна реч. Постепенно започва формиране на обществени отношения.

За изхранването си освен с лов, риболов и събирачество неонатропът започнал да се занимава с примитивно земеделие. Преди 15 хиляди години в Азия той започнал да отглежда житни растения, сред които с особено значение бил оризът. Постепенно неоантропът започнал да опитомява диви животни и да ги отглежда.

Преминаването от присвояваща форма на дейност (лов, риболов, събирачество) към произвеждащи дейности (земеделие, животновъдство) е друго ключово събитие в еволюцията на човека.

С развитието на материалната култура постепенно започнало и развитието на духовната култура. Възникнала необходимост о художествена изява. Неин израз са откритите пещерни скални рисунки на животни и ловни сцени, както и скулпторните изображения на животни и женски тела.

Развитието на материалната култура позволило на човека да се приспособи към разнообразните условия на средата. Човекът започнал да завладява все нови и нови територии. Заселването на американския континент например станало по съществуващата тогава сухоземна връзка между Азия и Америка.

След възникването на земеделието в Близкия изток преди 10 хиляди години земеделците започнали да се разселват на запад с темпт приблизително 1 километър на година и накрая се установили в цяла Европа. Тези първи земеделци постепенно изместили местните номади ловци. Така преди 10-12 хиляди години възникнал днешният разумен човек – Хомо сапиенс реценз.