На 31 декември 1932г. в София умира от раните си, убит от предатели – Симеон Евтимов. Един от най-значимите български революционери и национален герой. Деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Евтимов е ранен на 28 декември 1932г. на площад „Батенберг“ и умира на 31 декември, като убийството му е едно от последните и най-големи покушения при затихващите братоубийствени борби между протогеровистите и михайловистите във ВМРО. Погребан е при параклиса „Свети Илия“ край село Сугарево, близо до гроба на Тодор Александров.
Писателят Симеон Радев казва:
„Смъртта на Евтимов е една национална катастрофа.“
Той е роден през 1896г. в българското село Емборе (днес Емборион в Гърция). Там завършва основното и средното си образование, след това учи в Солунската българска търговска гимназия заедно с Кръстьо Велянов, а след Балканските войни се премества в Свищовската търговска гимназия. Става член на Македонския младежки културно-просветен съюз, публикува статии в защита на българските национални интереси в „Юроп Нувел“, „Напред“ и други печатни издания. От 1920 година работи като счетоводител в „Никотея“ в Пловдив. Получава повишение и става директор на тютюневата фирма „Фумаро“ в Дупница.
Присъединява се към ВМРО и напуска работа през 1927 година, когато е избран за редактор на вестник „Маседоан“, орган на ЦК и Задграничното представителство на ВМРО издаван в Женева на френски език. В периода 1927-1929 година Симеон Евтимов се среща с редица европейски политически, дипломатически и културни дейци, между които външните министри на Белгия, Чехословакия, Унгария, Австрия и Албания, с комисията по малцинствата към Обществото на народите, с френската Лига за правата на човека и гражданина, като пред всички тях пропагандира тезите на ВМРО. На предложение на сръбския външен министър Момчило Нинчич да се позволи отварянето на „македонски“ църкви и училища във Вардарска Македония, Симеон Евтимов отговаря:
„Ако за нас българската националност, българското име и българският език нямаха значение ние нямаше защо да водим борба нито срещу турското, нито срещу сръбското и гръцкото робство в Македония. “
Заради тази си дейност Симеон Евтимов е наричан „външния министър на ВМРО“.
През 1927 година Симеон Евтимов застава твърдо против прокрадващи се тези за преустановяване на революционната борба в Македония, пропагандирана от част от приближените на Александър Протогеров, която идея според него се развива от просръбската масонска ложа, в която той членува. Като кум на Иван Михайлов и идейно близък на михайловисткото крило във ВМРО, Симеон Евтимов е назначен за редактор на вестник „Македония“. През 1932 година участва на Седмия конгрес на ВМРО, като след това развива активна дейност всред дейците на Македонския младежки културно-просветен съюз за подготвяне на до 10 000 четници и изпращане на 150 студенти в Западна Европа, които да заменят старото поколение.
Според Блаже Видов, един от организаторите на убийството на Евтимов, акцията е планирана да бъде извършена пред царския дворец. Планът и финансирането на акцията с 20 млн. лева са осигурени от сръбски офицер и агент Джорджевич. Физическите изпълнители на убийството Христо Изворски и Иван Петров са ранени при престрелката с телохранителите на Евтимов — Ефтим Орлов, Йордан Иванов и Ефрем Ефремов (починал на следващия ден от раните си). Христо Изворски е изпратен на операция в Александровска болница, където след няколко дни е застрелян с три патрона от медицинската сестра и член на михайловисткото крило — Екатерина Константинова.
