Като цяло българското население в Източна Тракия/23 764кв.км./, компактно обитава северните и западни части на областта/Одрин, Лозенград, Малък Самоков, Узункюпрю, Бунархисар, Виза, Бабаески, Кешан, Малгара, Енос, Хавса/, с разсейки в цялата област/като Мидия, Хайребол / и анклави в далечната вътрешност/47 села между Чаталджа, Деркос и Цариград/, а съвсем отсъства в Люлебургас, Родосто, Силиврия.
Дошлите от Източна Тракия бежанци в България, в края на 1913г., са 20 187 семейства от 250 български селища. Оценяват се на около 70 000 човека. По различни оценки, избити по време на гонението са около 30 000 българи. Други 10-15 000 остават в Източна Тракия, бидейки патриаршисти. Впоследствие, през 1922г., се изселват в Гърция. Единствените останали след 1922г. български села в Източна Тракия са 2 села до Цариград/ впоследствие след 1936г., се изселват за САЩ и България/, както и две малки махали, съответно в Одрин и Лозенград. Българите в Цариград не са засегнати от гоненията и впоследствие емигрират главно в САЩ.
Днес от старите българи в Източна Тракия, живеят около 250-500 българи в Цариград и около 20 в Одрин.
Българският облик на Източна Тракия обаче не е загубен до ден днешен. Там са заселени множество българи мохамедани от Родопите, Западните Родопи, Гръцките Родопи/Драмския Чеч/, Мегленията/северната част на Воденско, днес в Гърция/, костурското село Жервени, торбеши от Македония, чийто брой по различните оценки е между 300 000 и 600 000 от общо 1 400 000 население/без европейската част на Цариград/.
