Камен бряг е сред онези места по нашето Черноморие, които все още могат да ни предложат едно неподправено органично преживяване. Има само чиста природа и история. Камен бряг е името на селото, разположено на 2 км от Националния археологически резерват „Яйлата“. Макар резерватът да е същинската причина за голямата посещаемост, самото село също е доста приветливо. Далеч от суетящата се глъчка, така типична за повечето туристически курорти, Камен бряг е средище на арт хора и интелектуалци. Не се предлагат много забавления, но за сметка на това мястото е запазило истинността на атмосферата си. От прозорците на къщите могат да се видят полята и да се помирише морето. Там човек може да поговори с приятели, да помълчи или да „звездобройства“ в късните часове.

снимка: Елисавета Иванова

Самата местност „Яйлата“ е издигната високо над бушуващите вълни. Кацнала е на върха на 60-метрови скали, където Добруджанското плато среща морето и се разделя на тераси. Именно на една такава 300-декарова приморска тераса се намира „Яйлата“. Мястото се превръща в обект на сериозни изследвания в началото на 1980-те. През 1989 год. е обявено за археологически резерват, заради многобройните паметници и свидетелства за битуването на най-различни древни цивилизации. По тези земи са пребивавали траки, гърци, римляни, славяни и прабългари в периода от VI-то хилядолетие пр.Хр. до средата на XI век.

От турски „Яйла“ означава „високо пасище“ и наистина там отвисоко човек сякаш най-добре усеща колко е ширна земята. Скалният релеф изписва лъкатушна линия в морето. Зеленото в перспектива посинява, а синьото помъглява, докато необратимо се претопи в атмосфера. Хоризонтът се огъва в дъга, птици шеметно блуждаят в небето, смокини заливат със сладка омара деня и нощта. Тази живописна панорама се стеле на север от Камен бряг и на юг до „Русалка“ под формата на крайморска ивица с ширина 500 метра.

Един от най-значимите паметници, намиращи се на територията на „Яйлата“, е ранновизантийската крепост. Тя датира от края на V век и понастоящем е само частично запазена. Намира се в северната част на терасата, наречена „Голяма Яйла“. Архитектурата на крепостта е интересно съчетана спрямо естествените дадености на терена. От север и от изток постройката използва високите над 20 м отвесни скали и така се е налагало да се изградят отбранителни крепостни стени само от запад и юг. В момента могат да се видят останали части от различни елементи на крепостта. Запазени са четири плътни кули, обърнати с лице към сушата. Както и портата, която е била с две врати. Външната е представлявала спускаща се врата (т.нар. „катаракта“), а след нея е следвала втора двукрила врата, която е била залоствана с масивни дървени греди. Над входа се е издигала кула, която е служила за наблюдение и следователно за охраняване на прилежащия терен. Крепостта функционира до края на VI в. и след това, в продължение на три века, е била неизползваема. По-късно през IX век в нейната околия се заражда старобългарско селище и дейността й е възстановена. През XI в. селището е унищожено от печенегите и така крепостта остава завинаги паметник.

Друг много интересен обект е светилището, намиращо се в северната част на „Яйлата“. Изсечено е в едно скално образувание с поглед към хоризонта. Установено е, че светилището датира от VI – V век пр.н.е. и главната му ос е насочена към точката на зимното слънцестоене. Виждат се издялани в камъка различни по форма и размер ями – правоъгълни, трапецовидни, овални. Има също линейни и ъглови вдлъбнатини. Всички те са служели за събиране на кръвта на жертвеното животно. Съдейки по мащабите на съоръжението, може да се заключи, че релефът по повърхността, на иначе плоския камък, е служел и за събиране на дъждовна вода. Тази вода навярно е ползвана за култови цели и е била отъждествявана с някое божество на природните сили. Като част от светилището е запазено и стълбище, състоящо се от три стъпала. По него са се изкачвали ритуални процесии – практика добре позната в Древна Тракия. Има и три прилежащи гроба, които са ориентирани спрямо оста на светилището.