Тракийска гробница, крепост & малка бутикова винарна

Посетихме Мезек на връщане от Гърция през майските празници миналата година.  Не бях чела много за селцето и нямах големи очаквания, а в Мезек открих не едно, а цели три съкровища!

В Мезек са открити едни от най-добре запазените археологически паметници по нашите земи- тракийската гробница и средновековната крепост, които днес привличат ежедневно много туристи в селото. А за финал разходката завършва с винена дегустация в малка бутикова винарна.

За името „Мезек“

Има две теории за произхода на името „Мезек“. Според първата това е типично име в чест на Богинята Майка на прабългарите. Мезек подобно на Мизи, Мизия, Мездра са имена в чест на Ма Аза, човекът на Ма Богинята. МаАз / Мезек днес означава Майчин, Божествен.

Според ексурзовода, който ни посрещна на крепостта, името на  Мезек идва от „межда“, т.е., разделител, междинно място. И това никак не е случайно, защото както в миналото, така и сега, Мезек е гранично разположен.  Именно гранична и отбранителна е била функцията на първото място, за което ще ви разкажа- Крепостта.

Крепостта при с.Мезек

Над село Мезек е надвиснала Средновековна византийска крепост на възвишението Калето.  Само на 1 км от границата с Гърция, тя е една от най-запазените крепости у нас.

Посрещат ни любезни момче и момиче от туристическия център, които ни разказват историята на крепостта, както й че тя е била много по-запазена до началото на ХХ век, когато е разрушена от турците, които използвали камъни от основата й за направата на турски казарми в Свиленград.

Днес крепостта  е облагородена и предлага редица атракции за посетителите-да стреляте  с истински лък или да поиграте шах с огромни фигури, да се качите на някоя от 9-те наблюдателни кули или просто да се полюбувате на гледката, която се разкрива от панорамната площадка, която същност е бункер от Втората световна война.

Местните разказват, че при ясно време освен селото и околностите се вижда, и Бяло море. Е, ние не успяхме да го видим, но може би следващия път.

Гробницата при Мезек

Следващата спирка е Тракийската куполна гробница в с. Мезек. Тя е най-дългата и една от най-запазените тракийски гробници. Състой се от  коридор две предверия и кръгла погребална зала с конусовиден купол – архитектура и техника, възхитителна за времето си. Гробницата е изградена на равно поле, а след това е затрупана с купища земна маса, които с течение на вековете са образували могила, която изглежда напълно естествена.

Гробницата при Мезек е великолепно архитектурно съоръжение. Тя е една от най-големите на Балканския полуостров.  Екскурзоводът, който ни развежда из гробницата, обяснява, че според проучвания гробницата е използвана многократно за най-малко пет-шест погребения на тракийски знатни фигури. Намерените в нея предмети датират от втората половина на IV век до средата на III век пр.Хр.

Предполага се, че тя е била светилище на обожествен след смъртта си владетел, и там периодично са се извършвали ритуали в негова памет. В историята на траките вярата за живота след смъртта е много силна. Именно за това за видните граждани са изграждани гробници- колкото по-важен и богат е бил човекът, толкова по-голяма и богата е била гробницата му. За съжаление няма писмени сведения и нищо повече не се знае за построяването и историята на гробницата в Мезек. Предполага се, че в нея има погребения на няколко поколения заможни тракийци, които са погребани заедно с жените си, конете си, както и множество предмети от бита, които да им служат в задгробния живот. Откритите предмети дават много сведения за строителните умения на траките, за техния бит и култура, за вярванията им в този и в задгробния живот.

Открити са множество златни накити – обеци, огърлици и апликации. Една от огърлиците, богато украсена с филигранен орнамент се причислява към шедьоврите на тракийското златарско изкуство. Всички предмети, намерени в Тракийската гробница, се съхраняват и могат да бъдат видени в Националния археологически институт към БАН в София, а на тяхно място в гробницата са поставени холограми, които създават илюзията, че пред вас се намира оригиналния предмет, поставен на мястото си в гробницата.

Един от най-красивите предмети, открити в гробницата, е бронзов масивен Канделабър, на който горната му част е увенчана с великолепна фигура на танцуващ сатир. Най-известният предмет, открит тук, е бронзов глиган, превърнал се в символа на Мезек. Именно глиганът е причината преди повече от 100 години да открият и проучат тракийската гробница.

 Много интересна е историята около откриването  на самата гробница. В началото на ХХ век  местен селянин случайно намира бронзова фигура на глиган в насипа над могилата.  Той решава да провери дали фигурата не е пълна със злато и отчупва три от крачетата й. След като разбира, че тя е куха, заравя фигурата и две от крачетата, а третото занася в Пловдив, за да разбере дали фигурата е ценна. Така крачето остава в музея. По-късно турски офицер убеждава местния селянин да му покаже глигана и така той се озовава веднага в ръцете на турските власти. По това време село Мезек се намира в пределите на Турция и по тази причина ценната находка е изпратена в археологическия музей в Истанбул, където е изложена и до днес.

Почти тридесет години по-късно е открит и входа на могилата от местни овчари.  За съжаление докато до нея стигнат специалисти археолози, много от намиращите се вътре исторически артефакти били повредени или разместени. Също така от окислението от навлезлия във гробницата кислород бързо се разпаднали останките от кости на кон и човешки тела,  които били погребани в гробницата.

Миналото лято пътят, водещ до Тракийската гробница, е превърнат в алея на уличното арт изкуство – изрисувани са 600 кв.м от него, а по маршрута са поставени 50 м преносими платна с картини,отразяващи епохата на траките.

Винарна „Мезек“- една любов за цял живот

Третата задължителна спирка в селото е една малка бутикова винарна, в която дегустирахме вино от местни сортове грозде. Посрещна ни лично собственика на винарна Мезек, който сам е съградил едно прекрасно място, което пази българския дух и традиции във винопроизводството.

Собственикът на винарната сам по негова рецепта произвежда виното. Той самият е технологът, който определя кога да се бутилира и колко да отлежи виното в буретата. Философията, към която се придържа, е производство максимално близко до автентични рецепти и домашно производство, без филтриране и химична намеса. Човекът ни посреща, за да направим малка дегустация на 4 вина и ни развежда из винарната, която е и негов дом, изграден с любов дълги години.

Винарна “Мезек” предлага 5 червени вина – Мерло, Каберне Совиньон, Мавруд и Сира и купаж „Траки“ от 4-те вина в равни пропорции. Белите вина са Шардоне и Совиньон Блан, а розето е от Мерло. Най-плътно от всички вина е маврудът, след това е мерлото, каберне совиньон и сира са на кантар като тежест и сила, споделя той.

Дегустацията започва с бяло вино, продължава с розе и червено вино. Причината е, че ако опитате първо червено вино, рецепторите бързо ще се наситят и няма да усетите истинския вкус на бялото вино.  Продължаваме с мерло и за финал купажа „Траки“.

Винарната отваря врати преди 17 години и годишно произвежда 12 тона вино- 10 тона червено и 2 тона бяло вино. Домакинът ни споделя, че мястото няма реклама и маркетингови трикове, разчита на добър продукт, който да говори сам за себе си . Всеки един клиент води следващия. Всичко е ръчно производство  – няма нищо автоматизирано и машинизирано. Бутилиране, етикиране, тапи, капсули, всичко се прави на ръка. Именно това за него е тайната на успеха.

Многобройни рисунки и автентични предмети правят интериора на винарната уникален и ни пренасят назад във времето. Много от предметите са събирани от стари къщи от региона и пазят българското. Дворът е изпълнен със зеленина, а най-впечатляваща за мен беше избата. Вината отлежават в избата, която е вкопана в скала. В естествен сипей и затрупани с пръст, която се рони от скалата, отлежават старите вина, някои от които са бутилки от първите реколти от отварянето на винарната. Така се запазва сравнително постоянна температура през цялата година и спомага за отлежаването, стареенето и зреенето на виното.

Така приключва разходката ни в Мезек. Споделям думите на всички хора, които ни посрещнаха и разходиха из Мезек, а именно да разказвам и споделям за това кътче, за да може повече хора да разберат и посетят Мезек. Защото тук историята оживява и с приказен шепот ни разказва за древните традиции и вярванията в задгробния живот на траките, за винопроизводството и култа към виното, за миналите времена на битки и смели войници.