КОИ ПОЛИТИЧЕСКИ СЕКТАНТИ СТОЯТ ЗАД ОПЛЮВАНЕТО НА КУБРАТ ПУЛЕВ
Не е въпросът дали някой харесва или не харесва Кубрат Пулев, дали одобрява или не – неговото поведение на ринга или извън него. Важен е контекстът на негативните коментари, нарочните внушения и политически интерпретации на неговата загуба в мача за световната титла. И под оплюване нямам предвид критиките от колеги на Пулев, от спортни анализатори на случилото се в самия боксов мач и представянето на българина в него. Оставям настрана и морализаторските претенции относно поведението на Пулев в един силов и агресивен спорт какъвто е бокса, където провокации преди и след мачовете, са постоянни – психоатаките често са част от стратегията за самия двубой (друг е въпросът дали това в случая е проработило и дали въобще е правилна тактика). Не е необходимо да одобрявам Пулев, нито да го защитавам, той е постигнал достатъчно много в своята кариера, а и аз нямам нищо общо с бокса. Но определено „негодуванието” и „посрамването” на някои от представянето и поведението на Пулев около /и на/ мача за световната титла, издават индивидуалните и групове комплекси на безродници, чието самочувствие и самоуважение (лично и национално) зависят от един мач и един спортист?! Но никой не трябва да се заблуждава – „спонтанните реакции” на „справедливо” възмущение се публикуват и мултиплицират в общественото пространство с определена цел, в обслужване на антибългарски интереси. С наглост и вероломство извън контекста на конкретното спортно събитие (кратък епизод от една дълга и успешна кариера) същите безродници , умишлено натрапват в общественото съзнание негативен народо-психологически профил, с който да поругаят националното чувство за идентичност на българските граждани. Въпросните тенденциозни нападки в медии и в социални мрежи обслужват определени интереси, а именно тези на неолибералната революция, чиито преставители на местно ниво са „мисионери” на идеологията на глобалния интернационализъм и проповедници на неомарксическия мултикултурализъм. Не е трудно да познаете кои точно медии и групи в социалните мрежи стоят зад публикациите срещу Пулев – всички те представляват същия кръг, който обслужва като пропагандна машина политическото представителство на новото ляво у нас – „Да, България”. Същите използват спортното поражение на българския боксьор за пропаганда срещу правителството. Нокаутирането му – като образ на неосъществената мечта на „протестърите”– падането на правителството на Борисов. Като част от „възмездието над мафията и нейните мутри”, като своеобразно въплъщение на мантрата – „Мутрите –вън”. Нищо, че спортната кариера на Пулев няма общо с мафията, нито е постигната с нечия правителствена протекция. Достатъчно, за да му се лепне етикета „мутра”, е фактът, че е спортист в силов спорт, както и дългото му съжителство с фолкпевица (клише характерно за силовите групировки). Но всичко това е само необходимия фон за сценария на обругаването. Просто случилото се е удобен повод за злобно плюене срещу политическите личности, с които го свързват. Но зад нападките има и нещо друго, много по-съществено. Пулев многократно заявява публично, че е антикомунист, освен това и патриот, който обича българската история. Дори името му е емблематично – на един от българските царе – каназ /княз/ Кубрат. Такава комбинация няма как да му бъде простена… Нека си припомним, че неолибералите, отгледани от НПО-тата на Сорос, кръга „Капитал” и политическото им крило –„Да, България”, независимо, че се определят като десни (вече никой не им вярва това), освен, че са културни неомарксисти като идеология, са и потомствени наследници на старата партийна номенклатура (изключенията потвърждават правилото). По повелите на Сорос, те клеймят всичко национално и стоят зад всички проекти, свързани с изопачаване и обезличаване на българската история с цел заличаване на националната памет. Т.е. обругаването на един събирателен образ на български борец, боец, или просто човек, който открито демонстрира своя произход и родова принадлежност, е удобен случай да бъде поругана изобщо българската идентичност. Внушение, целящо да дискредитира националната кауза, патриотичното чувство (от там и субектите в политиката, които изповядват същите традиционни ценности). Манипулация, която възпитава младите българи в национален нихилизъм – да презират верността към своето и своите. Защото левите безродници знаят, че ако не изкоренят тази национална добродетел, не могат да поробят умовете. Защото истинската верност не отпада дори когато губи твоя сънародник, когато сте победени и презрени, тя не пада духом, нито допуска достойнствата и качествата на противника, да са причина да измениш, за да си с победителя.
Презрението към стайлинга на Пулев – българската народна музика, традиционните носии и др. знаци за родова и национална принадлежност, с които той се самоопределя, не е презрение към самия него, а към идентифицирането на българските граждани със своята хилядолетна култура и отказа им да се претопят в мултикултуралността на неолибералните секти. Вероятно, ако Кубрат бе излязъл с шалче с цветовете на дъгата, или се бе разцелувал с противника, щеше да спечели на своя страна общността, която сега го хули неистово. Но уви, до мач за световната титла по бокс, не се стига с „политкоректност”, нито с „толерантност”…
