Княжеският манастир при село Равна – „каменната библиотека“ на българите
снимка: muzei-provadia.com
Манастирът при село Равна, Провадийско, функционира като основно седалище на Преславската книжовна школа и безспорно е едно от средищата на Златния век в историята на българите. Разпростира се на площ от над 8 дка и е ограден с крепостна стена. В очертанията на манастирския комплекс от сгради влизат църква със скрипторий, където се трудят книжовниците, училище за монасите, жилищни сгради и бани. Манастирът съществува до XI в., когато след нашествията на печенегите е разрушен и изоставен. Днес от всичко споменато са останали само руини, но това не пречи да познаваме и почитаме ролята, която манастирът изиграва за духовното развитие на нашия народ.
Манастирът при с. Равна е най-големият старобългарски книжовен център, известен към момента. Предполага се, че именно в него живее замонашилият се Симеон, синът на княз Борис, докато се подготвя да стане глава на българската църква. Кирило-Методиевите ученици, Климент Охридски и Наум Преславски, навярно също посещават манастира, осъществявайки връзка с бъдещия цар.
Такава висока грамотност в монашеските среди не е позната никъде в Европа по онова време (IX – X в.). Освен надписи обитателите му ни оставят в наследство около 3000 рисунки графити. Изображенията са на птици, водни животни, дракони и други подобни. В два от надписите на гръцки език узнаваме, че патрон на манастира при с. Равна е Богородица. Манастирският храм е осветен през 889 г. и възобновен през 893 г. Това ще рече, че манастирът функционира по времето на княз Борис Покръстител. Може би церемониалното му освещаване и новоосвещаване е свързано с преориентацията на България от Западно към Източно вероизповедание. Знаем за сложната дипломатическа игра на княз Борис с римския папа и с патриарх Фотий. При всички положения манастирът има огромно значение за българския владетелски двор, тъй като неговия патрон Богородица е покровител на рода на княз Борис.
Голям интерес представляват двуезичните надписи от манастира (написани на два различни езика, билингва). Един такъв е издълбан върху камък, намиращ се в централната част на манастира, където се помещава скрипторият. В лявата част се чете гръцки текст, взет от 53-ти псалом: „Боже, чрез Твоето име спаси ме и с Твоята сила съди ме!“. Отдясно, сред изображения на гълъби, на старобългарски език е написано: Климент папа Римски.
Известно е, че мисията на светите братя Кирил и Методий при хазарите завършва с пренасянето на мощите на свети Климент Римски обратно в Рим. В резултат папа Адриан II дава благословията си за освещаването на славянските книги. Климент Римски е светец на голяма почит сред Кирил и Методий и учениците им. Навярно надписът датира скоро след като княз Борис посреща с почести Кирило-Методиевите ученици в България.
За отбелязване е, че по стените на манастира и манастирската църква са врязани множество мъжки и женски български имена. Правят впечатление старинни имена като Испор, Курт, Чото, Котоко и Сончонка редом с християнските Яков, Лазар и Ана. Големият брой имена е свидетелство, че манастирът „Света Богородица“ край Равна е поклоннически център. Срещат се и двойки имена, например Петър-Мария или Козма-Марта, което подсказва, че това са съпружески двойки, дошли тук на поклонение. Манастирът при село Равна, Провадийско, е един от най-важните археологически обекти, датирани от времето на Първото българско царство. Той е безценен кът, съхранил паметта за Златния век на българската култура и книжнина.
