Вместо с регулации и контрол, зеленият активист е на път да забрани лова в частните ловни стопанства
Миналата седмица Тома Белев разпространи в социалната мрежа чудовищни снимки на убити бременни диви кози в Пирин. Последваха гневни коментари, а директорът на Национален парк Пирин е сезирал за престъплението прокуратурата в Сандански и Разлог. Дирекцията на НП „ Пирин“ незабавно се самосезира по случая и започна вътрешна проверка.
Дивата коза е защитен вид, а убийството на такова животно се наказва със затвор до 5 години според НК. Бракониери у нас има, но също така има и съществени пропуски в законодателството ни и в прилагането на контрол върху лова. Лов, който у нас се осъществява предимно в частни ловни стопанства, които от своя страна граничат с природните паркове.
И точно тук идва ролята на Тома Белев, който по повод разпространените от него снимки заяви в ефира на БНР: „Моите предложения са на границите на националните ни паркове да няма частни интензивни ловни стопанства. Навсякъде има. За мен това е сериозен проблем“.
Забрана на лова или още начини за „извиване на ръце“
С това си „предложение“ на практика Белев иска забрана на лова, тъй като той се осъществява именно в тези ловни стопанства. Тук не включваме неконтролируемите бракониери. От години се пише и говори за рекета, който „зеленият“ Тома Белев осъществява върху частните ловни стопанства, които по закон са длъжни да отглеждат определен брой диви животни, като броят за отстрел се определя от… Тома Белев. И вместо да предложи по-добри регулации и контрол срещу бракониерството, той направо решава, че може да забрани лова.
Тук трябва да припомним, че още през 2003 година Белев създаде паралелна на държавата структура, с която да оказва натиск над природните паркове. Преди 17 години с дейното му участие осем държавни дирекции на Природни паркове регистрираха без съгласието на Министерство на земеделието и горите НПО – сдружение „Асоциация на парковете в България“ (АПБ). Това е дублираща структура на основната дейност на държавните паркови управи, работеща в частен интерес. Инициатор на създаването на АПБ е именно Тома Белев – тогава директор на Природен парк „Витоша“. При учредяването на АПБ именно той е избран за неин председател. И от тогава той е този, който определя колко диви животни ще се отглеждат в парковете, колко ще са за лов в граничещите ловни стопанства.
Под знака на природозащита, чрез асоциацията Белев на практика почти на 100% припокрива функциите на дирекциите на държавните паркове, тъй като в регистрацията на АПБ са включени стопанска дейност в защитените територии, свързана с туризъм и земеделие, маркетинг, генериране на приходи, кандидатстване по международни проекти. И още – рекламна политика, изработване на стратегии и продукти. АПБ има право да провежда консултантска дейност и да участва в конкурси.
Природните паркове – бухалката на Белев
Тук е мястото да цитираме част от публикация на „Труд“, която изяснява механизмите за контрол и защо му е необходима АПБ на Белев?
„Причината за това упорство е прозаична – става дума за пари. Още от първите години, когато сдружението се управлява от директорите на държавните паркове, то започва да купува имоти. Според Имотния регистър АПБ се е сдобила със стотици декари земя в областите Русе, Велико Търново, Разград, Сливен.
Имoтитe ca пacищa, ливaди, зeмeдeлcки чacтни зeми. Cпрaвкaтa в Cлужбaтa пo впиcвaния пo пaртидaтa Acoциaция нa пaркoвeтe e нaд 20 cтрaници.
Но бизнес начинанията на „еколога“ не се ограничават само с дейността на АПБ и оглавяването на ПП „Витоша“. От 2000 до 2014 г. той е в Управителния съвет на друга частна „природозащитна“ организация – „Зелени Балкани“, която се занимава с усвояване на огромни средства по проекти и изкупува над 1000 декара край брега в Приморска Добруджа.
Тоест по едно и също време Белев работи на държавна служба (директор на ПП „Витоша“) и в две частни НПО-та. А същевременно като физическо лице участва в много проекти. Пример за това е сътрудничеството му в изработването на Плана за управление на Национален парк „Пирин“, природен парк „Българка“ и много други. Тези факти са ясно доказателство за конфликт на интереси.“
„Същевременно АПБ е част от коалицията „За да остане природа в България“. За последните години по жалби на „екологичното“ обединение има над 1100 преписки срещу държавни, общински и частни инвестиции. Асоциацията на парковете в България е със 164 от тях.
По този начин са забавени или спрени огромни проекти от национално значение като АЕЦ „Белене“, 7-ми реактор на АЕЦ „Козлодуй“, газопроводът Южен поток, заводът за преработка на отпадъци край София, третият лъч на столичното метро, автомагистрала „Струма“, тунелът под Шипка“, пише „Труд“.
И фалшивите новини за целите на Белев
Ето това са механизмите за рекет, или както е модерно да се казва у нас – „опазване на природата“. Всъщност, под управлението на Тома Белев Природен парк „Витоша“ за 13 години се превърна в разруха. „Зелените“ усвоиха милиони за проекти за опазване на биоразнообразието в планината, противопоставяйки се срещу всеки опит за съживяване на планината като туристическа дестинация за София. Бяха спрени ремонти на хотели, хижи, лифтове, писти, пътеки, заслони…
Сега явно е ред и на Природен парк „Пирин“. Убитите диви кози са само повод за осъществяване на контрол. Всъщност, твърдението на Тома Белев, че снимките са направени в Национален парк Пирин, се постави под съмнение от Еконовини.бг. Едната причина за това е, че във визирания за престъпление момент в местността, която е описана към снимките – Каменица в Пирин, е имало почти един метър сняг, а на кадрите, разпространени от Тома Белев, се вижда зелена трева.
Другият съмнителен момент е, че женските диви кози се разгонват през месеците ноември и декември. Бременността на животните трае между 25 и 27 седмици, тоест около 6 месеца. В момента те имат ембрионална бременност и няма как да имат ярета – козите раждат април и май. Това явно е убягнало от вниманието на лесовъдния инженер Това Белев.
Въпреки това, пред БНР Белев заявява: „Снимките, които публикувах, са истински – от района на Сандански-Кресна, без да имам гаранция дали са точно в парка, или на ръба на парка. Моят източник отказа да ми даде по-точните координати и точните лица, но съм убеден, че става дума за територията на парка. … Граждани от Сандански, които са видели снимките, ми се обадиха и ми казаха, че хората от снимките са познати на местните. Т.е. става дума за реално съществуващ проблем. Прокуратурата не ме е търсила, тя не действа така скоростно“.
Казаното прилича много на информация от типа „Една жена каза“, но затова пък е удобен начин за рекет над ловните стопанства.
