Поредна част от моя “Наръчник на българския дипломат”. AЛЕКСАНДРЕ КАМЕНОВ СЪРБИЯ

Сърбия:

Тя има отколешна стратегия да се разшири и усили за сметка на България и намеренията й са били винаги подкрепяни от Русия. Забелязал съм в отношението на сърбите към нас известна нотка на завист заради това, че България със своите култура и традиции е оригинала, а Сърбия-късно появила се реплика. Ние сме били империя и сме имали царе, което е равносилно на Цезари, а те само крале. Ние сме владели почти цяла Сърбия, включително и Белград, а те са стигали най далече до София. Белградските историци, въпреки многобройните фалшификации, не могат да се похвалят с подобни върхове на културноисторическото си наследство, като създаването на Кирилицата, и християнизирането на други народи, между които и Русия. В исторически план интересите на Сърбия са съвпадали с тези на Русия, за разлика от нашите. България не е влизала в плановете на руските царе да съществува като самостоятелна държава, защото те са се стремяли да използват българското землище като платцдарм за завземане на Проливите и Цариград. А, Сърбия е била винаги стратегически съюзник, буфер, предмостие и проводник на руските интереси към Западна Европа.

Доказателства за недоброжелателството на Сърбия:

-Коварното нападение, извършено от Сърбия след Съединението на България през 1885г.

-окупирането на спорната и безспорната зони в Македония в края на Балканската война.

-Жестоките репресии и убийства на българите в Македония, опожаряването на стотици български екзархийски църкви и училища. Агресивната антибългарска пропаганда, с която се променя българското самосъзнание на македонците. След 1913 г. започва да ги нарича южни сърби, но след като асимилационната им политика не дава резултати, те измислят след 1944 г. историята с древното потекло на македонците. Идеята им е била: -Като не можем да ги направим сърби, поне да не са българи.

По принцип, когато искаш да обориш една сто процентова историческа истина, можеш да успееш само, ако й противопоставиш една стопроцентова лъжа. След време везните се уравновесяват от двете взаимно изключващи се тези и истината застава някъде по средата. В конфликтите ни със сърбите са се намесвали възможно най-недоброжелателните към нас арбитри- Русия и Гърция. А, тази жестоко преследвана, измъчвана и убивана българска истина след близо век е забравена и заменена от белградските сатрапи с лъжата, наречена македонска нация. Откъсването на вардарския край от майка България е изключителен успех за сръбската външна политика. Югославските историци представиха нашата държава като фашистки окупатор на Македония. Налагало ми се е да обяснявам на много македонци, че може да се окупира чужда земя и чужд народ, но не и своя. Как да окупираш някого, когото смяташ за свой? Как можеш да се отнасяш като окупатор към хора, за които вярваш, че са същите българи, какъвто си и ти? Имам снимки, показващи, как е била посрещната българската войска в Скопие през 1941 г. Улицата е застлана с цветя, а народът плаче от умиление. Друг е въпросът, че съгласно международното право не може да се окупира субект, който не съществува. Македония до 1941 г. се е наричала Вардарска бановина и е била част от Сърбия. А, македонските българи са били наричани южни сърби. Да, в нашите военни сводки се употребява термина “окупация”, защото войската ни завладява сръбска, а не македонска територия. Ако, братята македонци наистина са се смятали за “южни сърби”, то тогава имат пълното право да се жалват, че са били окупирани. Но, ако не са били сърби, тогава ще ги попитаме, защо приемат влизането на българската войска като окупация, а не се жалват от сръбската окупация, която трае не три, а цели 28 години? Окупирана е сръбска територия, населена с лишени от права българи. На никого от нашите тогавашни

генерали не му е идвало на ум, че 80 години по-късно предателите сърбомани ще се хващат за този злощастен военен термин, за да оправдаят родоотстъпничеството си. А, защо невежите ни тогавашни дипломати са допуснали употребата му?

А, сега ще разчупя малко сериозния тон със заключението, че мисленето не е най-силната страна на хората от този изстрадал български край. То, мисленето е сложен биологиче-ски процес. Не е като да ти заври кръвта, да нарамиш пушка и да утепаш некой, па после да ти “барат кръвнината”. Чудех се дали да напиша “биологичен” или “биологиче-ски”, но реших, че нашите македонски братя ще харесат повече да сме на “ски”.

-Издевателствата над българското население в Поморавието и Западните покрайнини продължават и до днес, независимо от обещанията на Белград. С изкуствено поддържана лоша инфраструктура и полицейщина българското малцинство бива принуждавано да напуска родните си краища. Целта е там да не остане компактно население и да се заличи българския му характер.

-Сръбската Академия за наука и уметничество и в момента твърди, че шопите са сръбско племе. Шопският край и Видин са следващите апетитни парчета от българската баница, към които великосръбските шовинисти протягат ръце. Само, че сега Русия не е арбитър в нашите взаимоотношения и комшиите са принудени да държат скрити стиснатите си в юмрук ръце.

След като отправи нечувани в международната практика обиди и униженията по адрес на нашия премиер,сръбският външен министър Дачич вместо да се извини, се наслади на обясненията в любов, отправени от Борисов към сръбския народ. -“Те, сърбите не знаят колко много ги обичам”. Каква трогателна наивност, породена от престъпно безхаберие! И поредното преглътнато унижение, въпреки че в момента България е в по-силната позиция.

Силни страни на Сърбия:

-Може да разчита на помощта на Русия, особено при конфликтите й с България.

Западната ни съседка е най-важният стратегически съюзник на Москва. Тя играе роля едновременно на търговски посредник, буфер, маша и предмостие за руска експанзия към Западна Европа. Същевременно Сърбия е задната врата, през която Русия заобикаля икономическите санкции, наложени й от ЕС и САЩ.

-Може да разчита на помощта на Гърция срещу нас поради общите им действия по заграбване и обезбългаряване на Вардарска и Егейска Македония. В спора за името на Македония, гърците казаха “а”, но не искат да кажат “б” за потеклото на това население. Докато Съюзна Република Македония беше под сръбско командване, Атина нямаше нищо против името й. Как да изобличиш съюзника си, когато ти самият си съчинявал и поддържал лъжи в продължения на десетилетия? Да, македонците не са елини и не са потомци на Александър Велики, ами какви са тогава? Марсианци?

Присвоените територии и лъжливите внушения за корените на това население, правят двете ни съседки съзаклятници в убиването на историческата истина и същевременно врагове на България. За гърците егейските българи са “славяноезични елини”, а за сърбите “южни сърби” или “древни македонци”. Двете държави се надпреварват да лъжат, но и взаимно се опровергават, назовавайки един и същ народ с три различни имена. Нека Белград и Атина да се разберат, каква е народността на населението в тези две части на Македония и коя от двете държави лъже. Не може и трите варианта да са верни. В качеството си на окупатори и асимилатори, те създаваха упорито и последователно фалшива идентичност на македонските българи. Затова сега берем плодовете на техните асимилационни политики. И да не се чудим на смесицата от “Дисни ленд” и “ненаучна фантастика”, с която т. нар. македонски учени разсмиват света.

-болезнено крайния национализъм, споделян от всички политически сили на Сърбия и подклаждан от СПЦ.

Подобно на гърците, сърбите са първо националисти и след това всичко останало-леви, десни, зелени, спортисти, хомосексуалисти и пр.

Нежеланието на нашите спортни звезди Бербатов и Григор Димитров да се състезават за националните ни отбори там би било равносилно на държавна измяна.

-могат да разчитат на силната подкрепа на Словакия по казуса с Косово и за Западните покрайнини, заради проблемите на Братислава с огромното унгарско малцинство, живеещо по поречието на Дунава.

-Сърбите могат да разчитат на индиректната подкрепа на Чехия, която е свързана културно и езиково със Словакия. Аз съм на мнение, че Чехия няма да остане безучастна при евентуален конфликт на Словакия с Унгария. Според мен и двете държави са наши потенциални противници по малцинствените и териториални проблеми. Ето, че три години след като написах тези редове, прогнозите ми се потвърдиха. Чехия и Словакия се противопоставиха на България в спора й с РСМ.

-Сърбите могат да разчитат на подкрепата на Румъния и Испания по малцинствените и териториални спорове, заради проблемите, които имат двете държави с унгарци, каталунци и баски. Тези две държави още не са признали Косово и нямат намерение да го направят.

-силно лоби от близо три милиона сърби живеещи в Западна Европа, Америка и Австралия.

Само във Виена живеят над 100000 сърби. Правото за гласуване произтичащо от двойното им гражданство е силно оръжие за оказване на натиск върху чуждите правителства.

-При определени обстоятелства Сърбия може да разчита на съвместни действия с Румъния срещу България.

В момента такава опасност формално не съществува поради статута на Сърбия, която не е член на НАТО. Но, това не означава, че интересите на двете държави по отношение на България се различават. Можем определено да твърдим, че на пръв поглед изолирана Сърбия има повече авторитет и влияние в Западния свят от нас.

Не бива да подценяваме този факт, въпреки скорошните изявления на сръбския премиер Александър Вучич, че страната му е във вечен съюз с Русия и никога няма да поиска членство в НАТО.

Такъв сценарий изглежда невъзможен, но на съюзите не трябва да се гледа, като на някаква даденост. Те траят до момента в който интересите на държавите съвпадат.

Не се учудвам, че в момента на всички дунавски кораби идващи от сръбски пристанища е разрешено да акостират в унгарски пристанища. Корабите отплавали от български пристанища нямат право на заставане и престой в Унгария, която аргументира решението си с пандемията, въпреки, че у нас броят на заразените е по-малък от този в Сърбия и въпреки общото ни членство в ЕС!

Сигурно, някои политолози ще погледнат недоверчиво на това, че допускам въоръжени конфликти между съюзни държави при наличието на свръх държави-гаранти на мира и световния ред. На фона на задълбочаващата се световна икономическа криза, подклаждаща локални военни конфликти, всяка държава ще се стреми да спаси и защити себе си, преди да започне да изпълнява ангажиментите си към съюзниците. Така че, въоръжени конфликти между държави-съюзнички са възможни. Имало ги е и ще ги има.

Слаби страни на Сърбия

-не е членка на НАТО и на ЕС

-паднала е в косовския капан, така както България навремето падна в капана на Македония. Сантименталната обремененост и историческите връзки на Сърбия с този регион й пречи да преглътне загубата му и това я противопоставя на Албания, САЩ и ЕС.

-власите по поречието на Тимок не са признати за национално малцинство, което дразни Румъния.

Промива се активно съзнанието им с фалшива пропаганда, че те са “прави сърби” в последствие научили румънски за да си подобрят комуникациите със съседите на север. Повечето сръбски власи, подобни на вардарските македонци са възприели официалната сръбска позиция, колкото и абсурдна да е тя.

-войната водена срещу Хърватска не е забравена в Загреб и там има все още силни антисръбски настроения, които се подхранват и от католическата църква.

-унгарското малцинство във Войводина и антиунгарската реторика на Белград прави Унгария потенциален враг на Сърбия и наш естествен партньор. Но, нашето Външно министерство не прави нищо по този въпрос. Дори, допуснахме да се случи на пръв поглед невъзможното. Орбан даде убежище на криминално проявения бивш шеф на ВМРО-ДПМН, българомразеца Груевски и застана срещу България в споровете й с РСМ. И то въпреки, че последната е образувана в резултат на несправедливи следвоенни договори, от които най-засегнатата европейска държава е Унгария. Непосредствените лични изгоди понякога водят до взимане на странни решения, които не са в унисон с дългосрочните държавни стратегии.

-С приемането на Македония и Косово в НАТО, Сърбия се оказа обградена от държави, съюзнички на САЩ.

Тя е самотен остров на Балканите, останал в руската сфера на влияние.

-В Босна населението е със силно изразени антисръбски настроения.

-демонстрираните приятелски връзки на Сърбия с Русия не са по вкуса на Украйна, която също може да играе важна за нас, възпираща роля по отношение на оста Румъния-Сърбия.

-пропагандата, възхваляваща величието на сърбите е абсурдна и нереална. Тя ги подвежда да надценяват възможностите си и да предприемат необмислени действия.

Какви са полезните ни ходове спрямо Сърбия?

Няма такива. Можем да възпираме агресивните й намерения, само като търсим приятели в нейния тил.

Това не значи, че трябва да се държим враждебно със сърбите. Напротив, ще правим това, което правят и те. Ще се споразумяваме за нещо, а после няма да го изпълняваме. Добронамереност от Белград към България не може да се очаква. С оглед на това, че транзитираме тяхната територия, за да се придвижим до Западна Европа е необходимо да бъдем дипломатични и да не ги дразним. Народите са ни с близък манталитет, но отношенията ни на битово ниво и взаимните симпатии не трябва да влияят на външнополитическите ни решения. Слушането на сръбска музика е също важен белег на сходната ни душевност, но и с това не трябва да прекаляваме, а да помним, че сме българи. И както се казва- да молим Господ да ни пази от подобни приятели, защото от враговете си сами се пазим.

И не трябва да абсолютизираме факта, че в момента Сърбия е част от антинатовска коалиция. Всички тези съюзи, приятелства и противопоставяния в един момент могат да се окажат бутафорни, ако две велики сили, които на хартия са врагове решат, че актуалните им интереси повеляват да се съюзят временно и да пожертват някой от сателитите си.

За да неутрализираме опасностите за България произлизащи от неформалните антибългарските съюзи на Сърбия с Гърция и на Сърбия с Румъния трябва да разширим мащабите на евентуалните конфликти, като ги превърнем от чисто балкански в източно европейски.

За да се противопоставим успешно на възможни враждебни действия срещу нас е необходимо да използваме приоритетно оръжията на дипломацията, а не както до сега, само огнестрелните оръжия. За целта трябва да поддържаме близки приятелски отношения с Турция, Косово, Босна и Херциговина, Албания, Унгария, Хърватска и Украйна. Би било разумно с тези държави да имаме тайни билатерални споразумения със задължение за оказване на военна помощ при непредизвикани въоръжени конфликти с Гърция, Сърбия и Румъния.

Обстоятелството, че Сърбия не е в НАТО е много благоприятно за нас.

Традиционната антибългарска ос Гърция-Сърбия в момента не работи. Този вреден за нас съюз няма да бъде ефективен, докато Сърбия остава в орбитата на Москва, а Гърция гравитира около Лондон. И то, не защото прагматичната Великобритания и възродената Русия в подходящ момент не биха си стиснали ръцете в ущърб на България, а заради САЩ, които няма да допуснат сближаване с руското протеже Сърбия.

Народът е казал-“Това, което сам си направиш и най-големият ти враг не може да ти стори!”

Тази сентенция важи с пълна сила за Сърбия, която е здраво хваната в косовския капан.

Мисля че Белград няма да се примири лесно с отцепването на Косово.

Нейните политици са популисти, зависещи от гласовете на мнозинството, което години наред беше възпитавано в дух на великосръбски шовинизъм. В стремежа си да се харесат на народа си, управляващите в Белград ще се борят за връщане на Косово и така все повече ще отдалечават Сърбия от Западния свят. Русия и за в бъдеще ще оказва помощ на своето протеже Сърбия. Тя, обаче няма да бъде безвъзмездна, а обвързана с конкретни ангажименти, които Белград трябва да поеме във външната си политика. Путин няма да позволи на сърбите да се вричат в любов към Русия, а същевременно да ухажват Запада с искане за членство в ЕС. В замяна на помощта си, той ще настоява за конкретни обвързващи стъпки, включително официално членство на Сърбия в Евроазийския съюз.

Западната ни съседка скоро ще бъде изправена пред нелек исторически избор, който в голяма степен ще реши бъдещето на Балканите.

Ето, че и това се случи две години след първата публикация на този анализ. След убедителната си победа на парламентарните избори, премиерът Вучич потвърди съюза между Сърбия и Русия.

Великобритания е традиционен приятел с Гърция и ще се опита да повлияе на стратегическия си съюзник САЩ в полза на партньорство със Сърбия. Позицията на Америка е тънкия момент, който ще определи победителят в този балкански сблъсък на интереси. Ще пренебрегнат ли САЩ интересите си в България, Косово, Албания, Босна и Херциговина, Македония, Хърватска, Унгария и Украйна , за да подкрепят коалиция в която участва удължената ръка на Москва, Сърбия.

Нашата дипломация не трябва да допуска сближаване на САЩ със Сърбия. Помним колко ползи за Югославия извличаше Тито с политиката си на лавиране между Източния блок и Запада. В целия свят го ухажваха и го третираха като съюзник. Това осигуряваше на Белград евтини кредити, преференциална търговия и достъп до високи технологии.

Някои от сегашните ръководители на Сърбия се опитват да възродят тази успешна тактика, жонглирайки между Русия, Западна Европа и САЩ. Но, проамериканското Косово е препъникамъка, който те не могат да прескочат, без да попаднат в обятията на Москва.

Ако, прагматизмът в сръбските дипломатически среди надделее, което не е изключено, официален Белград ще осъзнае, че доминираното от САЩ Косово е “кауза пердута”. И вместо да се хабят сили и ресурси в тази посока, по изгодно ще е то /Косово/ да бъде изтъргувано. Има вече индикации за евентуални стъпки на Сърбия в тази посока. В новосъздадената от Белград междудържавна организация известна под името “Мини Шенген” членуват освен РСМ, но и доскорошните им врагове албанците. Ако Тирана и Белград решат, че интересите им за подялба на РСМ съвпадат, може да се стигне до тайно споразумение зад гърба на България. В замяна Сърбия би могла да се откаже от претенциите си към Косово, което не е признато от много европейски държави. Условията за осъществяване на подобно намерение в дългосрочен план са благоприятни поради два фактора:

-наличието на 30 % албанско малцинство

-сърбоманските настроения сред югомакедонците от Вардарско.

Нашето правителство и особено ВМРО не трябва да приемат априорно Албания за наш естествен съюзник по отношение на Сърбия и РСМ, а да следят внимателно процесите на Балканите.