На 27 декември 1946г. е осъден на смърт от сърбокомунистите, Димитър Иванов Медаров. Български революционер, войвода на ВМРО.
Той е роден в кочанското село Дулица и е съселянин на войводата на ВМРО Харалампи Златанов. Влиза във възстановената след първата световна война организация и е четник при Тодор Александров и Панчо Михайлов в края на 1920г. През пролетта на 1922г. става районен войвода на селската милиция в Царевоселско. През зимата на 1922г. Медаров взима участие в Кюстендилската акция. После е четник при Панчо Михайлов и през юли 1924г. при селата Илиово и Калиманци води целодневно сражение със сръбска потеря.
По-късно е четник при Харалампи Златанов. На 16 октомври 1925г. Златанов заедно с Димитър Медаров, Евтим Клепков и Димитър Иванов, са обградени в родното му село от над 1000 сръбски жандармеристи и войници. Сражението продължава цял ден, като сръбските части използват и две оръдия. Клепков и Иванов загиват, а Харалампи Златанов се самовзривява пред сръбската потеря. Раненият Димитър Медаров успява да се спаси. Сръбските части дават 22 убити и 10 ранени.
Иван Михайлов пише:
„Четникът Димитър Медаров, заедно със съселянина му Харалампи Златанов (Шарен Ампо) са наистина гордост за родното им село Дулица… Много пъти участва в сражения. При едно от тях бе ранен в устата… Медаров бе безпределно верен на ВМРО. Характерът му бе стоманен. Не се спираше пред опасности. Но бе и много буден, макар да бе едва свършил основно училище.“
На 4 март 1930г. Димитър Медаров и Никола Стаменков застрелват от упор Васил Пундев, заедно с телохранителя му Стоян Димитров, в градинката до Народното събрание в София, като жертвата им е посочена от репортера на вестник „Македония“ Страхил Топуков, заради което двамата са осъдени на по 15г. затвор.
След освобождението на Кочанско в 1941г. Медаров подпомага новоустановеното българско управление. При появата на комунистическите партизани Медаров оглавява Кочанската контрачета, в която влизат около 200 души.
След като Вардарска Македония попада в ръцете на сърбокомунистите през септември 1944г. Медаров остава нелегален и се бори за откъсването на Вардарска Македония от Югославия и против налагането на македонизма. Властите го залавят и на процес, в който подсъдими са още 10 души от Кочанско, на 27 декември 1946г. го осъждат на смърт. Медаров успява да се самоубие в затвора в Кочани. Останалите подсъдими получават различни срокове затвор – Йордан Димитров – 15 години, Славко Соколов Димитров – 10 години, а Алекси Наумов, Стоян Стоилков, Манаско Деспотов, Иван Тачев Георгиев, Тодор Спасов, Никола Варадинов и Борис Апостолов по 5г.
