На 25 декември 1929г. в петричкото село Капатово е роден Кръстьо Георгиев Хаджииванов АСЕН ВИДЕНОВ

„Аз искам да уча в Париж, не в Москва, защото е много близо до Сибир. Ода за Сталин няма да напиша, защото той е по-голям кръволок и от Хитлер“. (гр. Серес, X 1944.г.). “Не разбрахте ли, че аз никога няма да стана слуга и палач на никоя диктатура, и най-малко на сталинската“ (гр. Св. Врач III 1945 г.). „Само Ботев да бе единствен българин на света, аз ще остана вторият след него.“ (1946/47 г. – в отговор на уговарянията да подкрепи национално-предателската политика на Сталин, Тито, Димитров, за дебългаризация на българите в пиринска и цяла Македония).

Президентът на Чехия Вацлав Хавел, професори, литератори, критици, поети и журналисти като Кудличка, Кошка, Драстих и т.н. пишат и говорят за безсмъртието на неговата поезия, морал и идеи като го наричат:

“Дошъл от бъдещето”, “пророк на новото човечество”, “надживял с векове войните и времето на своите убийци”, “духовен великан”, “подобен Христос”, „българският гений на XX век“, написал “поезия по-силна от самия динамит”, която е “поетична философия на свободата и човешкото достойнство”, „българският Солженицин в поезията“.

Краткият му 22-годишен живот протича в тежък физически труд, мисловна натовареност и екстремни условия на полулегалност и нелегалност. Затова след последния стих на поемата пише и последния ред преди смъртта си: “Всичко писано набързо, затова има слабости и некоригирани грешки!”, което не попречи творбата му да бъде оценена като “гениална”.

А ето как мечтанията му за съвършена цивилизация удивително съвпадат с обявения по-късно девиз на Евроатлантическата общност:

БЕЗ ГРАНИЦИ, НОВ СВЯТ ще сътвориме, Свят на любов, на правда, свобода.” (1949).

В изборника „Зорница“ от 1999г. и антологията „Вечерница“ от 2000г. е поставен между 25-те най-големи български поети. „Literárny týždenník“ за Чехия и Словакия от 25 август 2004 г. и литературни критици го поставят между най-големите творци и мислители на ХХ век.

В поезията и в живота продължава хуманните и свободолюбиви традиции на предците ни Орфей, Спартак, Светите солунски братя Кирил и Методий, Паисий, Ботев, Левски и Гоце Делчев. Талантливата поезия на Кръстьо попълва една сериозна празнина в българската и световна литература за епохата на болшевизма, когато за най-големи творци в социалистическия лагер БКП сочеше тези, които възхваляваха „вождовете – човешки божества“ и убийците „в името на глупостта на диктатурата на пролетариата“.

След 9 септември 1944 е преследван от комунистическия режим за свободолюбивите си възгледи. Романтик и идеалист по природа, той е такъв и в своите стихове, често рецитирани по селски мегдани, седенки и читалищни сцени. Преследван е още в гимназията и по-късно изпратен на издевателства и сигурна смърт в урановите мини до с. Сеславци (Софийско). По време на стачка в забоя е убит негов приятел. Избягва в нелегалност из Пирин с цел да премине желязната завеса. Убит е от засада до с. Кулата на 27 юни 1952г. само на 22г. Според една от версиите на Държавна сигурност (ДС) е убит като диверсант от Гърция. БКП и ДС го обявяват за „изменник на родината“ и „враг на народа“ за да оправдаят престъпленията си. Всяка година много поклонници честват пред мемориала му на това място. Посмъртно, с помощта на чехословашки активисти на нежната революция, стиховете на талантливия поет излизат в „Стихотворения и поеми“ през 1990. През 2003 с финансиране от словашкото правителство се издават „Plamene lásky k slobode“.

Започва да пише стихове от 6-годишна възраст. Ненавършил 14г., става партизанин, герой от минните полета на линията „Метаксас“ в Македония и митингите в Сяр и Демир Хисар. На няколко пъти отказва школа в Москва.

В България се издават „Еделвайс на кръста“ (1996), „Възкръснали песни“ (1998), „Нечути песни“ 1999, „Орлови песни за свободата“ 2006, „Подзвездни мисли“ 2007. Фондациите „Спартак“ и „Мелнишки вечери на поезията“ от 2006 година учредиха ежегодна международна награда на името на поета Кръстьо Хаджииванов.

Орисан от Баба Ванга и той пророкува в поезията си сриването на “всякаква злина”, робства и диктатура, вкл. хитлеризма и сталинизма, като още от дете пише в “За народа” (1940 г.), сатирата “Победата на Хитлер” (01.09.1944 г.) и по-късно в шедьоврите си: “Безумецът” (1948 г.), “Пари и власт” (1949 г.), “Сибир” (10.01.1950 г.), “Не искаме ни робство ни война”, “Убийците”, “Против робството” и др.

В “Надгробно видение” конкретно и отчасти в останалите Пирински легенди вижда своята обреченост и смърт. Но най-удивителното е, че във финала на капиталната си и гениална поема “Песен за човека и живота”, завършена часове преди неговата смърт, той убеждава човечеството и пророкува победната сила на “вярата дълбока в доброто”, “в разума човешки в мисълта”, “в братството човешко” и в неспирният колосален прогрес и висок морал на човечеството.

Така вдъхновен, но и уравновесен и спокоен от светлината на вярата си в победата на доброто и човешкия прогрес, Кръстьо посреща гледайки “право в очи”, “жалката смърт” отредена му от тираните на сталинизма на 27.06.1952 г. Затова са точни президентите Вацлав Хавел, Желю Желев, както и Т. Кавалджиев, Бл. Димитрова и професори, литератори, критици, поети и журналисти като Г. Цанков, Кудличка, Кошка, Е. Евтимов, Владиков, Ив. Докузов, Бундов, Драстих и много други, които пишат и говорят за безсмъртието на неговата поезия, морал и идеи: “дошъл от бъдещето”, “пророк на новото човечество”, “надживял с векове войните и времето на своите убийци”, “духовен великан”, “подобен Христос”, „българският гений на XX век“, написал “поезия по-силна от самия динамит”, която е “поетична философия на свободата и човешкото достойнство”, „българският Солженицин в поезията“. Уникални са и случаите на неговата скромност, недостижимите лекоатлетически изяви (скок дължина “над 10 м”, “височина над 2 м” и “по-бърз от вятъра”) и рисковете за съхранение на поезията му! Написаната до 1950 г. емигрира с приятелите му и се публикува по света, а тази до смъртта му е изтръгната от лапите на Държавна сигурност и укривана.

Докато в родината поетът е обречен на забрава, българската емиграция в Европа, Нова Зеландия, Австралия и Америка честват поета и публикуват творбите му в своите издания, вестници, паметни листове. Показателно за отношението към поезията и личността на Кръстьо са 30-те поетични посвещения и дузина портрети и скулптори от 1954 г. до 2008 г. Съпричастни към поезията и делото на Кръстьо в Чехо-Словакия са дисиденти, по късно някои от тях премиери, министри, видни общественици като Ян Чарногурски, М. Княжко, Ф. Гал,, Вл. Мечиар, както и словашкият вицепремиер Пал Чаки (унгарски произход). А проф. Балгави още през 1989 г. видя в поезията на Кръстьо идеологията на безкръвната „Нежна революция“ и посочи съвпадението на нейните възгласи със стиховете му от някои творби като „Не искаме ни робство ни война“, „Сибир“, „Безумецът“, „Такава трябва да е свободата“, „Против робството“ и др.

Не може да не се споменат имената на народния художник академик Микулаш Климчак, скулптора Е. Венков, народните артистки Ева Кристинова, Божидара Турсунова, концлагериста от Акимово Антон Сръхолец, д-р Д. Димов, инж. Иван Тодоров и много други поети, журналисти и пр.

През 1999г. под патронажа на вицепрезидента Т. Кавалджиев се чества “70 годишен юбилей на поета”, а за 2009г. е приета програма за чествания от Инициативен комитет “80 години Кръстьо” с председател земляк и поетичен събрат Е. Евтимов и почетен председател Тодор Кавалджиев. Със изявеното желание на почитатели и от чужбина, Инициативният комитет прерастна в международен (МИК). Една от основните задачи на Инициативния комитет, освен популяризирането на поезията на Кръстьо, е и изнасянето на фактите в борбата със старите и нови спекулации за тази поезия, идеите и честта на поета. Защото докато едни искат отново да умъртвят него и неговия дух, засегнати от неговата борба, други пък “искат да го превърнат в свое знаме”, но за съжаление някои от тях забравят, че пророчеството и същността на “тяхната обаятелна личност”, но и “безкомпромисен идеалист”, на този “орфеец, спартаковец и ботевец” се състои в неговата свободолюбива, високо нравствена, мечтателна, но и трезва, реалистична поетична душевност, а не в тяхната екзалтираност.

Приятели и близки на Кръстьо, които добре го познават, основателно реагират против спекулациите с неговите идеи и вярна национална гражданска позиция. Спекулира се и с това, че като четиринадесетгодишен партизанин „след 9.IX.1944 г. утвърждава народната власт“, което не е вярно. Повечето време той е на територията на днешна Гърция и става партизанин на 31.VIII.1944 г. и с ясното съзнание и надежда, че на мястото на хитлеризма, трябва да се помогне България да не попадне под болшевишко влияние. Кръстьо добре знае за болшевишките насилия в Русия и Испания. Факт е и това, че докато са в Алиботушката чета до края на X 1944 г., Кръстьо и брат му Благой не допускат саморазправи и убийства и спасяват от садизма на комунистите-палачи много хора. Той не е комунист, не е терорист и неговият лозунг не е „Съюз със СССР“.