На 25 декември 1876г. в българския град Гумендже (Беломорска Македония, днес Гумениса,/ е роден легендарният Христо Тръпков Шалдев с псевдоним Лефтер. Един от най-значимите български революционери и национален герой, деец на ВМОРО. Автор е на книгите „Македония и копнежът ѝ за свобода“ и „Град Прилеп в Българското възраждане“.
Произхожда от известния български гуменджански род Шалдеви, дядо му Христо Шалдев е от борците за църковна независимост и често е затварян в Енидже Вардар и Солун. Младият Христо Шалдев е изпратен да учи в духовната семинария в Цариград на 17 август 1895 година, в същият ден учителят Григор Мокрев, близък на чичото на Шалдев, го прави член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Григор Мокрев тогава му казва:
„Тъй като ние, членовете на тази организация, сме българи, борим се за автономна Македония, някои видни официални представители на Екзархията и чорбаджии се отнесоха към нас като към сепаратисти. Ако нашите убеждения за значението на свободата за Македония са класифицирани от тях като сепаратистки, то тогава ние приемаме отговорността и политическите последствия.“
В Цариградската семинария, заедно с Христо Манчев, Спас Цветков, Милан Йорданов и Петър Делев Каркалашев, създава революционна група и националистическа библиотека, със събрани в нея томове от Христо Ботев, Любен Каравелов и Иван Вазов. През февруари 1897 година се среща с членове на централния комитет на ВМОРО и започва да издава вестник „Бунтовник“. След разногласия между революционната организация и Българската екзархия Иван Хаджиниколов решава да бъде убит българския митрополит в Битоля. В разговор Христо Шалдев го разубеждава:
„Да убием българския митрополит, чието назначение (със султански декрет) бе осъществяване на народните надежди и стремеж от тридесет години? Султанът никога не би издал друг декрет за назначаване на български митрополит. Освен това, как ще отсъди Западния свят подобно действие? Не, това не трябва да се случва.“
През 1899 година Христо Шалдев се премества да учи в Санкт Петербург. В Русия участва в създаването на комитети на Тайното македоно-одринско студентско дружество в Петербург в Казан, Киев и Одеса, както и в Славяно-македонско научно и литературно дружество. ЦК на ВМОРО му дава за задача да следи и докладва дейността на тези комитети пред организацията. Участва и на тайна среща на украински революционери в Полтава, където завършва семинария и разяснява проблемите на Македонския въпрос. През март 1903 година изпраща 1 100 наполеона, събрани от издавания, от горните курсове в Санкт Петербург, вестник „Македонска вечер“. По време на пребиваването си в Санкт Петербург придобива крайно негативно впечатление към Славо-македонската студентска общност и лично към Димитър Чуповски, която поддържа идеята, че македонските славяни са етнос различен от българите. Според него основните идеолози на македонизма са Стоян Новакович, а също и професорите Йован Цвиич и Александър Белич.
След като разбира за готвеното въстание, Христо Шалдев заминава за Кюстендил, откъдето влиза в Македония с четата на Димитър Мирасчиев. След това, заедно с Тодор Паница, се присъединява към скопската чета на Никола Пушкаров.[4] При обявяването на Илинденско-Преображенското въстание четата се намира в манастира „Свети Георги“ до Ветерско. Взривяват железопътната линия край Новачани, а при опит да взривят моста, на мястото където се събират реките Вардар и Пчиня, са забелязани от турски аскер и дават сражение. Изтеглят се към Пчиня, а оттам преминават границата със Сърбия и заминават на лечение във Враня. Впоследствие правят няколко опити да влязат повторно в Македония от България.
Завръща се в Санкт Петербург и завършва образованието си в духовната академия през лятото на 1905 година, след което заминава за Цариград. Арестуван е за 10 дни, после се завръща в Гумендже, като след това за кратко учителства в Одрин, където е член на Одринския окръжен революционен комитет. Българската екзархия го назначава като учител по литература, заради неговия труд от 300 страници „Духовното състояние на българина по време на негово робство под Турско“. Христо Шалдев се заема да въстанови църковното пеене на старобългарски като публикува редица статии в „Музикален вестник“, а през 1916 година публикува „Psalm Mass of the Old and New Bulgarian Songs“, като за основа използва народни песни от Лозенградско. С помощта на учителя Малей Малеев издава вестник „Борба“.
След това е преместен в Скопие през 1906-1907 година, където оглавява Скопския окръжен революционен комитет, заедно със Стефан Петров, Атанас Албански, Христо Поппандов и Янчев от Щип. В Скопие Шалдев е учител в Скопското българско педагогическо училище. Представя документи на външния министър на България за дейността на Хилми паша в Македония, координираните действия на гръцката и сръбската въоръжени пропаганди за контрол на Поречието, Азот, Струма, Мъглен, Лерин и Мариово.
След края на учебната 1906-1907 година Христо Шалдев е уволнен от Българската екзархия като учител по нареждане на Хилми паша и до Младотурската революция учителства в София, междувременно е делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО. Тогава е назначен за началник на всички училища в Прилепско и заема поста до 1912 година, след което е назначен в Солунската българска девическа гимназия до началото на Балканската война. След Междусъюзническата война е арестуван и е заточен на остров Итака. След заточението си се завръща в България при семейството си.
През учебната 1913-1914 е учител в Айтос, а след това в Кюстендил. В Първата световна война се сражава в Пети македонски полк под командването на Борис Дрангов. След войната учителства във девическа гимназия и в учителски институт, като по това време сръбската преса го набеждава за основен организатор на ВМРО във Вардарска Македония, поради силните му контакти с Тодор Александров и Иван Михайлов. Учителства още в Пазарджик и в София, където е секретар на Илинденската организация и на изданието „Илюстрация Илинден“, и за четири години е редактор на библиотека „Географско четиво“ заедно с Трайко Благоев и К. Рачев. Пише във вестник „Илинден“ (1921 – 1926). След разгрома на левицата във ВМРО в Горноджумайските събития в 1924 година, Шалдев оглавява редакцията на „Илинден“. През 1931 година на VI редовен конгрес на Илинденската организация влиза в ръководството ѝ като съветник, а през ноември 1933 година е избран за секретар, който пост заема до 1942 година, когато е избран за втори председател.
През 1933 година на Великия македонски събор заедно с ръководителите на другите бежански македонски организации подписва Призив към македонския народ, в който се казва:
„Известните партизански кръжоци в България ще престанат да тормозят нашето освободително дело, което в основата си е дело за спасение на българщината в Македония… Да живее свободният български народ!“
Пенсионира се през 1934 година. В 1941 година като председател на Гумендженското братство подписва Позив за присъединяване на Вардарска Македония към България.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година се противопоставя на започнатата от новата власт политика на македонизация в Пиринска Македония.
В неиздадените си спомени, завършени през 1947г. Шалдев се обръща към всички македонски патриоти:
„Аз съм натъжен, че не мога да прекарам останалите години от живота си в Гюмендже, и в същото време аз съм възмутен, че на младото поколение във Вардарска Македония са отнети две неща: постиженията и самоопределение на техните бащи и дядовци, а са заблуждавани от теориите на сръбските професори Новакович, Цвиич и Белич.“
Христо Шалдев умира в София на 2 февруари 1962г.
