През 1920 г. малко преди френското командване да предаде “Междусъюзническа Тракия” на Гърция е извършено преброяване на населението. Районът на Беломорска Тракия, в който живее многобройно българско население, е разделен на шест околии. В тях има 110 селища, със 7 311 български семейства. Най-много българи има в Гюмюрджинска околия – 14 794 от всичко 64 951 души население. Следващата околия по брой на българското население е Дедеагачката с 11 543 души население от всичко 16 317, което показва, че районът е с преобладаващо българско население. В района на Софлу живеят 10 998 души българи от всичко 21 250 души население, т.е. 50% от населението на околията е българско. Най-малоброен е българският етнически елемент в Димотика където българите са 4 956 души от всичко 26 313 души население и Ксанти – населен с 1 591 българи от всичко 48 666 местно население. Посочените данни са от преброяването на населението на Западна Тракия, 22 април 1920 г.
През юли 1941 г. се извършва преброяване на населението на областта. Оказва се, че в нея живеят 649 419 души. От тях най-многобройни са гърците – 461 831, следват 72 985 жители с турцизирано съзнание, 43 751 са българите – християни, 6138 са българите – мюсюлмани и 12 019 са в кате-горията други националности – евреи, арменци и др.8 Това първо преброяване се провежда при доброволно записване на народност.
На 19 – 20 април 1941 г. германското командване вече е дало съгласие България да заеме военно големи райони в Южноморавско, Вардарска Македония и Беломорието и българските армейски части навлизат в освободените земи. За разлика от Първата световна война, когато Югоизточна Македония е със статут на окупирана територия, сега Беломорието е предадено от германска страна с официален протокол, като възвърната на България територия. Все пак до края на войната остава неяснота за териториалното разпределение на този район. България заема земите между линията Дедеагач – Свиленград на изток и долното течение на река Струма на запад, а също така и островите Тасос и Самотраки. На изток в долината на Марица до турската граница се създава неутрална зона под германски контрол и с гръцка администрация. На запад България настоява за Солун, ала след отказ предлага той да бъде обявен за свободно пристанище. На 3 май 1941 г. правителството решава временно администрираната Беломорска област да се обособи като самостоятелна с център град Ксанти. В нея са включени не само Западна Тракия, но и част от Егейска Македония, както и островите Тасос и Самотраки, с обща площ 14 168 кв. км. За областен управител е назначен юристът Илия Кожухаров, бивш министър на правосъдието и на търговията и промишлеността в два кабинета на Кьосеиванов. ❗ DONT CLICK THIS ▶ https://www.youtube.com/channel/UCrV9… ✅За трите години на българско присъствие в Беломорието българската държава извършва многобройни социални преобразования и инфраструктурни подобрения, които вещаят превръщането му от изостанала, периферна за Гърция провинция, в модерна и средоточна област на Обединеното Царство. За строителство на нови пътища и подобряване на съществуващите през 1941-1944 г. българското правителство отделя и влага повече от 1 милиард и 600 мил. лв. ✅След края на II Световна война Западна Тракия е върната в границите на Гърция. Миреният договор от 10 февруари 1947 г. определя за непроменена границата между България и Гърция. Десетилетните усилия на две поколения българи остават напразни.Тракийският въпрос е съставна част от българския национален въпрос
