Наливане на вода на Каралезката чешма. Без установена датировка.
“Каралезката чешма“ е позната от разказа на големия български писател Йордан Йовков “Песента на колелетата”.
Той я описва така: “Каква чешма и на какво място! Деветнайсет каменни корита, отпред калдъръм, като двора на хан, три чучура, които бълболят и сипят студена и бистра като сълза вода. А наоколо е посърнало поле, суха и напукана земя, пек и горещина, като в пустиня. И идат стада, идат хора, вървят към чешмата и очите им горят от задуха и от жега. От едната и от другата страна на чешмата е бяло шосе и всеки, който мине по него, отива ли, или се връща, отбива се на чешмата да пие вода. И може би рядко някой ще го каже, но в душата на всекиго е благодарност към бога и хвала към онзи, който беше направил тая чешма и чието име сякаш вечно шепнеха струите на трите чучура.“
За някогашна безводна Добруджа чешмата е била безценно съкровище и любимо място за местни хора и пътници. Тя е незабравим спомен за миналото, съхранен чрез словото на световноизвестния български писател, който е и офицер и военен кореспондент във войната за освобождение на Добруджа през 1916г
Името си е получила от най-близкото по онова време село Каралез (дн. село Царевец). Й. Йовков свързва нейното изграждане с общественото благодеяние (себап), извършено от някой си Мурад бей от село Сърнено. Хората разказвали, че той е дал средствата и е организирал изграждането на чешмата.
Но “Каралезката чешма“ е тясно свързана и с българската история. По време на Първата световна война, във войната за освобождение на Добруджа през 1916г. край нея се разиграват драматични събития.
На 4.09.1916 г. войските от подвижния резерв на Варненския укрепен пункт под командването на генерал Тодор Кантарджиев са посрещнати като освободители от добричките жители след като румънските войски напускат панически града. Добрич е освободен, а жителите му спасени от масово клане, което румънците вече са започнали.
Но изпитанията тепърва предстоят. Рано сутринта на 5.09.1916 г. войските от 47-и руски корпус под командването на генерал Андрей Зайончковски, заедно с отстъпилата предния ден 19-та пехотна румънска дивизия и сръбската Доброволческа дивизия правят опит повторно да завладеят град Добрич. Този ден остава в българската военна история като първият бой между руски войски агресори и български войски в нашата най-нова история, ЗАВЪРШИЛ С ПОБЕДА ЗА БЪЛГАРИЯ. 
Място на полесражението е именно районът около “Каралезката чешма”. В това сражение победата е на страната на по-малобройните, но храбри и самопожертвователни български бойци от Варненските войски със своя бележит началник генерал Тодор Кантарджиев, които удържат под натиска на руската и румънската кавалерия и пехота, редуващите своите атаки. Повечето от загиналите в битката наши бойци са погребани в района на тази чешма.
Днес всеки, който докосне нейните каменни плочи може да усети спомена храбростта на българските войници, сражавали се за Родината, освободили цяла Добруджа и спасили България от руска окупация и гибел.
Днес на “Каралезката чешма” е поставен кръст “За храброст“, посветен на загиналите за България герои от Трета българска армия в боевете за освобождение на Добруджа по време на Добричката епопея от 5 до 7.09.1916г. и за отблъскване на руската агресия.
Янко Гочевъ
