ЗАКОН ЗА МАКЕДОНСКАТА НАЦИОНАЛНА ЧЕСТ – ТОДОР МАНАСИЕВ

Закон за обида на македонската национална чест”, предвиждащ до 10 години затвор за всеки, който се нарече “българин”, българският национален дух се опазва несломим и през този най-тежък период за македонските българи. Независимо от репресиите и тогава са се намирали герои, които не само са пазили непокътнато в сърцата си българското самосъзнание, но и са намирали душевната сила публично да го заявяват. Неповторима със своята смелост и съобразителност е постъпката на Тодор Манасиев, адвокат в град Щип, който кръщава родилите му се близнаци – момче и момиче – Плиска и Преслав, т.е. с имената на първата и втората българска столица. Възпитани в патриотичен дух, децата му на дело доказват, че са достойни за смисъла, вложен в имената им. През 1970 г. Плиска Манасиева е студентка трета година по славянска филология в Софийския университет. Баща й се разболява и тя се връща в Република Македония да го види. Не след дълго двамата били арестувани с обвинение: открито манифестиране на българско народностно чувство. Пред съда в Щип, юни 1970 г., двадесетгодишната нежна девойка заявява: “Българка съм и никой не е в състояние да ме разубеди. И не само аз, а и всички македонски славяни са част от българския народ. Аз не съм сама. Като мен са хиляди, които още се страхуват да излязат с българско народностно съзнание, но и това ще стане. Затова с гордост ще понеса всяка присъда за това ми убеждение.”. Плиска е осъдена на година и половина затвор и изпратена в затвора в Пожаревац /Сърбия/, а баща й – Тодор Манасиев – е осъден на три години затвор.