Да говорим за Македония – стига лалугерска политика на ослушването
Може ли да има модерност в приемането на един жив и до днес проповядван Титов комунизъм на омраза и отричане на България?
24DEC2020
Ефим Ушев
Вече по пръстите на двете си ръце (т. е. станаха доста) преброявам хората, които по проблема ни с РСМ са в ролята на лалугери, които непрекъснато се оглеждат и ослушват страхливо, какво ни казват от други страни и току поучават населението: „Виждате ли, става страшно, нали ви казвах, никой не ни подкрепя. Дайте да се снишаваме да мине бурята, майната му на Тито и политиката му, да влизат в ЕС, пък който ще там да се оправя!”
Ама ей, другари, това не беше ли цялата ни комунистическа „байтошовска”, унизителна и много мръсна политика през всичките изминали години? Когато се снишавахме, натискахме си парцалите (в буквалния смисъл), а с българите в околните страни правеха каквото си искаха и както си искаха…
Стига лалугерска политика на ослушването,
„уважаеми”!
За кого още не е ясно, че има един съседен елит, който продължава инерцията с политиката на югокомунистическия комунизъм, чиито темели са омразата и ненавистта към „източниот сосед”? „Соседот”, чиято история се преобръща наопаки, променят народността на отдавна загинали хора и ги записват и водят в книги и „уикипедии” както си искат! Че продължават да култивират у новите си поколения омраза и ненавист в учебниците на образователната си система…
Другари титовисти и юголюбители в България! Защо толкова държите да унижавате народа и управлението на страната си? Не мога да разбера какъв е залогът за тези хора – да настояват така стръвно и да искат час по-скоро в залите на Европейските институции да се пренесе и да започне да звучи същата тази омраза, всевъзможни претенции и ненавист от същия този съседен елит, който е впрегнал лъжата като основа на политиката си към България? Не разбирате ли, че това не е в интерес на собствената ви страна и ролята ви на лалугери никак, ама никак не ви отива?
Ако виждате някакви кусури в подхода на правителството по защита на националния ни интерес в този спор, бъдете така добри да ги кажете ясно и да искате поправянето им. А не само да стоите отстрани и да злорадствате кой и от коя държава какво казал и как ни се карал…
Напоследък и друго може да се види – като един вид „отглас” от засилената злъч откъм Вардара към България, правят се снимки на опашките за българско гражданство пред нашите консулства и посолството ни в македанската столица, пускат се във ФБ с язвителни коментари, в стил „Къде сте тръгнали, бе? Нали сме фашисти и татари?” Затова ми се ще да се обърна към тези наши „смелчаци”, които се поддават на провокациите и да им кажа: господа, престанете на плюете по българите в Македония, за това, че искат българско гражданство!
Това е тяхно легитимно право
и те заявяват българския си произход, пренебрегвайки цялата последваща омраза на сърбоманите в тяхната страна, която знаят, че си навличат! Това не са хората, към които трябва да насочвате стрелите си! Уважавайте ги, защото на тях се крепи все още българщината в този озлобен Титов остатък, в който Сърбия превърна една исконна българска земя за годините след ВСВ!
Разбира се, веднага ми се отговаря, че те вземат паспортите, заминават за Европа и пак продължават да ни нападат… Естествено, че такива не се изключение, има ги. Но заради такива единици не може да отказваш гражданство на българи! Освен това, трябва да се знае, че в нета бъка от фалшиви профили на сърбомани именно на тази основа, дори платени тролове от времето на Груевски, чиято задача е именно да тровят пространството с омраза. Затова казвам, че не бива, не може да се репчим на българите, наредили се за българско гражданство. Тяхно право е! И наше задължение да им го дадем… Наскоро дори ми се наложи да се включа в дебат, течащ на стената на проф. Александър Кьосев във ФБ, където отново се продължаваше мантрата как от Европата наистина не ни разбирали по спора с Македония и трябва, едва ли не, да се кротнем и да ги приемем, пък каквото ще да става. Според проф. Кьосев дори с ветото сме влизали в московския коловоз, модерните нации имали съвсем други виждания вече, да не постъпваме емоционално…
Аз обаче питам,
проблемът с „неразбирането” не е ли проблем на неразбиращия?
Ако аз не разбирам даден закон, това оправдава ли ме да не го спазвам? Не, просто длъжност ми е да седна и да се запозная с него! Така е и с „неразбиращите” господа, които по-скоро не искат да разбират, а не че им е толкова сложна материята. Всяка една от държавите, които се правят, че не разбират, са имали свои кореспонденти и дипломати в Македония, които са отразявали всичко през годините до най-малките подробности. Просто трябва да се погледнат в книгите и/или документите им, „грамите”, както им казват на дипломатически език. Или пък по-лесното – да накарат някой да попрочете и да им разкаже кое как е било. Така че – толкоз за „неразбирането”, което всъщност съвсем не е неразбиране, а си е просто примитивно оправдание… Колкото до т. нар. „модерните” – интересно кои са тези модерни нации, които биха искали да вкарат една такава балканска препирня в залите на Европарламента, вместо да направят всичко възможно тя да бъде предварително решена? И кои биха били тези „модерни” нации, които са готови да привнесат, да приемат при себе си една отречена от всички тях
идеология на фалша и омразата, на ужасния сръбски югокомунизъм,
каквато е идеологията, изповядвана и до днес открито в РСМ? Може ли да има модерност в приемането на един жив и до днес проповядван Титов комунизъм на омраза и отричане на България при нашите съседи?
Обърнах се и директно към проф. Кьосев, че може да е сигурен, да ми вярва – никаква емоция не влагам по проблема „Македония”, просто мразя фалшификациите и сеенето на омраза както към всеки друг народ, така и към българския.
Нещо такова е и с някои други аргументи против ветото към Македония, изтъквани от неслучайни приятели. Например споменатият „московския коловоз”, или пък за някакви правила на ЕС, които не ни позволяват да „злоупотребяваме” с вето…
По въпроса за Москва може да се каже, че няма страшно, тъй като Скопие е вече член на НАТО, а и руснаците нали целят дестабилизацията на ЕС и НАТО, така поне те сами открито заявяват в официалните си документи. А какъв по-удачен начин от дестабилизация, от влизането на една титово-комунистическа страна в Европа, която с озлоблението си и претенциите си към други страни-членки би внасяла непрекъснати раздори в съюза и така ще го дестабилизира. Значи за Москва е изгодно Македония да влезе в ЕС точно такава, каквато е в момента, а София само пречи на подобни московски стремежи… А вярвам за всички известно, че по самите правила на ЕС, в него не може да влезе държава, която воюва с друга? Какво друго е отношението на югомакедония, а и сега – РСМ, към България и „татарите-монголи“, освен война? Тази война ли е просперитета, за който се говори в основополагащи документи на ЕС? И нея ли искат някои да внесат в ЕС? И защо?
Всъщност, отговорът ни, който те не са очаквали, разлигавени от предишната ни отстъпчивост и добронамереност, само ги разобличи по-ясно в отношението им към нас – стана ясно и за слепците
какъв чакал сме имали до вратите си,
каква злоба и ненавист е култивирана в тази земя през последните 80 години. Така че защо трябва да преглътнем и това?
Ето например пък политологът Николай Василев говори, че ветото на България към Македония работи само за „мелницата на Каракачанов” Но, г-н Василев, каква е тая „мелница на Каракачанов”? Само един Каракачанов ли е възмутен от лицемерието и словоблудството на югополитака Зоран Заев? Това същото лицемерие не достига ли и до твоята „мелница”, до моята, до мелницата на всеки българин?
В края на краищата, не само Каракачанов се възмущава от гаврата с българското достойнство и история, все по-нагло демонстрирана през последните месеци на най-високо ниво в РСМ? Нали точно това е българската позиция в момента – признаваме техния днешен идентитет и език, но те трябва да признаят българските корени и на едното, и на другото, и да престанат да фалшифицират българската история?
Не съм чул Каракачанов или Захариева да са отрекли това, макар че в РСМ казват точно обратното. Мисля, че прекалено много се оправдаваме с „мелницата” на Каркачанов, а сякаш не виждаме тъпоглавото упорстване на днешните югополитици в РСМ, които отказват да преговарят, закриха историческата комисия, не желаят да спазват подписани от тях договори! Затова казвам, че няма лични „мелници”, а проблема ни трябва да е на ниво Европа, която да си даде труда и да прогледне!
Било като прочете това-онова, било като поразпита някогашните, а и днешните си дипломати, като прочете техните доклади и пр.
Ние си имаме своите трески за дялане, вярно. Които не са никак малко. Но с „дувар” може ли да се диалогизира? А дуварът в момента е РСМ, която тича от посланик на посланик в Западна Европа, плаща на медии да вземат страната й…
Това, всъщност, което прави югополитиката срещу България близо 80 години…
И на това наистина трябва да се сложи край!