Русия срещу България в първата световна война 1914-18г.г., причина на второто национално бедствие, която слага край на националния идеал.
Русия срещу България в първата световна война
1914-18г.г.
Факта за участието на Русия в Първата световна война 1915-18 срещу България беше скрита в продължение на много десетилетия, защото демонстрира истинското отношение на Русия към тази балканска държава. Коренът на конфликта идва от цялата предишна история на българо-руските отношения, започвайки от 1878 година. Резултатите от съюзническата война от 1912-13г. и антибългарската политика на Русия в този конфликт само тласна към това. Русия се ангажира със сръбската кауза още от началото на световния конфликт. И този панславистки курс на руската дипломация се разпростира и в отношението й спрямо България. Известен факт, че Русия твърдо крепи статуквото, установено чрез договора в Букурещ от 1913г., който е унизил и ограбил България с изконни нейни територии – Македония, Източна Тракия и Южна Добруджа. Разминаването между руските панславистки схващания и българската национална програма води до това, че през есента на 1915г. Русия обявява война на България. И тази война е истинска, тя се води по суша, въздух и вода, на два фронта, България е заобиколена от всички страни от противници, водени от Русия и нейните съюзници Англия, Франция, Сърбия, Румъния – в Българска Добруджа, респ. Румъния и Македония. Русия първа започва военни действия срещу България. На 14 (27) октомври – 1915 г. Варна е подложена на бомбардировка от ескадра на руския имперски флот – линкорът „Императрица Мария“, броненосците „Евстафий“, „Йоан Златоуст“ и „Св. Пантелеймон“, крайцерите „Памят Меркурия“ и „Кагул“, подкрепени от още осемнадесет по-малки плавателни съда. Руснаците изстрелват няколкостотин снаряда срещу пристанището и града, но атакувани от немските подводници, базирани във Варна се оттеглят още около обяд на същия ден. Артилерийският обстрел на Варна има нищожни военни последици, но са убити 27 цивилни граждани и няколко войници. След тези събития през 1916г. в Добруджа са наглули кавалерийски и пехотни руски дивизии, подкрепени от румънски и сръбски части. Северна България е била окупирана близо до днешния град Кранево. Освен това през цялата 1916г, главното руско командване създава в Москва 4 специални бригади, общо 745 офицери и 43 547 войници, които са изпратени срещу България в Македония, командване Генерал Михаил Алексеев и Генерал Михаил Дихтерис. След това България е принудена да воюва срещу Русия и нейните съюзници на два фронта, Северния – в Добруджа и Южния – в Македония, поддържа войски в готовност по две граници със Сърбия и Румъния. През есента на 1916г. България е принудена да събере сили и да освободи окупираните територии на Добружа от руско-румънскити войски. На 2 септември Първа конна дивизия настъпва в Добруджа. На същия ден до обяд е освободен Куртбунар (днес Тервел). На 4 септември е освободен Добрич, на 6 септември – Балчик и Каварна. На 7 септември българските части превземат Тутракан. На 8 септември е освободена Силистра, а на 14 – Мангалия. На 22 октомври е освободена Кюстенджа. На 23 – Меджидия (Меджидие). На 25 – Черна вода. На 26 – Хърсово. На 18 декември е освободен Бабадаг. На 22 декември 1916 г. българската войска влиза в Тулча и след това в Сулина. Българите заемат делтата на Дунав. На 3 януари 1917 е освободен Мачин и на 7 – Исакча, с което приключва освобождаването на цяла Добруджа от румънска власт. Българската войска разгромява напълно крупните румънско-руско-сръбски съединения и прогонва остатъците им отвъд Дунав, а румънската столица Букурещ е превзета на 6 декември 1916 и окупирана. Румъния е принудена да капитулира. Срещу руските войски отвъд Дунава е създаден устойчив фронт – Добруджанският (известен още като Северен). Съгласно Буфтейския и Букурещкия мирни договори, и по Берлинския протокол, суверенитетът над северната част от областта, както и над цяла Добруджа, е върнат в патримониума на България. Успоредно с това в 2016г. на Южния Фронт в Македония се водят военни действия срещу съюзническите войски на Русия(четири бригади – 745 офицери и 43 547 войници), Англия и Франция. В резултат на това врагът е победен и отблъснат от границите на България.
През 1916 г. се установява равновесие на силите между воюващите групировки и както на Западния, така и на Южния фронт се налага позиционна (окопна) война.
Пленени Руски бойни знамена са доказателство за българските победи над руските агресори от този период. Никой не може да опровергае тези доказателства, съхранявани в Националния музей на Р.България в гр.София: 1. Руско знаме. Военноморски флаг – Андреевски. Размери 107 х 73. Пленен заедно със спасителна лодка от потопения от българско минно заграждение във Варненския залив на 28 февруари 1916 г. руски миноносец „Лейтенант Пушчин”. Както беше казано през октомври гр. Варна е обстрелян от корабите на руския Черноморски флот „Императрица Мария”, „Св. Йоан Златоустъ”, „Св. Панталеймонъ”, „Евстафий”, „Кагуль” и „Память Меркурия”. Разрушени са сгради. Има жертви сред мирното население. Това принуждава командването на Българските военноморски сили да минират акваторията на Варненския залив. Тази задача е изпълнена от флотска единица с командир лейтенант Кирил Минков. И това дава резултат. На 28 февруари 1916 г. два руски кораба – „Живой” и „Лейтенантъ Пушчинъ”, попадат на минното поле при устието на р. Камчия. Вторият е поразен от мина и потъва. Спасяват се само 4 офицери и 11 матроси. В спасителната лодка е открит бойният флаг на кораба и пленен заедно със спасения личен състав и лодката. Получено от минната рота на 6 февруари 1917 г. 2. Руско знаме. Бойно знаме на 1-ви батальон от 265-и опълченски Оренбургски полк. Знамето носи изобразен православен кръст и вензела на руския император Николай ІІ. Освен тях и девиз: „За вярата, царя и Отечеството”. Знамето е пленено от 2-ри конен полк в боя при с. Карамурад (Добруджа) на 23 октомври 1916 г. При пленяването му са се отличили: майор Добрилов, поручик Янакиев, вахмистър Митев и старши подофицер Христов. В Бюлетин на щаба на армейската група „Макензен” от 24 октомври 1916 г. пише: „Преди пладне тя (Конната дивизия – бел. авт.) разпръсна при Карамурад руския 265-и опълченски батальон и плени неговия командир”. В Бюлетина е написано: „Конната дивизия срещна съпротива, отхвърли една румънска бригада, взе знамето на 265-а опълченска дружина и плени 800 войници.” Знамето е получено в НВИМ от Кавалерийската инспекция към Министерството на войната. 3. Руско знаме. Бойно знаме на 7-и специален полк от 2-ра бригада на специалната Петроградска дивизия, действала в района на Битоля през пролетта на 1918 г. Знамето е донесено и предадено на български части, действащи в този район, от дезертирали руски войници от споменатия специален полк. Получено от Щаба на Действащата армия с писмо №6140/28 април 1918 г. 4. Руски голозник кавалерийски. Пленен от руска кавалерийска част в боевете за Добруджа през есента на 1916 г. 5. Руски голозник кавалерийски. Пленен от руска кавалерийска част в боевете за Добруджа през есента на 1916 г. 6. Руски голозник кавалерийски. Пленен от руска кавалерийска част в боевете за Добруджа през есента на 1916 г. 7. Руско сигнално флагче. Пленено от руска кавалерийска част в боевете за Добруджа през есента на 1916 г.
Резултатите от Първата световна война са катастрофални за България. Без да загуби нито една битка, в резултат на поражението на съюзниците, тя загуби войната. През 1918г. България и нейните съюзници, особено Германия и Австро-Унгария, изпадат в тежко политическо и икономическо положение, България е принудена на 29 септември да подпише в Солун примирие, с което излиза от Първата световна война. Териториалните и стопански последици за България от войната са катастрофални. По силата на подписания на 27 ноември 1919 г. Ньойски договор тя загубва Вардарска Македония заедно със Струмишката област, които преминават в пределите на Сърбо-хърватско-словенското кралство. Румъния получава цяла Добруджа. Беломорието първоначално е поставено под управлението на Съглашението, но по-късно минава в пределите на Гърция. В състава на Турция остава Източна Тракия. Договорът отнема суверенното право на България да поддържа свои въоръжени сили, наложени са й колосални репарации в размер на 2,25 млрд. златни франка. Освен убитите и изчезнали по бойните полета над 100 хил. войници и офицери, десетки хиляди са ранени и пленени. Страната е напълно разрушена стопански. България преживява втора национална катастрофа, която слага и трагичен край на националния идеал. Относно тази катастрофа е сложен «Марш на непобедените български офицери 1918г.»
На 1 снимката показани Руска пехота марширува по улиците на Солун в 1916г.
На 2 снимката показани пленени руски войници, придружени от българскити кавалеристи, воювали срещу България през 1916.
