Турлаците (торлаците) от Северозапада са много приказливи, обичат да се шегуват и да разказват дълги лакърдии.
В много села от Белоградчишко и Чупренско са запазили диалекта на прадедите си, а на турлашки говор твори писателят Георги Костадинов от Чипровци:
„МОйта чЕрка ич не случИ с мУжа завалИята!
Од какО се оженИше пойдЕ гюрюнтИята!
Све си мрЪнка недовОлън! Све си му не стИа!
Ютром слЪнце га изгрЕе, нЕче да се дИа!
Кво е рАбота не знАе! НЕче да рабОти!
СтрА га! МОе да настИне кАда се изпОти!
ДИгне се – кафЕ че пИе, до обЕд се шлЯе!
ПОсле щУкне – де се скУта нИко га не знАе!
За вечЕру се прибЕре – пОйде да се кАръ:
„- Пак ли кОмпире без мЕсу?“- све тавА повтАръ.
Не обИче кад е пОсно! Нече боб и лЕчу!
ПокрЕ ньЕга и децАта пОйдоше да нЕчу!
САкъ све да съ пържОле печЕне на скАру!
Па мешИнатъ болИ га Ютром од попАру!
ВАрди се какО родИлкя да не дИга тЕжко!
До кюмбЕту цЕлу зИму че седИ на жЕжко!
НЕче рАботу да фАне – нЕщу да посврЪши!
ПоврътИ се, поврътИ се и пръстЕте закрЪши!
„-Бъш данЪска ми е лОше! ГлАва че ме сцЕпи!“
Срам га не е! Ем те лЪже, ем ти се джурЕпи!
Ютре плЕчът га зарЪчкъ, дрУги дън – ногьЕте.
КАда чуе за матИку -бОлу га рукьЕте!
Пръв у крЪчмуту улАзи, послЕдън си пОе!
КАрту мАъ, бИру пИе, що без ньИ не мОе!
КОлку пУте га довлАче дом на каракАчку!
И не мОе да урАти! МЯуче на мАчку!
На ютрОто пА си пОе он какО си знАе!
БайдавА и чЕркуту ми на главА му бАе!
Он од дУму не разбИла! НикОга не чУе!
КАда пОйдеш да урАтиш, он пойдЕ да пцУе!
Оди кО муА без глАву, уж рабОту дИри!
АмА сАму си урАти и носЪт си вИри!
СИранье едЕ кО Ала, не пасЕ овцЕте –
у кушАру не улАзи: Апу га бълЕте!
НЕче кОпа и лозьЕту, а пиЕ винОту!
МиришАло му прасЕту, а едЕ месОту!
ЧЕркуту ми тЕ тъкА сас ньЕга е загазИла!
Що гю трЕба? Да се не е женИла!
Он е какО натамИя, а онА се мУчи!
КО можЕ текА сас мУжа ич да не улУчи?!“
„“Торлак“, „торлашки“ са думи с арио-алтайски произход. Според някои автори „торлак“ е славянизираното наименование на тракийското племе трибали. Други изследователи свързват употребата на названието „турес“ с тракийско, дако-мизийското му значение на кула, крепост, замък. До днес се употребява от това население думата „турла“ за открита, висока, кръгла кошара. Учени като И. Басанович, Евг. Тодоров, Ив. Коев, М. Николова въз основа на физическия тип, расови белези, езика, топонимията, остатъци от старинни вярвания и представи свързват торлаците с древно тракийско население, обитаващо тези места.
Изследователи като Р. Сефтерски на базата на древно-тюркския произход на думите „тор“ – мрежа, примка за ловене на дивеч и „торчи“ – човек, който поставя мрежи, определят „торлаците“ като наследници на прабългарско население с войнско предназначение за охрана на границата. В района на Кукуш с „торлаци“ се обозначават бели шаечни мъжки гащи, може би като спомен от времето на белодрешното мъжко облекло, съхранено най-дълго сред торлашкото население. В по-старо време, много рядко, само най-възрастните хора, а в по-ново – по-често населението се самоопределя като торлаци. Най-често другите, хората живеещи в полето, наричат така планинците, влагайки негативен отенък за хора прости, диви, неуки.
