Никополис ад Иструм (на старогръцки: Νικόπολις ἡ πρὸς Ἴστρον, на латински: Nicopolis ad Istrum, Nicopolis ad Iatrum, „Град на победата при Истер (Дунав)“
Град Никополис е основан от римския император Марк Улпий Траян (98 – 117г.) в чест на победата му над даките (106г.)
Първоначално Никополис ад Иструм е в границите на провинция Тракия. В началото на 193г. градът е прехвърлен към провинция Долна Мизия. В градската му територия са разположени селища, вили, тържища.
Начело на градското управление стои Съвет на архонтите, ръководен от първия архонт, който упражнява съдебната власт. Специална колегия от жреци се грижи за честването на култа към императора и към божествата с гръко-римски и източен произход: Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Асклепий, Дионис, Митра и др.
Етническият състав на населението е пъстър. В града живеят преселници от Мала Азия, траки, римски ветерани. Официалният език е старогръцкият. Най-голям икономически разцвет Никополис ад Иструм преживява по време на управлението на династията на Северите (средата на II – първата третина на III век). Градът е сякъл и свои собствени бронзови монети. В градската монетарница са отсечени и пуснати в обръщение над 1000 типа бронзови монети. Върху редица от тях са изобразени съществуващи в Никополис храмове, обществени сгради, фортификационни съоръжения.
Макар че принадлежал на Рим, Никополис ад Иструм бил организиран по гръцки образец, като градовете в Мала Азия- Ефес, Никея и др. Главните улици са ориентирани по посоките на света- кардо максимус(север-юг)и декуманус максимус(запад- изток) и се пресичат под прав ъгъл. В зоната около централния площад е имало бордюри и тротоар с колонада. Върху колоните се слагал навес и така в обширната търговска зона хората можели спокойно да пазаруват в летните жеги.
Градът е и добре водоснабден. Водата идва главно от карстов извор в пещера край с. Мусина. Главният водопровод е дълъг 26км и преминава над р. Росица по специална конструкция.
Съществувала е водосъбирателна кула( 150 м западно от крепостната стена), от която е тръгвала водопроводната система на града.
През средата на IV в. в района около Никополис и на хълма Царевец във Велико Търново били заселени така наречените „малоготи“, които проповядвали Арианството, т.е. смятали, че Иисус не е творение на Бог-Отец, а само негово подобие. По този начин готите постепенно се приобщили към вярата и културата на европейската цивилизация.“
Известно е, че разкопките започват през 1900г. по настояване на цар Фердинанд. Първият изследовател е френският археолог Жорж Сьор, който загива на фронта, а дневниците и откритията, направени от него, остават неизвестни.
Никополис ад Иструм е известен и с превода на библията на готски през IV век от вестготския епископ Вулфила (311-383г.), живял в околностите му. Тук Вулфила създал готската азбука, а с това и германския литературен език, ползвайки латински и гръцки букви, както и рунни знаци. По този начин готите постепенно се приобщили към вярата и културата на европейската цивилизация.“
Впоследствие е търсена и връзка между азбуката на Вулфила и глаголицата. Има предположения, че в последствие мощите на епископ Вулфила са се намирали за известно време в саркофаг в центъра на града.
