НИЕ ПОМНИМ, НИЕ БЪЛГАРИТЕ
НЯМА ДА ЗАБРАВИМ!
РАЗКАЗВА Д-Р МИХАИЛ ВЛАДИМИРОВ КРЪСТЕВ
„ По време на войната 1941-44-та, разказваше баба, в нашия дом бяха настанени двама немски офицери. Бяха чисти, любезни, приветливи хора. Всяка сутрин взимаха душ. Понаучиха български и питаха децата :”Как е училището?” Даваха им шоколадчета.
Немците се изтеглиха и на тяхно място дойдоха пияните руски орди. Настаниха 6-7 офицери червеноармейци с ординарците им у дома, нашето семейство сместиха в една стая на първия етаж. Първата вечер седнаха в хола на вечеря и като се напиха извадиха пистолетите и почнаха да стрелят по маслените портрети на стените, защото това били „фашисти”.
На втория или третия ден /12-13 септември/ семейството ни обядваше. В стаята връхлетя един майор червеноармеец и започна да крещи на дядо ти:
– Къде са ми картофите?
Произшествието е следното: бяха настанени на втория етаж и той изсипал в тоалетната чиния 2-3 кг картофи, дръпнал водата да се измият и те изчезнали. Дивотия! Дядо ти беше на първия етаж и той си помислил, че му ги краде. Дядо ти отиде на пазара, купи 5 кг картофи и му ги даде:
– Ето ти картофите!
Руснаците повръщаха пияни в леглата си, понякога така се напиваха, че се напикаваха и насираха.
На кристалните полилеи в къщата окачваха и деряха овце, задигнати от селата. Първите дни, докато научат кое какво е ми казваха:
– Хазяйка, това тука е много удобно за миене, но защо се направили така бързо да спира водата?
А те всички си миели лицата в тоалетната чиния. В Русия имали само нужници из дворовете. Жените им дойдоха в края на 1945 – та и стояха до 1947г. Взеха от гардеробите на богатите всичко, което им хареса. Разхождаха се из града по пенюари. Обичайна гледка беше руски офицер да кара мотор, а зад него жена му с развят пенюар.
През 1947г. след като създаде и закрепи престъпния комунистически режим, Червената армия се изтегли от България. Когато си тръгнаха от нас, руснаците натовариха на камионите радиото, грамофона, грамофонните плочи, порцелановите и кристалните сервизи, чаршафи, одеала, рокли, парфюми. И не само от нас – от всички богати къщи.”
Надежда Любенова „В съда влизат убитите” стр. 21-22
