НЕВЕРОЯТНИЯТ ПОХОД НА ПЪРВА БЪЛГАРСКА АРМИЯ ПРЕЗ
МЕСЕЦ ЯНУАРИ 1945 ГОДИНА, В ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯ ЕТАП НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
доц.д-р Петър Ненков
През декември 1944 година командващия Първа българска армия, генерал Владимир Стойчев, получава задача от командването на Трети Украински фронт, армията да сдаде полосата в Срем на югославските войски – ЮНОВ на Тито, да се прегрупира в Южна Унгария, в района, около унгарския град Пейч и да смени част от съединенията на Трети Украински фронт. Освободените съветски войски са необходими за унищожаването на обкръжения в Будапеща, противник.
Днес, заради конюктурни причини, у нас малцина знаят за този невероятен поход на частите и съединенията на Първа българска армия, превърнал се в сериозно изпитание за волята и физическата издръжливост на българските воини.
Те изминават 280-300 километра в зимни условия, с двойно прехвърляне през река Дунав, за много кратки срокове.
Тъкмо започва подготовката за похода и се получава нова заповед – частите да се върнат назад, за да помогнат на югославските войски, чийто фронт е пробит от 34-и германски армейски корпус, настъпващ в направление на село Товарник – град Шид и застрашаващ тила на Първа българска армия.
По най-бързия начин българските полкове се връщат и заемат позиции. До 6 януари 1945 година настъплението на хитлеристите е окончателно е спряно от югославските войски, без нашите части да влязат в бой.
След това те продължават да изпълняват задачата си по изнасяне към заповядания район в Южна Унгария. Походът се извърша при крайни тежки климатични условия – зимни виелици, снежни преспи и свиреп студ. Много от войниците, от преумора и изтощение, заспиват, както вървят в колоната.
Въпреки трудностите, на 8 и 9 януари 1945 година българските войскови части се прехвърлят по изградените преправи през частично замръзналия Дунав и в периода 17-19 януари заемат участък от фронтовата линия, като сменят на позициите съветските части.
Завършва един невероятно тежък поход, който се родее в българската военна история с похода на южнобългарските войски, от българо-турската граница до Сливница по време на Сръбско-българската война-1885 година, наречен от народа ни – „похода на бързите крака” и комбинирания марш – маньовър на българските войски след края на Балканската война,които изминават огромното разстояние от Източна Тракия до Македония, за да участват във втората Балканска война -1913 година.
